Присъда № 145 от 19.12.2023, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 145 от 19.12.2023 година, постановена по НОХД № 561/2023 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият М. А. Х. /М. А. Н., роден на **********г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 27.08.2023 година, в района на гранична пирамида № 277, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. А. Б. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М. А. Х. .

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. А. Б. заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства. Пледира съдът при определяне на наказанието на подзащитният му да вземе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и му определи наказания в предложените от прокурора вид и размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият М. А. Х. е роден на **********г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази стрА..

Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено по делото време я напуснал и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга държава на територията на Европа, като премине от Република Турция в Република България през границата на стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други негови сънародници, на 27.08.2023 година достигнал границата на Република България с Република Турция. На същата дата подсъдимият заедно с остА.лите лица от групата преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата на стрА.та ни в района на гранична пирамида № 277, в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, като преминал през отвор в същото възпрепятстващо съоръжение и заедно с остА.лите негови сънародници продължил движението си към вътрешността на Република България към място, където трябвало да дойдеавтомобил и с него да продължат пътуването си. Така подс. М. А. Х. и неговите спътници на 28.08.2023г. достигнали асфалтов път, където пристигнал и съответно те се качили в автомобил марка „Фалксваген“, модел „Файтон“ с английски рег. номер ***, управляван от украинската гражданка С.А.С..

Щом се качили в автомобила, потеглили в посока град Тополовград.

Около 14.50 часа на 28.08.2023г. автомобилът, в който бил подсъдимия заедно с остА.лите лица, преминал покрай полицейски патрулен автомобил на входа на град Тополовград, на ул. „Васил Левски“. В полицейският автомобил били свидетелите К. К. К. и С. Л. С. – служители на РУ Тополовград и те подали сигнал за спиране към автомобила, управляван от С.С.. При извършената от двамата свидетели проверка след спирането на 1

МПС с английски рег. номер ***, те установили, че пътуващите в него лица са чужди граждани и тъй като никой друг, освен водачът на МПС, не представил документ за самоличност и никой не говорел български език, пътуващите в автомобила лица, между които и подсъдимият М. А. Х., били задържани и отведени в РУ Тополовград.

По-късно същият ден – 28.08.2023г. св. Д. Ж. – граничен служител в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово извършил обход на възпрепятстващото съоръжение на държавната ни граница в землището на с. Лесово, община Елхово, като констатирал нарушаване на държавната граница в района на 277 гранична пирамида в землището на село Лесово от група лица. След проследяване на оставените от групата там следи установил, че същите стигат до поречието на река Тунджа в посока към град Тополовград.

При влизането си в стрА.та ни подсъдимият М. А. Х. не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият, който се представил като М. А. Х. /М. А. Н., гражданин на Сирийска Арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че М. А. Х. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите К. К. К., С. Л. С. и Д. С. Ж., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите К. К., С. С. и Д. Ж. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. А. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 27.08.2023 година, в района на гранична пирамида № 277, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите К. и С., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от 2 обективна стрА. е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. А. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.М. А. Х. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на 3 чл.66, ал.1 от НК по отношение на М. А. Х., тъй като към момента на деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс.М. А. Х. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.