Решение № 460 от 06.12.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Русе, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20234500500647 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД-Русе, представлявано от управителя СНК, чрез адв.М. Х. от АК-София, против Решение № 753 от 21.05.2023 г., постановено по гр.дело № 3992/ 2022 г. по описа на РРС, с което са били уважени предявените срещу тях искове на “ВИЛИПАЛ” ЕООД-Русе да им предадат държанието на следните движими вещи: 1.Бюро BOSS 180/80 с метална конструкция, 2.Бюро работна станция 160/80 с метална конструкция- 2 бр., 3.Контейнер с три чекмеджета и централно заключване, плавно прибиране BLUM, със силиконови колела-3 бр., 4.Стъклени шкафове в ниша-2 бр., 5.Диван 1470/880/700 в комплект с 2 бр. фотьойли 790/880/700, 6.Директорски стол, швейцарски, 7.Посетителски столове около заседателна маса-6 бр., 8.Мениджърски стол за работни станции-2 бр., и 9.Ниска маса, както и да им заплатят сумите от 2 318,84 леваразноски за производството и 440 лв.-разноски за допуснато обезпечение по ч.гр.дело № 3675/2022 г. по описа на РРС.

Считат, че обжалваният акт е недопустим, тъй като Районен съд-Русе не е бил родово компетентен да разгледа спора, защото цената на иска възлиза на 27 141,79 лв., включително исковата молба не отговаря на изискването на чл.127 ал.1 от ГПК- ищецът не е посочил цена на претенцията си, за което не са му били дадени указания от съда с оглед преценка и на дължимата държавна такса. В тази връзка се иска решението да бъде обезсилено и 1 производството по делото прекратено.

В случай, че въззивният съд приеме, че атакуваният акт е допустим, то се иска неговата отмяна, поради неправилност и незаконосъобразност.

Сочат, че макар районият съд да е изключил от доказателствата по делото Договор за заем за послужване от 26.08.2019 г. в мотивите си приел, че според препис от документа, на същата дата между “Вилипал” ЕООД, чрез действащия тогава управител СДИ и “Екатерина Капитал” ООД, с предишно наименования “Нова Трейдинг-81” ООД, към него момент представлявано от СДИ били предоставени за временно и безвъзмезднто ползване процесните вещи за срок от две години.Заемодателят поискал връщането им с покана от 16.03.2022 г., връчена на 31.03.2022 г., чрез ЧСИ, като с отговор от 11.04.2022 г. насрещната страна отказала предаването, тъй като мебелите били тяхна собственост.Досежно получаването на последните от “Екатерила Капитал” ООД, районият съд ценил показанията на свидетелите ПВИ, съпруг на бившата управителка на двете дружества СДИ както и тези на МИМ.

Считат, че първата инстанция неправилно е приела, че страните по делото са били в облигационни отношения за процесните вещи по договор за послужване, като няма спор, че последните се намират при ответника.Намират, че “Вилипал” ЕООД не са доказали предаването на мебелите на “Нова Трейдинг-81” ООД.Твърдят, че последното дружество упражнява фактическа власт върху тези движимости по силата на Договор за наем от 19.07.2019 г., сключен между “Дръстър” АД и “Вилипал” ЕООД и Договор за наем от 21.04.2021 г., подписан между “Дръстър”АД и “Екатерина Капитал” ЕООД.Търсят се разноски за производството.

Въззиваемата страна “ВИЛИПАЛ“ ЕООД-Русе, представлявано от управителя СББ, чрез адв.Б. Ж. от АК-Русе, своевременно са подали отговор на въззивната жалба.Считат последната за неоснователна.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като им се присъдят разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 753 от 21.05.2023 г., постановено по гр.дело № 3992/ 2022 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.

На първо място неоснователни са доводите на въззивника, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК.С разпореждане от 29.07.2022 г. районният съдия е дал указания на ищеца да посочи размер на цената на всеки един от обективно съединените искове, като внесе и съответната държавна такса според чл.1 от ТДТССГПК.С молба от 01.09.2022 г. “ВИЛИПАЛ“ ЕООД-Русе са конкретизирали претенциите си, както следва:

1.Бюро BOSS 180/80 с метална конструкция – 1 300 лв., 2.Бюро работна станция 160/80 с метална конструкция-2 бр., всеки по 1 220 лв. или общо 2 440 лв., 3.Контейнер с три чекмеджета и централно заключване, плавно 2 прибиране BLUM, със силиконови колела-3 бр., всеки по 570 лв., общо 1 710 лв., 4.Стъклени шкафове в ниша-2 бр., по 50 лв. всеки, общо 100 лв., 5.Диван 1470/880/700 в комплект с 2 бр. фотьойли 790/880/700-3 890 лв., 6.Директорски стол, швейцарски- 1 531 лв., 7.Посетителски столове около заседателна маса-6 бр., всеки по 715 лв., общо 4 290 лв., 8.Мениджърски стол за работни станции-2 бр., по 1 231 лв., общо 2 462 лв., и 9.Ниска маса-426 лв., и са внесли дължимата държавна такса за производството по с/ка на РРС, за което са представени надлежни доказателства на л.27 и л.32 от дело.

Неоснователно е и възражението, че Районен съд-Русе не е бил родово компетентен да разгледа спора.Касае се до девет обективно съединени иска, всеки от които е с цена под 25 000 лв., без да е налице някое от изключенията на чл.104 от ГПК, определящ кои искове са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Производството пред първоинстанционния съд било образувано по молба на “ВИЛИПАЛ“ ЕООД-Русе против “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООДРусе, с предишно наименование “Нова Трейдинг-81“ ООД, като са изложени твърдения, че на 26.08.2019 г. между страните бил сключен Договор за заем за послужване, по силата на който първото дружество, представлявано към него момент от СДИ предоставили за временно и безвъзмездно ползване, в срок до 26.08.2021 г., на втория търговец, представляван тогава от същото лице, процесните мебели. На 16.03.2022 г. заемодателят отправил искане, получено от служител на “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД-Русе на 31.03.2022 г., вещите да им бъдат върнати, но действия в тази насока не били предприети.

С обжалваното решение съдът уважил исковете и осъдил ответника да предаде на “ВИЛИПАЛ“ ЕООД спорните движимости, както и да им заплатят направените по делото разноски, включително във връзка с допуснатото в тяхна полза обезпечение. Било признато, че оспорването по чл.193 от ГПК, направено от “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД по отношение истинността на Договор за заем за послужване от 26.08.2019 г. е доказано, поради което документът бил изключен като доказателство по делото .

С отговора на исковата молба ответникът е признал, че процесните вещи се намират в техния офис № 2 в гр.Русе, ул.“***, надземен /трети надпартерен/, като не са ги предали на ищеца и след връчване на покана на 30.03.2022 г., чрез ЧСИ. Изразил несъгласие с всички останали твърдения по исковата молба, а именно, че мебелите са собственост на “ВИЛИПАЛ“ ЕООД, закупени от “Филдекор“ ЕООД и че между страните е бил сключен Договор за заем за послужване на 26.08.2019 г. със срок на действие от две години. Посочили са, че на 02.12.2020 г. движимостите били заплатени от СНК, тогава съдружник в “Нова Трейдинг-81“ ООД / предишно наименование на “Екатерина Капитал“/, а понастоящем управител на това 3 дружество, по личната банкова сметка на тогавашния управител на последното-СДИ общо 50 000 лв., включващи и друго канцеларско оборудване. Същата се задължила с получената сума да заплати вещите, което лицето не неправило.

Във връзка с изразеното несъгласие, че “ВИЛИПАЛ“ ЕООД са собственик на мебелите, факт, който е ирелевантен за настоящия спор, ищецът е представил 3 бр. фактури, в които движимостите са описани по пера и стойности.С представените документи от третото за спора лице, е доказано реалното закупуване на оборудването, включено като актив на търговеца, потвърдено с приложения препис от инвентарната книга на дружеството и от назначеното в производството вещо лице, извършило проверка в счетоводствата на продавача и купувача.

Разпитаният по делото св.П.И съпруг на бившата управителка на двете юридически лица, страни в настоящия спор, установява, че той доставил мебелите в офиса, ползван от “Нова Трейдинг-81“ ООД. Признание за последното обстоятелство се съдържа и в отговора на ответника във връзка с отправената им нотариална покана да върнат вещите на насрещната страна.В този смисъл съдът намира, че ищецът безспорно е доказал предаването на оборудването, до който извод е достигнал и районният съд.По делото не се установява твърдението на “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД, че към настоящия момент те са собственици на вещите.

Така при съобразяване на ангажираните в производството доказателства, обосновано първоинстанционният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за заем за послужване, неформален п усвоя характер, по силата на който “ВИЛИПАЛ“ предоставили на въззивника безвъзмездно и за временно ползване мебелите, описани по исковата молба, а заемателят се задължил да ги върне.Безспорно се установява, че съконтрахентите, към него момент представлявани от едно и също лице, са постигнали съгласие относно съществените условия на договора и вещите са били реално предадени на ответника.Срокът на облигационното правоотношение е изтекъл, а заемополучателят не е изпълнил договорното си задължение да върне оборудването на заемодателя.Правилни са и изводите на районният съд, развити във връзка с изключения документ от доказателствата по делото. Позовавайки се на нормата на чл.249 ал.2 от ЗЗД, първата инстанция е съобразила обстоятелството, че дори при липса на уговорен срок за връщане на вещите, заемодателят ги е поискал от насрещната страна и действия в тази насока не са били предприети.

Във въззивната жалба “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД са развили нови доводи за основанието, на което могат да продължат да държат мебелите.Твърденията са направени извън преклузивния срок по чл.131 от ГПК, поради което не могат да бъдат съобразени на този етап от производството.

В тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски за производството пред тази инстанция.

По изложените съображения, Окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753 от 21.05.2023 г., постановено по гр.дело № 3992/2022 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА “ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК 205193911 , със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“***, представлявано от управителя СНК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“***, чрез адв.М. Х. от АКСофия, да заплатят на “ВИЛИПАЛ“ ЕООД, ЕИК 117631761, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“***, представлявано от СББ, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“***, чрез адв.Б. Ж. от АК-Русе, сумата от 2 500 лв.разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5