Решение № 262 от 13.11.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262 / 13.11.2019г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....12....по описа за............2019…...............година Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София с която същото дружество чрез неговия процесуален представител е предявило установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Г.А. , с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми по договор за паричен заем № 5369213 от 12.7.2017 г., а именно : 1. главница в размер на сумата от 500 лв. , както и 2. сумата от 87, 61 лв. представляваща договорна лихва по договора за паричен заем за периода от 11.08.2017 г. до 8.04.2018 г., 3 сумата от 236, 25 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение , 4. сумата от 236, 25 в. представляваща такса за експресно разглеждане на документите , 5. сумата от 245 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и 6. мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 56, 53 лв. дължима се за периода от 12.08.2017 г. до 20.09.2018 г. – датата на подаването на заявлението за издаването на съответно заповед за изпълнение на парично задължение , както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 27.9. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява лично негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадени от процесуалният си представител молби поддържа така предявените от него искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия отговор като счита предявените искове за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата по претендираните за установяване с тях вземания поради ненастъпилата изискуемост на същите вземания по отношение на него.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр.София иск респ. искове се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.

415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.А.А. съществуването в полза на ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните паричен заем , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по заема на ответника в качеството му на заемател на същата , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за заем и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

По силата на представения договор за паричен заем Вивакредит

План № 5369213 от 12.07.2018 г. сключен между Вива Кредит ООД гр. София и

Г.А.А. , е че същото кредитно учреждение в качеството му на заемодател - респ. кредитодател е предоставило на същия ответник заем в размер на сумата от 500 лв. , като същата сума е била усвоена изцяло от ответника А.

, като същият се е съгласил да я заплаща на съответни месечни погасителни вноски - 9 на брой в размер на по 91, 54 лв. всяка , включващи главница и лихви уговорени в същия договор , като по този начин кредитното учреждение е изпълнило изцяло задълженията си по договора за кредит , посочен по- горе.

В чл. 8 ал.2 от същия договор страните са се уговорили , че при забава на плащането на някоя от погасителните вноски , то заемателят дължи на заемателят лихва върху всяка забавена сума за всеки ден забава, а съгласно чл. 3 от същия договор страните са се уговорили също и че заемателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице , включително да заложи вземането си в полза на трето лице съгласно Закона за особените залози.Видно от заключението на вещото лице К.А. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по делото е че длъжникът не е извършил плащания по дължимите се от него погасителни вноски по заема , като по този начин е останала за плащане главница в размер на сумата от 500 лв. , останала е за плащане договорна лихва в размер на сумата от 87, 61 лв. , както и неустойка в размер на сумата от 236, 25 лв., също такса за експресно разглеждане на документи в размер на сумата от 236, 25 лв. , дължими се разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на сумата от 245 лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на сумата от 56, 25 лв. дължима се за периода от 12.08.2017 г. до 20.09.2018 г. . Затова това кредитно учреждение предвид допуснатото неизпълнение на договора за заем изразяващо се в неиздължаването от страна на заемателят А. на уговорените по договора месечни погасителни вноски е прехвърлил вземанията си към заемателят по този договор видно от приложените писмени доказателства , а именно : рамков договор прехвърляне на парични задължения / цесия / от дата 012016 г.,подписано между кредитното учреждение и ищцовото дружество с който първото Вива Кредит ООД гр.

София е прехвърлило на второто Агенция за контрол на просрочени задължения вземанията си по процесния договор за паричен заем по отношение на ответника , който пък не е уведомен изрично за тази цесия по какъвто и да е начин.Това прехвърляне на вземанията на кредитното учреждение Вива

Кредит ООД гр. София към ответника длъжник се потвърждава и от приложеното потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите , представеното пълномощно затова на лист 23 от делото с което Вива Кредит ООД е упълномощила Агенция за контрол на просрочени задължения да уведомява от нейно име всички длъжници по всички вземания на дружеството които са цедирани с горепосочения договор за цесия и приложение № 1 от 02.05.2018 г. в който е посочено и цедирано задължението на ответника Г.А. към кредитното дружество в полза на ищцовото дружество- Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София .

Затова понеже ищцовото дружество твърди, че тъй като по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за паричен заем по отношение на ответника с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 1057 / 2018 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 664 от 1.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Г.А.А. явяващ се длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София дължимите се от същия горепосочени суми посочени в диспозитива на исковата молба , а именно: паричната сума от 500 – главница , сумата от 87, 61 лв. договорна лихва , сумата от 236, 25 лв. лв. представляваща неустойка за неизпълнение на задължението , сумата от 236, 25 лв. представляваща такса за експресно разглеждане на документи , сумата от 245 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението , както и сумата от 56, 53 лв. представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2017 г. до 20.09.2018 г.

, както и законната лихва върху главницата , считано от датата 27.09.2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане

, както и всички направени по заповедното производство разноски , включващи : сумата от 27, 23 лв. заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща юрк.възнаграждение респ. разходи за процесуално представителство по заповедното производство . С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-в негова полза да има образувано заповедно производство за процесните суми дължащи се от ответника.

Тъй като същата заповед за изпълнение е връчена на длъжника А. при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и по този начин ответника е нямал възможност да възрази против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение съдът с нарочно разпореждане по същото ч.гр.д. № 1057 / 2018 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника, което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото.

Тука е спорен факта дали ответника дължи заплащането на задълженията които има по процесния договор за паричен заем на настоящия ищец , който се явява цесионер по сключения договор за цесия с предишния кредитор , ако същата цесия не е съобщена на длъжника , както е и в настоящия правен казус.Съгласно непротиворечивата практика на съдилищата в Р България , цитирана и в някои съдебни решения , а именно –в тълкувателно решение № 142 – 7 от 11.11. 1954 г. на ОСГК, решение № 137 от 2.6.2015 г. по гр.д. № 5759 / 2014 г. на 3 гр. отд. , решение № 123 от 24.6.2009 г.на ВКС по т.д. № 12 / 2009 г. на 2 т. отд. , решение № 150 от 26.3.2009 г. на ВКС по гр.д. № 147 /2008 г. на 1 г.отд. , решение № 8412 от 19.6.2014 г. по адм. д. № 16626 / 2013 г. на ВАС 5 отд. ,решение от 21.6.2007 г. по ВАД № 135 / 2005 г. , решение № 698 от 23.10.2008 г. на ВКС по т.д. № 306 / 2008 г. на 2 отд. ТК , решение от 5.3.2007 г. на ВКС по т.д. № 889 / 2006 г. на 2 т.отд. ТК , решение от 1.7.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1046 / 2004 г. на 2 т.отд. ТК е че извършената цесия следва да бъде съобщена на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД , като до датата на съобщаването му прехвърлянето на вземането от стария кредитор на новия такъв , няма действие по отношение на длъжника, понеже той не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на новия кредитор- цесионера , а задължението му остава спрямо стария кредитор – цедента, а задължението на длъжника да престира на новия кредитор възниква едва след получаването на съобщението от предишния кредитор за настъпилата цесия т.е. прехвърлянето на вземанията. Това е така тъй като първоначално субекти на облигационното правоотношение са били Вива Кредит ООД и длъжника Г.А. , като последният е имал задължение да престира само на този кредитор с последствие от това – погасяването на задълженията си към него. С извършеното с договора за цесия прехвърляне на задълженията от страна на стария кредитор Вива Кредит ООД на новия кредитор Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД , действително са прехвърлени вземанията на стария кредитор към длъжника на новия кредитор от момента на сключването на договора за цесия т.е . разрушена е старата облигационно правна връзка между първоначалните й страни , но договора за цесия е изпълнен окончателно не само с това прехвърляне на вземанията на длъжника на новия кредитор , а и с допълнителното съобщаване затова от стария кредитор на длъжника. Несъобщаването на длъжника както е в настоящия случай не прави отговорен длъжника към новия кредитор – цесионера , този длъжник няма задължения да плаща на него тъй като новия кредитор няма активната материалноправна легитимация като ищец респ. и като кредитор по отношение на твърдените вземания , а такава има стария кредитор – цедента. По този начин цесията не влияе върху длъжника и същият не е длъжен да плаща на ищеца , нито има каквито и да са цедирани задължения към него от страна на стария кредитор , а длъжникът с оглед несъобщаването му дължи плащане единствено и само на стария кредитор Вива Кредит ООД . Следователно въз основа на гореизложеното съдът намира , че така предявения иск респ. искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.