Решение № 247 от 19.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602149 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на повереника на частния тъжител П.

ИВ. В. срещу присъда от 29.01.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НЧХД № 3742/2019 г., с която подс. М.К. И. – В.а е оправдана по повдигнатото й с тъжбата на П.В. обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени доводи, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при едностранчиво и непълно изследване на доказателствата по делото и и при тяхното неправилно интерпретиране.

Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена въззивна присъда, с който подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.

1

В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът на частния тъжител П.В. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда по изложените в нея съображения за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата по делото, както и при приложението на материалния закон. Пледира да бъдат уважени направените с въззивната жалба искания, както и да бъдат присъдени на тъжителя направените от него разноски по производството.

Частният тъжител П.В. поддържа заявеното от неговия повереник в хода на съдебните прения.

Защитникът на подс. М. И. – В.а оспорва въззивната жалба на повереника на частния тъжител. Счита обжалваната присъда за обоснована и правилна, като намира за съответстващи на закона изводите на първоинстанционния съд за характера на инкриминираната декларация по чл.

9 от Закона за защита от домашно насилие, както и на приложеното по делото медицинско удостоверение относно констатирани телесни увреждания на подсъдимата. Пледира да бъде потвърдена присъдата на Софийския районен съд.

Подсъдимата М. И. – В.а не се явява в съдебното заседание на въззивния съд, редовно призована.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М.И. и частният тъжител П.В. били съпрузи, сключен граждански брак с акт № 292/25.05.2001 г.

От брака си, подсъдимата и частният тъжител имат две деца – К.П. В., 2 роден на ******* и Б.П. В., роден на ******* г.

Поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните му отношения с подсъдимата М.И., частният тъжител П.В. предявил пред Софийски районен съд искова молба за развод вх. № 2022995/14.08.2018 г., въз основа на която било образувано гражданско дело № 53794/2018 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав. С насрещна искова молба в срока за отговор подсъдимата предявила насрещен иск за развод с молба вх. № 5166119/18.10.2018 г.

На 03.09.2018 г., около 21:00 часа, подсъдимата И.- В.а била на гости с детето Б. В. при майка си - свид. Р. И. в гр. София за вечеря и тъй като времето било лошо свид. И. предложила на подсъдимата да останат с детето да преспят в дома й.

Около 23:00 часа по телефона на подсъдимата позвънил частният тъжител, който поискал подсъдимата и синът им да се приберат в жилището им в гр. София, ж. к. *******, като двамата били откарани до дома им от свид. В.И. - брат на подс. М.И..

Прибирайки се в жилището, между подсъдимата И. и частния тъжител В. възникнало пререкание, като частният тъжител започнал да блъска подсъдимата, да й стиска ръцете и да я души, същата отворила прозореца на жилището и започнала да вика за помощ.

Виковете на подсъдимата били възприети от съсед, който подал сигнал на Единен спешен телефон 112 и съобщил за домашно насилие, като посочил адреса, мястото на инцидента и възприятията си относно същия.

По повод на постъпилия сигнал на място бил изпратен екип на СДВР.

На 04.09.2018 г. подсъдимата И. подала жалба с вх. № 228000-8836/18 г. в 04 РУ-СДВР и жалба до Софийска районна прокуратура с вх. № 39050/18 г., с идентично съдържание, в която изложила оплаквания срещу подсъдимия, включително посочила: „Съпругът ми ме удари по носа с палеца и средния пръст и ми сцепи лявата ноздра на носа. Стана от хамака и започна да ме дърпа ... . П. започна да тегли раницата от ръцете ми. П. успя да изтръгне домашния телефон и да прекъсне интернета. Беше хванал здраво ръцете ми и ги извиваше. Блъскаше ме и ми затискаше устата, за да не мога да викам за помощ. Опитваше се да ме души.“

3

Въз основа на подадената жалба до 04 РУ-СДВР, от подсъдимата било снето сведение от същата дата /04.09.2018 г./, в което тя посочила обстоятелствата около възникналия инцидент, като посочила и следното:

„Когато се надвесих над хамака, той плесна с ръце да ме стресне, обаче аз не се стреснах и ме удари по носа с палеца и средния пръст, после скочи и стана скандал....Аз изразих намерение да извикам полиция, той ми изтръгна телефона от ръцете, изтръгна интернета и домашния телефон. Взех си раницата, за да си извадя ключа, за да се опитам да избягам, той ме блъскаше и крещеше „Какво има в тая раница.“ Не ме пускаше да напусна жилището и да изведа детето...През това време той отиде в хола и ми скри лаптопа и телефона.“.

На 07.09.2018 г., в Софийски районен съд, с вх. № 8000539/07.09.2018 г., подсъдимата, в лично качество и като законен представител на Б.П. В., подала молба за защита по реда на ЗЗДН, по повод на която било образувано гр. дело № 59029/2019 г. на 117-ти състав. Към молбата била приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В молба с вх. № 8000539/07.09.2018 г. на Софийски районен съд и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от същата дата, приложена към нея, подсъдимата посочила редица фактически обстоятелства, включително:

„Съпругът ми /който явно не е спал/ силно ме удари по носа и ми сцепи лявата ноздра. Стана от хамака и започна да ме дърпа... П. започна да тегли раницата от ръцете ми. П. успя да изтръгне кабелите кабелите на домашния ни телефон и да прекъсне интернета. Беше хванал здраво ръцете ми и ги извиваше. Блъскаше ме и ми затискаше устата, за да не мога да викам за помощ. Опитваше се да ме души....Исках съдействие и за да си взема телефоните и лаптопа /които П. беше скрил/..“.

В хода на производството по гр. дело № 59029/2019 г. на 117-ти състав била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН от 07.09.2018 г., с която П. ИВ. В. бил задължен да се въздържа от извършване на насилие, бил отстранен от жилището на адреса му и му било забранено да се доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса на М. и Б. В.и.

С решение от 01.02.2019 година на СРС, ГО, 117 състав по посоченото дело била издадена заповед за защита, с която П. ИВ. В. бил задължен да се въздържа от извършване на насилие спрямо М. К.И. и му било забранено да я 4 доближава на по-малко от 100 метра, като било отменено отстраняването му от жилището. Решението на СРС, ГО, 117-ти състав било оставено в сила с решение от 30.04.2020 г. на СГС, ІІ-ри въззивен брачен състав по въззивно гражданско дело № 7409/2019 г.

По депозираната жалба до Софийска районна прокуратура с вх. № 39050/18 г. от подсъдимата и извършената проверка от 04 РУ-СДВР с постановление от 18.09.2018 г. на прокурор при СРП бил постановен отказ да се образува наказателно производство, тъй като деянието било престъпление от частен характер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а не от общ такъв.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Ц.Х., Р. И., В.И., А.Т.; заключението на съдебнотехническата експертиза; писмените доказателства, приложени по делото: удостоверение за сключен граждански брак, два боря удостоверения за раждане, искова молба вх. № 2022995/14.08.2018 г., насрещна искова молба вх. № 5166119/18.10.2018 г., молба за защита по ЗЗДН вх. № 8000539/07.09.2018 г., декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, жалба до СРП вх. № 3905/04.09.2018 г., жалба вх. № 228000-8836/04.09.2018 г. до 04 РУСДВР, сведение от М. К.И. от 04.09.2018 г., заповед за незабавна защита от 07.09.2018 г. на СРС, ГО, 117 състав, решение № 2653/01.02.2019 г. на СРС, ГО, 117 състав за издаване на заповед за защита, решение от 30.04.2020 г. на СГС, ГО, с което е оставено в сила решение № 2653/01.02.2019 г. на СРС, ГО, 117 състав, съдебномедицинско удостоверение № 327.09/2018 от 05.09.2018 г., постановление на СРП от 18.09.2018 г. по пр. пр. № 39050/2018 г., справка за съдимост.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на истината доказателства и не е ограничил страните в осъществяването на процесуалните им права да правят относими към предмета на делото доказателствени искания. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализирането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд е обсъдил и съпоставил всички относими 5 доказателства към фактите от предмета на делото, поради което и се явяват неоснователни оплакванията на повереника на частния тъжител за едностранчивост и необоснованост на извършения от районния съд доказателствен анализ.

Въззивният съдебен състав също счита, че показанията на свидетелите И. и И. по еднопосочен начин установяват обстоятелствата около датата на събитията, посещението на пострадалата и синът й при свид. И., времевия диапазон, проведен разговор между частния тъжител и подсъдимата, откарването на подсъдимата и детето до семейното жилище и неговия адрес от страна на свид. И., като производно свид. И. възпроизвежда споделеното от подсъдимата упражнено от частния тъжител физическо насилие и обстоятелствата около същото. Обосновано първоинстанционният съд е посочил и че показанията на свидетелите И. и И. установяват и обстоятелствата, свързани със завръщането на подсъдимата на адреса на свид.

И., видимите следи от упражнено физическо насилие върху подсъдимата, както и предприетите действия по сигнализиране на органите на МВР и прокуратурата, посещение на кабинет по съдебна медицина и снабдяване със съдебномедицинско удостоверение.

Първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си за всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, е съпоставил показанията на свидетелите Р. И. и В.И. с приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение и със заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо съдържанието на подадения от съсед сигнал до МВР, за да обоснове изводите си за еднопосочност и категоричност на доказателствата по делото за това, че действително от страна на частния тъжител е било упражнено физическо насилие спрямо подсъдимата по начина и при обстоятелствата, изложени от нея в инкриминираните заявления.

Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че показанията на свид. Ц.Х. не са основани на нейни преки възприятия за така установяващите се от останалите доказателства обстоятелства.

Първоинстанционният съд е обсъдил и констатираните несъответствия между показанията на свидетелите Р. И. и В.И. относно отделни детайли на възпроизвежданата възприета от тях фактическа обстановка и обосновано е посочил, че тези несъответствия представляват несъществени разминавания, 6 които се отнасят до странични обстоятелства, без да дискредитират тези доказателствени източници относно основните относими факти – за проявеното в действителност от подсъдимия насилия спрямо подсъдимата, станало повод за подаване от нейна страна на инкриминираните заявления.