Решение № 543 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200213 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по постъпила жалба, предявена от И. К. Д. против НП № 25-0819-003806/17.09.2025 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР –Варна, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, с равностойност от 25,56 /двадесет и пет 0,56/ евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2, б. а от ЗДвП.

С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се посочената в АУАН и НП фактическа обстановка и съставомерността на осъщественото от въззивника деяние. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата с наведените в нея обстоятелства. В заседание по същество се представлява от адв. Г., който моли да бъде отменено обжалваното НП. Сочи, че поведението на въззивника е било насочено към изпълнение на друго негово задължение в качеството на участник в произшествието, а именно – да окаже помощ на пострадалото лице. Излага се твърдение, че проверката в случая не е осуетена, а 1 жалбоподателят е останал на място в Спешния център и е съдействал при пристигане на контролните органи с оглед изясняване на случая и тестването му за употреба на алкохол и наркотични вещества, поради което деянието не е съставомерно и в настоящия случай не е осъществена нито една от хипотезите на чл. 123 от ЗДвП.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. В същото се излагат доводи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при съставяне на процесния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28, б. А от ЗАНН и размерът на наказанието е правилно определен. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.07.2025 г. възз. И. Д. управлявал л.а. Ауди КУЗ с рег. № ***, собственост на ***, по улица „Джеймс Баучер“ в гр. Варна, в посока - кръстовището с бул. „Цар Освободител“. Около 19:18 ч. на кръстовището на ул. Джеймс Баучер и ул. Тулча не пропуснал преминаващо на пешеходната пътека отдясно наляво лице – Т.С.В. с ЕГН:

********** и блъснал същата. Вследствие на удара В. получила травми – контузия на лице, гръден кош, лява и дясна ръка и на двете колена. Въззивникът откарал жената до Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна- Варна“АД за преглед. Неустановено по делото лице към МБАЛ „Св. Анна- Варна“АД подало сигнал за случая до компетентните органи. Във връзка със сигнала в здравното заведение бил изпратен екип на сектор ПП при ОД на МВР-Варна, включващ в състава си свид. А. А., на длъжност младши автоконтрольор. Полицейските служители събеседвали с въззивника, като същият съдействал за установяване механизма на произшествието.

Същият заявил, че е изпитал силно притеснение вследствие на инцидента и е решил да откара незабавно пострадалата за оказване на неотложна медицинска помощ. На последния били извършени тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества, които били с отрицателен резултат.

На място свид. А. съставил на възз. Д. АУАН серия *** г. за нарушение на чл.

119 ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 14.07.2025 г., около 19.18 ч. на кръстовището на ул.

Джеймс Баучер и ул. Тулча при управление на л.а. Ауди Куз с рег. № ***, собственост на *** не пропуснал и блъснал преминаващия отдясно наляво пешеходец по пешеходна пътека – Т.С.В. с ЕГН: ********** като допуска ПТП с нанесени контузии 2 на лицето, гръден кош, лява ръка, десен лакът и двете колена на пешеходеца, установено след преглед в МБАЛ „Св. Анна – Варна.

Впоследствие свид. А. съставил на възз. Д. и АУАН серия ***г. за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.а от ЗДвП за това, че на 14.07.2025 г. в 19.18 ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Байчер и ул. Тулча управлява л.а. Ауди Куз с рег. № ***, собственост на *** и като участник в пътнотранспортно произшествие с пострадало лице Т.С.В. с ЕГН: ********** след отвеждането на пострадалата в МБАЛ „Света Анна“ не уведомява компетентната служба на МВР за настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Въз основа на втория цитиран АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, като на същия е наложено административно-наказание „Глоба” в размер на 50 лева, с равностойност от 25,56 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели полицейските служители А. А. и Х. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, справка от Началника на отдел „Районен център - 112“ – гр.

Варна с рег. № 105820-150/06.03.2026 г., както и постъпила справка от Началника на отдел „Районен център -112“ – гр. Варна с рег. № 105820-184/18.03.2026 г .

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление НП № 25-0819-003806/17.09.2025 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР –Варна е издадено от компетентен орган, съгласно копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Производството се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и съдържа всички необходими реквизити. Вмененото във 3 вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП), е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, когато при настъпилото произшествие има пострадали хора.

От събраните по делото кореспондиращи помежду си гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на посочената в наказателното постановление дата и час въззивникът, при управление на процесния автомобил, не е пропуснал преминаващ пешеходец на пешеходна пътека, вследствие на което е настъпил удар и е допуснато ПТП, причинило контузия на пешеходеца.

Извършеното от въззивника представлява събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и е предизвикало нараняване на пешеходеца, което несъмнено го квалифицира като "пътнотранспортно произшествие" по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. При така установеното, за жалб. Д., като водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е съществувало предвиденото в нормативната уредба задължение, да уведоми органите, без да напуска мястото на местопроизшествието. Установено е и не се отрича, че водачът на МПС не е изпълнил това свое задължение.

Анализът на разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.а от ЗДвП и систематичното тълкуване на същата, ведно с другите нормативни изисквания към участниците в ПТП сочи, че адресираното към водача задължение изисква надлежно уведомяване на компетентните органи на МВР за инцидента се отнася за момента, в който произшествието е настъпило.

В настоящия случай, според съда, са установени обстоятелства, които изключват обществената опасност на деянието, осъществено от Д., доколкото същото е извършено при условията на крайна необходимост.

Разпоредбата на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН изрично предвижда, че не са административни нарушения тези деяния, които са извършени при крайна необходимост. Този наказателноправен институт се изяснява от нормата на разпоредбата на чл. 13 от НК, към която препраща чл. 11 от ЗАНН . Съгласно цитираният текст на чл. 13 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди 4 са по-малко значителни от предотвратените.

В случая е безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят не е уведомил компетентните органи на МВР за инцидента и не е останал на местопроизшествието до пристигането им, за да отведе пострадалото лице до спешния център на съответното здравно заведение за оказване на необходимата неотложна медицинска помощ на същото, предвид множеството му наранявания.

Предвид и данните за възрастта на пострадалата пешеходка, обективно са съществували достатъчно основания за въззивника да счита, че е налице реална опасност за здравето и живота й вследствие на инцидента. В този смисъл стореното от жалбоподателя е било с цел да спаси от непосредствена опасност лични блага на другиго като ограничи респ. своевременно да предотврати настъпването на неблагоприятни последици за живота и здравето на лицето Теменужка Великова.

Поради изложеното безспорно е била налице крайна необходимост от извършване на противоправното деяние, което в конкретната обстановка въззивникът не е могъл да избегне по друг начин, поради което и същото не се явява административно нарушение, с оглед текста на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН.

Същевременно съдът намира, че доколкото неизпълнението от въззивника на задължението по чл. 123 ал. 1 т. 2 б.а от ЗДвП е отнесено към момента, в който същият е отвел пострадалата в МБАЛ „Св.Анна – Варна“АД, деянието, с оглед установените по делото факти, се явява несъставомерно от субективна страна. От приобщените гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя е видно, че към момента на постъпване на пострадалото лице в Спешно отделение на цитираното по-горе здравно заведение, в изпълнение на нормативните предписания, съдържащи се в Наредба № I183 от 4.12.2002 г. за условията и реда за взаимодействието между контролните органи на Министерството на вътрешните работи и лечебните заведения при оказване на помощ на пострадали при пътнотранспортни произшествия съответното длъжностно лице е уведомило органите на МВР за произшествието. Предвид изложеното, въззивникът не е съзнавал, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че след отвеждането на пострадалата в здравното заведение за него е съществувало задължение да уведоми органите на МВР, предвид уведомяването на същите служебно от съответното длъжностно лице при МБАЛ „Св. Анна – Варна“АД, с оглед на което деянието, отнесено към посочения момент не е виновно извършено.