Определение № 211 от 10.07.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Монтана, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно наказателно дело № 20251600600215 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Р. И., ЕГН **********, от гр.*, област *срещу Определението на Районен съд Берковица от 12.06.2025 година по чнд № 151/2025 година, , с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. И. с ЕГН ********** против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.05.2025 г. на Районна прокуратура-Монтана, ТО-*, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено ДП 255/2024 г. по описа на РУ МВР-*, водено за престъпление по чл. 308, ал. 1, предл. второ НК и е прекратено производството по ЧНД № 151/2025г.

Жалбоподателят твърди,че изводът на РС относно липсата на процесуална легитимация е неправилен, като съдът не е съобразил обстоятелството,че именно вследствие съставянето на инкриминирания АУАН е издадено Наказателно постановление № 837/17.10.2023 година на директора на РДГ *, с което, след потвърждаването му от компетентните съдебни органи е осъществена административнонаказателна отговорност. Предвид това същият е останал без работа . Поддържа се също така,че определението е постановено и от незаконен състав, предвид факта,че съдебният акт е постановен от съдията, разгледал и нахд № 297/2023 година по описа на Районен съд Берковица. В тази насока са изложени подробни доводи, като искането е да се отмени атакуваното определение

Съдът , като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе взе предвид следното:

ДП № 255/2024 година, пр.пр.№ 02904/2024 година, РП Монтана, ТО *е образувано след като Районен съд при разглеждането на НАХД № 297/2023 е изпратил заверени преписи от делото на ТО *при РП Монтана във 1 връзка с констатираното несъответствие в двата екземпляра на АУАН на л.8-9 и л.69-70 от делото.Същото е образувано за това, че в град *, на неустановена до момента дата е преправено съдържанието на официален документ горепосоченият АУАН - престъпление по чл.308, ал.1, пр. второ НК.

За да прекрати наказателното производство прокуратурата е приела,че „не е налице официален документ съставен от длъжностно лице с конкретно писмено волеизявление от лицето, което го е съставило,т.е документът е неистински.” Прието е също така,че на Р. И. не може да бъде търсена отговорност за осъществен от него състав на престъпление по чл.308,ал.1 от НК .

С обжалваното определение срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство е оставена без разглеждане като процесуално недопустима,като е приел,че жалбоподателят няма качество на пострадало лице и не притежава активна процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НК.

Действително според Постановление № 3 от 23 март 1982 г. на Върховния съд, "документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите. "

Възможно е в някои случаи наред с увреждане на правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси на физически и юридически лица, като тези вреди действително не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл.

В Решение № 131 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят В. И. е посочено, че застрашаването или увреждането на обществените отношения, представляващи предмет на документното престъпление, може да се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и използването на този предмет. При документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1 от НПК , не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии.

Аргумент за разширяване кръга на лицата, които могат да бъдат пострадали/ ощетени юридически лица извън тези, които са претърпели съставомерни вреди може да се извлече и от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

В Тълкувателно решение № 1 от 31 май 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС е посочено, че фигурата на пострадалия възниква след 2 положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди /имуществени или неимуществени/ и дали те са пряка и непосредствена последица от престъплението. Посочена е съдебна практика /ППВС № 1 от07.02.1955 г., изменено с ППВС № 7/87 г. и ППВС № 9 от 25.12.1961 г. /, съобразно която основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието в деликтната му проява и на обезщетение подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица, независимо дали са елемент от престъпния състав.

Следва да се направи извода, че независимо, че престъплението по чл.

308 от НК не включва в състава си причиняването на вреди или щети, няма пречка от едно такова деяние все пак те да бъдат причинени на едно физическо или юридическо лице.

Ето защо за качеството на пострадал/ощетено юридическо лице, съответно за лице активно легитимирано по чл. 243, ал. 4 от НПК да обжалва постановлението за прекратяване следва да изхожда от твърдението на лицето да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление без да е задължително твърдените вреди да са час от престъпния състав.

В случая ,с оглед твърденията на жалбоподателя,следва да се прецени дали е налице причинно-следствена връзка между престъплението и настъпилите вреди.

Както в жалбата пред първата инстанция,така и пред настоящият съдебен състав се твърди,че вследствие на този неистински документ /Акт за установяване на нарушение/ ,на основание на което е издадено и наказателно постановление, със заповед № 229/24.02.2025 година на Директора на Изпълнителна агенция по горите е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от Закона за горите и е обявено за невалидно Удостоверение № 2354-1/21.10.2011 година, ведно с всички права, произтичащи от него,т.е. жалбоподателят е останал без работа .

Видно от представената Заповед, същата е издадена на основание на три броя влезли в сила наказателни постановления, а не само на цитираното в жалбата . Действително,в заповедта е включено и процесното наказателно постановление ,но същото е минало инстанционна проверка ,като по твърдения на самия жалбоподател съдебния състав е приел,че твърдяната поправка в акта по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на проведеното административно производство.Предвид това настоящата инстанция намира,че за жалбоподателя не са настъпили никакви вреди вследствие на твърдяното престъпно деяние,като съответно липсва активна легитимация като пострадал по чл. 243, ал. 4 от НПК на Р. И. за обжалване на постановлението за прекратяване.

Ето защо, макар и с различни мотиви настоящата съдебна инстанция стига до същия извод за недопустимост на жалбата, поради което първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Неоснователно се явява и оплакването в жалбата досежно допуснати процесуални нарушения .Обстоятелството,че един и същ съдебен състав се е произнесъл по нахд № 297/2023г. и по настоящото дело,по никакъв начин не 3 опорачава настоящия съдебен акт. Безспорно не са налице основанията на чл.29,ал.1 НПК за отвод на съдията-докладчик, а що се отнася до твърдянията за предубеденост същите са изцяло неоснователни- касае се дела,които не са свързани по никакъв начин ,като предмет на наказателноадминистративното производство е извършено нарушение от Р. И., а в досъдебното производство се разследва извършване на престъпление по чл.308,ал.1 НК от друго лице.

С оглед на изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК , ОКРЪЖЕН СЪД Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 39 на Районен съд Берковица ,постановено на 12.06.2025 година по ЧНД № 151/2025 година .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4