Решение № 559 от 25.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430106846 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от Н. Е. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „***" № *** , вх.***, чрез адв. Д. М., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, И.В.В. и Д.В.Н..

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.08.2022г., по отношение на който е приложим ЗПФУР. Ищецът твърди, че съгласно Договора му била предоставена заем сума в размер на 600 лева, при годишен процент на разходите 49,66%.

Твърди се, че съгласно чл.5, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството ответник, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 600лв., Н. Е. П. с ЕГН: ********** установил, че освен 1 заемната сума от 600лева, му е начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 177,72лева.

Ищецът счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Твърди се, че кредиторът нарушил изискванията на чл.10, ал.1 вр.чл. 22 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Изложени са доводи, че е посочено само ГПР в 49.66%, но не е посочен начина на изчисляването му. В тази връзка ищецът счита договора за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място, излага съображения, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено. Твърди се, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане посочва, че се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Твърди се, че посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Изложени са аргументи, че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика.

Ищецът счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по 2 договор за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК.

Изложени са доводи, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Ищецът сочи, че доколкото посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор за кредит.

В условията на евентуалност, в случай, че Съдът отхвърли първоначалния иск, моли да бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №***, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез *** ***, оспорва предявените искове.

Счита за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от „Мултитюд Банк (Малта)“ е условие за сключване на договор за кредит.

Напротив, посочва, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Изложени са доводи, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите па Кредитополучателя за отпускане па кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.

Ответникът твърди, че иск за провъзгласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, е недопустим поради непредявяване срещу надлежната за този спор страна – „Фератум България“.

Излага доводи, че „Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на 3 територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Посочва, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, но което „Фератум България“ не е страна. Сочи, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитюд Банк“ и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Излага доводи, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът счита, че не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Сочи, че при всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо „Мултитюд Банк“ (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.

Твърди се, че Дружеството е предоставило цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране, като посоченият ГПР е в съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК Ответникът счита твърдението на ищеца за допълнителни разходи за неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Посочва, че „Фератум България“ е предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Отправено е искане Съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.

Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба Вх.№10967/04.04.2025г. адв. Д. М. уведомява Съда, че поради служебна 4 ангажираност е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба Вх. № 9904/27.03.2025г. взема становище по същество, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от приетото по делото заключение, че между ищецът като кредитополучател, и "Фератум България" ЕООД, е сключен Договор № ***/19.08.2022г., за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, с който договор на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 600 лв., със срок на заема 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема 3,38 % и посочен ГПР от 49,85 % и обща дължима сума – 620,28 лв.

Не се спори между страните, че съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, чрез паричен превод през система за електронни разплащания “еPаy”, на ищеца е преведена сума от 600 лева, като е съставена разписка от същата дата. Съгласно заключението, ищецът е изплатил по Договор № ***/19.08.2022г., за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, суми както следва: 600 лв. главница, 20,28 лв. договорна лихва, 177,72 лв. възнаграждение за обезпечаване на кредита. Дадено е заключение, че при изчисляване на ГПР 49,85% /който е посочен в договора/, в него са включени само главница и лихва, без да е включена сумата от 177,72 лева за възнаграждение за обезпечаване на кредита. Дадено е заключение, че при включване на сумата от 177,72лева за непредоставяне на обезпечение, ГПР по договора ще възлезе на 3112, 32%, при компоненти: главница, лихва, и такса при непредоставяне на обезпечение.

При така установеното от фактическа страна, Съдът приема 5 следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.4 ЗПК, разпоредбите му не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В случая главницата е 600 лв., а останалите разходи са в същия размер, поради което не може да се приеме, че са незначителни.

Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.

Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че Съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.

Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и 6 потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя.