Решение № 3916 от 22.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3916 гр. В., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110106522 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С влязло в сила решение № ***/05.02.2026г. е допуснат до делба следния недвижим имот: жилище - апартамент с идентификатор № ******************** по КККР одобрени със Заповед № ************г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ж.к. Ч., бл*****, с площ 97,17кв.м., ведно с принадлежащите му 1,0116% ид.ч. от общите части на сградата, както изба № 7 с площ 9,90кв.м., при граници на обекта по схема имоти с идентификатори: на същия етаж - ********************, под обекта - ******************** и над обекта ******************** между съсобствениците и при квоти, както следва: ½ ид.ч. за Б. Д.

Б., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Я. П. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В., ж.к. Ч., бл*****.

В първото по делото заседание ответникът чрез процесуалния си представител е заявил и съдът е приел за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане ответника да му заплати сумата от 16625,51евро, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот, съобразно квотата му в съсобствеността за периода 13.05.2021г. до 20.05.2026г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

По същество на спора страните излагат становище за извършване на делбата посредством изнасянето му на публична продан.

Претенцията по сметки се оспорва по размер.

ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ

ИМОТ:

1

Целта при извършване на делба, съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Изготвянето на разделителен протокол и теглене на жребие предполага кумулативното наличие на предпоставки, който в случая не са налице, а именно: до делба да са допуснати повече от един имот, от които съответно да може да се образуват достатъчно реални дялове, така че всеки съделител да получи своя, квотите на съделителите определени с решението по допускане на делбата да са равни или числото на знаменателя на дробната част, с което са определени квотите да е равно на броя на имотите. След като липсва възможност по обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, съобразно числото на съделителите, изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.

При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

По претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване.

Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в настоящата хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника за задоволяване на лични ежедневни нужди и да е отправена писмена покана до съсобственика с искане да му бъде предоставена възможността да ползва лично имота, респ. за заплащане на обезщетение, съобразно правата му в съсобствеността. Законът е регламентирал единствено формата писмена, но не и съдържанието на поканата. Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но това право е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат останалите съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата се регламентира с нормата на чл. 31 ЗС и всяко писмено искане, което се позовава на тази норма, съставлява покана. Собственикът, който лично ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата, от който е лишен другият съсобственик, а това е средната наемна цена, която би могъл да получи за правата си. Ирелевантно за възникване на задължението е и липсата на уточнение дали се претендира реално ползване или заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Ответникът по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС може да установи, че не дължи обезщетение единствено, ако докаже, че другите съсобственици са ползвали общо имуществото, което съответства на правата им или са реализирали доходи от такова имущество. В случая подобни твърдения от ответника не са наведени, а напротив същият заяви, че имотът е отдаден под наем и се обитава от трети лица, като единствено ответникът реализира доходи от наемното правоотношение.

2

Претенцията е заявена за периода 13.05.2021г. до 20.05.2026г. за сумата от 16625,51евро. От ангажираните писмени доказателства се установява, че на 13.05.2021г. на ответника е връчена нотариална покана, с която е уведомен, че дължи заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване в размер на 400лева месечно. Това обстоятелство е било удостоверено от нотариуса. Следователно, към началната датата на периода, за който се търси обезщетение за лишаване от ползване, ответникът е бил надлежно поканен да заплаща такова, т.е. изискуемостта на вземането е настъпила. Ето защо, съдът приема, че действително имотът е бил ползван в релевирания период еднолично от ответника, макар и отдаден под наем, за което единствено той е реализирал доход от него и същият дължи на другия съсобственик парично обезщетение. Претенцията е доказана в своето основание.

За установяване размера на дължимото обезщетение по делото бе изслушано заключение по допуснатата СТОЕ, възприето от съда като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. С помощта на експертните знания се установи пазарната наемна цена на имота за периода от 13.05.2021г. до 20.05.2026г. Съобразно квотата на ищцата в съсобствеността – ½ ид.ч., дължимото от Б. Б. обезщетение за едноличното ползване на делбения имот е в размер на 14568,50евро. В този размер претенцията следва да бъде уважена, а над него отхвърлена като недоказана. Като законна последица от уважаването на иска и доколкото е налице искане на страната, сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от 13.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

По разноските:

На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса по сметка на ВРС, в полза бюджета на съдебната власт, както следва: 4620евро за ищеца и 4620евро за ответника. В делбеното производство страните имат качество на ищци и ответници един спрямо друг и законодателят е предвидил разноските да се понасят от тях съобразно стойността на дяловете им, по отношение на държавните такси и другите деловодни разноски по повод прекратяване на съсобствеността.

На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се събере държавна такса в размер на 4% от цената му, т.е. 582,74евро. С оглед постановения правен резултат таксата следва да бъде заплатена от ответника по тази претенция.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС и сумата от 150евро, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК, доколкото разноските за в.л. са платени от бюджета на съда по повод провеждане доказване на претенция, приета от съда за изцяло основателна.

И двете страните са претендирали за присъждане разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС 3 следва да се присъдят разноски. Претендират се такива за адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. На основание чл. 7, ал.

1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения /в редакцията към датата на договарянето/, съдът определя адв. възнаграждение в размер на 767евро, което намира за справедливо.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК като ответник по заявената претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част. Претендира се адв. възнаграждение от 1000евро, или съразмерно отхвърлената част в негова полза следва да се присъдят общо 123,72евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият до делба недвижим имот, представляващ: жилище - апартамент с идентификатор № ******************** по КККР одобрени със Заповед № ************г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ж.к. Ч., бл*****, с площ 97,17кв.м., ведно с принадлежащите му 1,0116% ид.ч. от общите части на сградата, както изба № 7 с площ 9,90кв.м., при граници на обекта по схема имоти с идентификатори: на същия етаж - ********************, под обекта ******************** и над обекта - ********************, на стойност 231000евро, при начална цена определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: ½ ид.ч. за Б. Д. Б., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Я. П. Т., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.

ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Я. П. Т., ЕГН ********** сумата от 14568,50евро, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения недвижим, съобразно квотата й в съсобствеността, дължимо за периода 13.05.2021г. до 20.05.2026г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 14568,50евро до първоначално предявения размер от 16625,51евро, на основание чл. 31, ал.2 ЗС.

ОСЪЖДА Я. П. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 4620евро, представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 4620евро, представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, 4 които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от 582,74евро, представляваща дължима държавна такса върху уважения спрямо него иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и сумата от 150 евро, представляваща депозит за вещо лице, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси и чл. чл. 78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Я. П. Т., ЕГН ********** сумата от 767евро, представляваща съдебно - деловодни разноски съразмерно уважената част на претенцията му, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Я. П. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б., ЕГН сумата от 123,72евро, представляваща съдебно - деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на претенцията заявена срещу него, чл. 78 ал. 3 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5