Решение № 1084 от 18.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Бургас, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120105810 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Б. В. Ч., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 4222.58 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № * / 2008 год., сключен на 24.07.2008 год. между нея и „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД; 2342.81 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 29.08.2013 год. до 29.04.2020 год.; 1001.87 лв. - мораторна лихва за периода от 30.08.2013 год. до 28.06.2022 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 29.06.2022 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.04.2018 год. и за които суми по ч.гр.д. № 4220/2022 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

Адвокатският пълномощник на ответницата оспорва исковете. Също ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

1

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти, имащи отношение към спора:

На 24.07.2008 год. между „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“ и Ч. е сключен договор за потребителски кредит с № * / 2008, по силата на който посочената банка, в качеството на кредитодател, е отпуснало на ответницата - кредитополучател потребителски кредит в размер на 6200 лв., срещу задължението на последната да го погасява, ведно с договорената лихва с фиксиран размер от 12 % годишно, на 96 броя месечни анюитетни вноски от по 100.83 лв. всяка, съгласно погасителен план.

Крайният срок за издължаване е определен на 24.07.2016 год.

С анекс от 23.04.2010 год. кредитът е преструктуриран, т.е. натрупаните договорни и наказателни лихви са прибавени към редовната и просрочената главници, като е удължен крайният срок за издължаване - до 23.04.2020 год., с 12-месечен гратисен период и така преструктурираният кредит е следвало да се върне на 108 месечни анюитетни вноски от по 85.60 лв.

На 21.12.2017 год. „С.Г.груп” ООД - цесионер (купувач) и „Юробанк България” АД – цедент (продавач) и универсален правоприемник на „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“, са сключили договор за цесия (прехвърляне) на вземания на цедента срещу длъжници, посочени в нарочно приложение към договора.

Представено е и потвърждение от „Юробанк България” АД за станалата цесия.

На 23.04.2018 год. „С.Г.груп” ООД, с договор за цесия от същата дата, е продало на ищцовото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, произтичащи от договори за заем и от договори за потребителски кредити, придобити от „Юробанк България” АД по договор № 1/24.02.2015 год., индивидуализирани в приложение № 1. На същата дата цедентът „С.Г.груп” ООД е издал потвърждение за новата цесия.

В преписа-извлечение от приложението с № 1 / 23.04.2018 год., на ред № 1097, фигурира вземане на „Юробанк България” АД към Ч., основано на договор за кредит с № CL 43099 / 29.04.2010 год., в общ размер на 7341.26 лв.

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 4220 / 2022 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания.

Назначените по настоящото дело счетоводна и почеркова експертизи не са извършени, т.к. въпреки указанията на съда, ищцовата страна не е представила на вещите лица необходимите им материли.

При тази фактическа съвокупност се налага извод за неоснователност на исковете.

„Юробанк България” АД и ответницата са били обвързани от договора за кредит, но при изначално възложената на ищеца доказателствена тежест, същият не установи изправността на кредитодателя, т.е. същият да е предоставил фактически, а 2 кредитополучателят реално да е усвоил/използвал по реда на чл.3 от договора отпуснатия му кредит, респ. съответна част от него, за да е възникнало задължението му да го върне, ведно с лихви, неустойки и такси. Липсват доказателства, годни да доведат до заключение, обратно на изложеното - в представения договор за кредит не се съдържа подобно удостоверяване; договорът за цесия, приложенията и потвържденията са изходящи от ищцовата страна, респ. неин праводател, поради което не се ползват с материална доказателствена сила за твърдените от тази страна факти.

Следователно, изначално е недоказано съществуването на процесните вземания в полза на „Юробанк България” АД, които да са предмет на сключения със „С.Г.груп” ООД договор за цесия от 21.12.2017 год., а оттам - на договора за цесия, сключен на 23.04.2018 год. с „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Нещо повече - дори да беше установено обратното, липсват доказателства, че точно тези вземания са били предмет на договорите за цесия между „Юробанк България” АД и „С.Г. груп“ ООД, респ. между последното и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, т.е. цесионерът – ищец да е техен настоящ титуляр.

С представения по делото договор за цесия от 21.12.2017 год. са прехвърлени множество вземания, за които е упоменато, че са описани изрично в списък – приложение № 1. Това приложение, съдържащо опис на прехвърляните с цесията вземания, не фигурира сред доказателствата по делото. А тъкмо то, като индивидуализиращо предмета на договора за цесия, следва да е представено към него и подписано от страните по цесията, за да може еднозначно да се заключи, че съдоговорителите са постигнали съгласие описаните вземания (сред които и процесните) да преминат от цедента към цесионера, срещу заплащане на уговорена цена. В този смисъл, представеното потвърждение от „Юробанк България” АД не би могло да замести въпросното приложение № 1, понеже то не съдържа волята на съдоговорителите за прехвърляне на вземанията към ответника, нито разполага с обвързваща за съда материална доказателствена сила.

Оттам - дори и в приложението с № 1 към последващия договор за цесия - този от 23.04.2018 год., да е упоменато вземане към Б. Ч., няма как да се приеме, че към този момент то вече е било част от патримониума на цедента „С.Г.груп“ ООД, за да може той валидно да го прехвърли на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Липсват други доказателства, ангажирани с допустимите по ГПК способи, годни да установят изразено по стандартния или по електронен начин съгласие на страните за прехвърляне на вземанията, произтичащи от договора за кредит, а впрочем - в това приложение е вписан друг договор за кредит, от който произтича евентуалното вземане, поради което недоказано е съществуването на процесните вземания на ищцовото дружество към ответницата.

Това налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, като на ответницата, съгл. чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 1100 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен 3 съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: * представлявано от Д.Б., предявени против Б. В. Ч. от *, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 4222.58 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № * / 2008 год., сключен на 24.07.2008 год. между нея и „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД; 2342.81 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 29.08.2013 год. до 29.04.2020 год.; 1001.87 лв. - мораторна лихва за периода от 30.08.2013 год. до 28.06.2022 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 29.06.2022 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.04.2018 год. и за които суми по ч.гр.д. № 4220/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕAД да заплати на Б. В. Ч. деловодни разноски в размер на 1100 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4