Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 321 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 323/2023
Вид
Определение № 321
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20231001000323 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.130 от ГПК.

С определение от 07.02.2023 г., постановено по т.д. № 1778/2018 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, е прекратено производството по делото по отношение на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.649 ТЗ поради недопустимост на същия.

Със същото определение при условията на чл.253 ГПК съдът е отменил свое определение от 29.10.2019 г., с което „КТБ“-АД/н/ е конституирана като трето лице – помагач на страната на ищеца.

С частна жалба от 13.02.2023 г. синдикът на „Техно

Резиденшъл Парк 2“-ЕАД/н/ В. С. обжалва определението в прекратителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа се неправилност на изводите на съда, че към датата на сключване на атакуваната сделка не е имало лица, имащи качеството кредитори на несъстоятелността, а търговецът е имал задължения по два договора за кредит с „КТБ“ АД /н/. Твърди, че за двете страни по сделката е съществувало знание, че при отчуждаване на основния актив на ищеца, интересите на кредиторите му са били застрашени.

Моли за отмяна на определението в обжалваната му част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне по предявения иск.

Редовно уведомено, третото лице – помагач е депозирало в срок отговор на подадената частна жалба, с който е изразило становище за основателност на същата.

Недоволно от определението от 07.02.2023 г. в частта, в която съдът е отменил определението си от 29.10.2019 г. е останало „КТБ“ АД /н/, 1 което го обжалва с частна жалба 01.03.2023 г. с оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила. Твърди, че обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание, за което страната не била редовно призована, а заличаването на жалбоподателя го лишавало от възможността да подпомогне ищеца. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.

Редовно уведомен, ищецът е депозирал в срок отговор на частната жалба, като е изложил съображения за основателност на същата.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателите във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частните жалби са процесуално допустими като подадени в законоустановения срок, същите изхожда от надлежни страни, имащи право и интерес да обжалват, насочени са срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Производството по т.д. № 1778/2018 г. на СГС е образувано по искова молба на синдика на „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ В. С., като ищецът е предявил против „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/, действащо чрез законните му представители, и „Прайм Лизинг“ ЕООД евентуално съединени искове по чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗЗД искове за обявяване недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ на Договор за покупко – продажба на недвижим имот, облечен във формата на Нотариален акт № 30021 от 14.07.2011 г., акт. № 79, том LXXV, дело № 16217/2011 г., по силата на който „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ е отчуждило в полза на „Прайм Лизинг“ ЕООД собствения си недвижим имот, находящ се в гр.София и подробно индивидуализиран в исковата молба. Изложени са твърдения в обстоятелствената част, че продавачът е придобил правото на собственост върху процесния имот чрез апортна вноска в капитала му, като стойността на същия е била оценена на 24 468 000 лв., а продажната цена била занижена многократно до сумата от 5 000 000 лв. Горният договор бил сключен в изпълнение на Договор за финансов лизинг от 24.06.2011 г. между ищеца и „Ерсте Груп Иморент България“ ЕООД (впоследствие с променена фирма на „Прайм Лизинг“ ЕООД), по силата на който ищецът се задължава да продаде имота за посочената сума, а ответникът да сключи с него Договор за възлагане на строителство на строителен хипермаркет „Баухаус“, за което „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ трябвало да осигури самоучастие от 2 500 000 лв., които средства да получи под формата на кредит от „КТБ“ АД /н/, а останалите 5 000 000 лв. – да бъдат осигурени от „Прайм Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Ерсте Груп Иморент България“ ЕООД). Твърди се, че за купувача било ясно, че с продажбата на единствения актив от имуществото на продавача, възможността за кредиторите на последния да се 2 удовлетворят намалявала драстично. Отчуждавайки имота за 5 000 000 лв., дружеството реализирало загуба от 19 511 909 лв., тъй като процесният имот бил заведен с балансова стойност от 29 291 059 лв.

С допълнителна искова молба ищецът е посочил поредността, в която желае съдът да разгледа исковете, а именно – главен по чл.135, ал.1 от ЗЗД и евентуален такъв по чл.135, ал.3 от ЗЗД.

С Определение № 4266 от 07.08.2019 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта, в която ищецът е предявил иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД поради недопустимост на последния. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е посочено конкретно кой кредитор на масата на несъстоятелността е придобил това си качество преди сключване на процесната сделка, както и че не е посочено какво е вземането му и на какво основание е възникнало. За безпредметно СГС е приел даването на указания за отстраняване на тази нередовност, тъй като, видно от служебно известния на съда списък с приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/, вземанията на всички кредитори са възникнали след датата на атакуваната сделка.

С Определение №3403 от 17.10.2019 г., постановено по ч.т.д. № 4941/ 2019 г., САС, ТО, 5 състав, е отменил горното определение и е върнал делото на СГС за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът по Павловия иск установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Интерес от предявяване на иска увреденият има, когато в резултат на уважаването му действителното правно положение ще бъде променено, в случая – реализацията на процесния недвижим имот ще може да послужи за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността.

В изпълнение на дадените от въззивния съд указания, с нарочна молба от 26.08.2019г. ищецът е уточнил, че предмет на предявения иск е прогласяване относителната недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на договора за покупко – продажба на недвижимия имот.

С молба от 03.10.2019 г. „КТБ“ АД /н/ е поискала да встъпи като трето лице помагач на страната на ищеца поради наличие на правен интерес от постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Твърди, че Банката имала вземания към „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ по два договора за кредит, които била предявила в срока по чл.685 от ТЗ, а с молба от 11.09.2014 г. длъжникът „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ направил изявление за прихващане с придобитите от последното от „БТК“ АД /н/ вземания на Банката до размера на вземанията на последната от несъстоятелния длъжник. Така направеното прихващане било оспорено от синдиците на Банката, а при обявяване относителната недействителност на атакуваната сделка, процесният недвижим имот би послужил за 3 удовлетворяване на вземанията на „КТБ“ АД /н/.

С определение от 29.10.2011 г . решаващият състав на СГС е конституирал „КТБ“ АД /н/ като трето лице – помагач на страната на ищеца.

С протоколно определение от 19.11.2019 г. СГС е дал указания на ищеца да конкретизира твърденията си по исковете с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и чл.135, ал.3 от ЗЗД като изложи твърдения за фактите, от които извежда знанието на третото лице и длъжника по отношение на качеството „кредитор“ на „КТБ“ АД /н/ към момента на сключване на атакувания договор, евентуално намерението за увреда на кредиторите.

С молба – уточнение от 28.11.2019 г. ищецът е посочил, че несъстоятелното дружество е имало задължения към Банката както преди сключването на договора за покупко – продажба, така и след това, като е посочил размерите на главницата и лихвите по двата договора за кредит, от които произтичат посочените задължения, който факт бил известен на „Прайм Лизинг“ ЕООД най – късно с публикуване на ГФО на ищеца за 2011 г.

С определение № 6496 от 03.12.2019 г. СГС приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, поради което е върнал същата в частта, в която синдикът е предявил иск по чл.135, ал.3 от ЗЗД, поради непосочване на фактите, от които извежда умисъла на ответниците.

С влязло в сила след инстанционен контрол Решение №1257 от 26.08.2020 г., постановено по т.д. № 1910/2018 г., СГС е отхвърлил предявения от „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.152 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Прайм Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Ерсте Груп Иморент България“ ЕООД), че сделката за продажба на процесния недвижим имот е нищожна.

С влязло в сила след инстанционен контрол Решение от 03.05.2019 г., постановено по т.д. № 2447/2018 г., СГС е отхвърлил предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н/ искове по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване вземанията на Банката от 16 258 639, 99 лв., представляващи левовата равностойност на 8 312 910, 63 евро, от които 8 000 000 евро главница по договор за банков кредит от 14.07.2009 г., лихви в размер на 124 470, 21 евро за периода от 25.06.2014 г. до 25.08.2014 г., лихви в размер на 24 683, 41 евро за периода от 25.08.2014 г. до 09.09.2014 г., неустойка в размер на 156 400 евро, лихви за периода от 25.06.2014 г. до 25.08.2014 г. в размер на 3093,25 евро, такива в размер на 521, 34 евро за периода от 25.08.2014 г. до 09.09.2014 г. и неустойка от 86, 80 евро за периода от 05.06.2014 г. до 09.09.2014 г.

С Решение № 60199 от 12.10.2021 г. по т. д. № 2359/2019 г., ВКС, ТК, I ТО, е върнал делото на въззивния съд за произнасяне по евентуално предявените искове по чл.59, ал.5 от ЗБН.

4

В изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания, с влязло в с сила Решение №13 от 10.01.2022г. по т.д. №1024/2021 г., САС е отменил Решение № 2388 от 15.12.2017 г. по т. д. № 1452/2017 г. на СГС, в частта, в която е оставен без разглеждане предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ евентуално съединен иск по чл.59, ал.5 от ЗБН за обявяване на горепосоченото прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Баката, като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска.

По частната жалба на синдика В. С.:

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение, решаващият състав на СГС е приел, че кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ са придобили това качество едва с постановяване на решението за откриване на това производство, а датата на сключване на атакуваната сделка – 24.06.2011 г. предхожда с повече от 4 години тази на начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016 г., поради което предявеният иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД е недопустим.

Този извод не може да бъде споделен.

Съгласно изричната разпоредба на чл.649, ал.1 от ТЗ, иск по чл.645, 646 и 647 от този закон и по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ.

В случая този едногодишен преклузивен срок за предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ е спазен. Решение № 1643 от 21.08.2017 г. на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Техно Резиденшъл Парк 2“ ЕАД /н/ е обявено на 22.08.2017 г., а исковата молба е подадена по куриер на 21.08.2018г. Исковете са предявени от активно легитимирано лице – синдика, действащ в качеството си на процесуален субституент на кредиторите на масата на несъстоятелността. Следователно иска е процесуално допустим.