Решение № 993 от 20.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 144

20.07.2020г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шести юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева

Мл.с. Александър Муртев при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1255 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 8399/04.06.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител К И – юрисконсулт, с която се обжалва Решение № 787 от 28.02.2019г., постановено по гр.д. №8206/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, да заплати на Д.Ж.Я., с ЕГН: **********, сумата от общо 1 511,26 лева (хиляда петстотин и единадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 215.07 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него – като “*” в ГОДГ към ГПУ – Бургас при РДГП Бургас към ГД “Гранична полиция” – МВР, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1 504 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи е осъдена да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 60.45 лв. и 190 лв. за съдебно-счетоводна експертиза.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, в частите, с които са уважени предявените искове, както и в частите, с които е осъден въззивникът да заплати разноски по делото. Сочи се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съобразно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като при изчисляване на отработеното време, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба на специалния закон – ЗМВР. Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител, а по отношение на тази категория служители е налице специална нормативна уредба във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд и не могат да намерят приложение правилата на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд, по отношение на държавните служители, както и че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята в ЗДСл и ЗМВР, следва да се уреди по идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми. Посочва се, че за служителите по ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито, нито работещите по трудови правоотношение, включително тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите, издадени по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители продължителността на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а не 1,143. На следващо място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Я., чрез пълномощника адв. Кралев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника не се явява представител. От същият е постъпила молба, с която заявява, че поддържа въззивната жалба, без да прави доказателствени искания. Моли да се уважи така депозираната жалба като се присъдят направените по делото разноски, алтернативно, ако се потвърди решението на БРС, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли същото да бъде присъдено при минималните размери, тъй като този тип дела не се отличават с фактическа и правна сложност.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. От пълномощника му – адв. Кралв е постъпила молба, с която моли делото да бъде гледано в негово отсъствие като изразява становище по съществото на спора. Моли да бъде потвърдено решението на БРС и да се присъдят направените разноски по делото за въззивната инстанция. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР. Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Д.Ж.Я., чрез пълномощника адв. Кралев, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1440 лв. представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване с коеф. 1,143 на положения от него да периода от 01.10.2016 год. 1680 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, както и всички направени по делото разноски, включително адв. Хонорар. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд при 12/24-часови смени, предварително определени с график за всеки месец като старши полицай в ГОДГ към ГПУ – Бургас при РДГП Бургас, което е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 води до 240 часа извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1440 лв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 29.01.2020., ищецът е изменил претенцията си на 1511,26 лв. за положен извънреден труд от 215,07 часа.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния период, ищецът е положил 1504 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1504 часа става на 1719,07 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 215,07 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 215,07 часа възлиза на 1511,26 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за заплащане на сумата от 1511,26 лева (хиляда петстотин и единадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 215,07 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., за разликата над признатите 199,92 часа извънреден труд до претендираните такива 204,78 часа и над присъдената сума от 1385,46 лева до пълния претендиран размер на вземането от 1414,68 лева, като погасен по давност.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a94e1682-94fe-4c79-a1b7-5b23e49b0332