Решение № 97 от 24.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Кюстендил, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500599 по описа за 2024 година

А. И. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №***, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. *******, представлявано от управителя Д. М. М., обжалва Решение № 436 от 13.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2085/2023г. описа на Дупнишкия районен съд.

С оспорвания съдебен акт РС - Дупница е отхвърлил иска на А. И. Й. за обявяване нищожност на договор за кредит срещу *** ЕООД, гр. С., като неоснователен, като със същото решение ДнРС е осъдил А. И. Й. да заплати на *** ЕООД сумата 281лв. остатък по договор за кредит, ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. по предявен насрещен иск.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на решението, произтичаща от неговата незаконосъобразност. На първо място се сочи допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с неизготвянето на доклад по делото, чрез който съда да очертае предмета на спора, да посочи правната квалификация на исковете и да разпредели доказателствената тежест между страните. Поддържа се, че липсва произнасяне по заявените от ищеца – въззивник доказателствени искания; съответно изложеното очертава порочност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска от въззивника, като бъде постановено решение, с което да бъдат уважен предявеният установителен иск, респ. отхвърлен насрещният иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановеният срок по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, в пределите на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в 1 първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Дупнишкият районен съд е сезиран с искова молба, подадена от А. И. Й. против *** ЕООД с искане на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1211552, сключен между А. И. Й. и *** ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от *** в полза на ответника.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2022г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1211552, спрямо който приложим е ЗПФУР, съгласно който страните са се уговорили да се отпусне заем в размер на 2 550 лв., който следва да се погаси чрез 12 погасителни вноски при лихвен процент 23 % или 566,50 лв. В чл. 5 от Договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството ответник. При сключването на договора никъде не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди се, че ищецът не е получил преддоговорна информация, договор за кредит и ОУ. Сочи, че едва след усвояване на кредита в размер на 3116,50 лв. ищецът е разбрал, че освен заемната сума следва да изплати и друга сума – 2422,50 лв. представляваща обезпечение с поръчителство, предоставено от партньор на ответното дружество. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради това, че вноските по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната информация, както и поради това, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. Твърди, че договорът не е подписан, респ. че липсва съгласие, както и че не е спазена предвидената от закона форма и изискванията за шрифт. Излага, че е посочен грешен размер на ГПР. Аргументира, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че заплащаната от потребителя такса за поръчителство представлявала допълнителна услуга, задължително условие за усвояване на кредита, респ. следва да бъде включена в ГПР.

Моли съда да прогласи нищожността на чл. 5 от договора поради неравноправност, както и поради противоречие със закона. Претендира разноски.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил основателността на предявения иск. Излагат се подробни съображения във връзка с валидността на договора.

Сочи се, че гаранцията не е задължително условия за сключването на договора за кредит като ищецът е имал възможност да обезпечи кредита по друг различен начин, и сам е избрал да сключи договора при тези условия. Подчертава, че от СЕФ изпратен на ищеца по електронна поща той е бил запознат с дължимите такси по същия. Допълва, че сумата за гаранцията не следва да бъде включена в ГПР, доколкото договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от трето лице, различно от кредитора. Моли се за отхвърляне на исковете.

2

С отговора ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. Й. да заплати на *** ЕООД сума в размер на 281 лв. – неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 121152/09.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Прави изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.

С депозирания отговор по насрещния иск същият се оспорва като неоснователен и се прави възражение за нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че приложение намира чл. 23 ЗПК.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства - Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1211552/09.11.2022 г., Погасителен план към договор за кредит 1211552, Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/, се установява, че между тях е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който *** ЕООД е предоставил на А. И. Й. кредит в размер на 2550 лв., със срок на заема 12 месеца, платим на 12 различни по размер месечни вноски, съгласно приложен погасителен план с първа падежна дата 09.12.2022 г. и последна падежна дата 04.11.2023 г., при лихва в размер на 586,50 лв. и лихвен процент 2 3 % и ГПР в размер на 49, 11%.

Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 3136,50 лв., включваща главницата от 2550 лв. и договорната лихва от 586,50 лв. Договорът е сключен при Общи условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

Между страните не се спори, че посочената сума в размер 2 550 лв. е усвоена изцяло, както и, че кредитът е обезпечен, на основание т. 5 от договора за кредит, озаглавена "Обезпечение", с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството, съгласно договор за гаранция /поръчителство, сключен между *** и ищеца, за сума 2 422,50 лв.

В цитираната клауза е посочено, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Отбелязано е и, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел за изцяло неоснователен и отхвърлил предявения от ищеца иск за нищожност на клауза от договора за кредит, обосновавайки се, че съобразно предвидената в клаузата на чл. 5 от договора възможност за избор на поръчител от страна на клиента, като и обстоятелството, че той сам избрал трето лице за поръчител, това не обуславя начисляване на допълнителни разходи по кредита; ищецът е могъл да се откаже от кредита в 14- дневен срок, а вместо това, той го усвоил и частично заплатил; същевременно е уважил предявения от ответника насрещен иск и е осъдил ищеца да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба.

В рамките на развилото се въззивно производство е прието заключение вх. № 918/24.02.2025 г. по назначената съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. В..От заключението се установява, че сумата на кредита в размер на 2550 лв. е била преведена от ответника по банкова сметка на ищеца изцяло на 09.11.2022 г.; ищецът извършил плащания по договор № 1211552 в размер на 2 269 лв.; начислено на кредитополучателя е било възнаграждение по чл. 5 от Договора - такса за предоставяне на гаранция/поръчителство в общ размер на 2 422,50 лв., като от кредитополучателя са 3 издължени 1 177,25 лв.; размерът на годишен процент на разходите, при параметри – размер на кредит 2550 лв., средномесечна вноска 262,09 лв. и лихви 595,07 лв., е 49.0910 %; вещото лице е посочило, че от страна на кредитополучателя по договора са извършени плащания в размер на 2 269 лв., разпределени както следва: 546,98 лв. за погасяване на главница, 364,77 лв. за погасяване на договорна лихва, 250 лв. за такси съгласно тарифата и ОУ, и 1 177,25 лв. такса за допълнително избрана незадължителна услуга, като е изчислило, че дължимите суми от страна на кредитополучателя са както следва: 2 003,02 лв. дължима главница, 221,73 лв. дължима договорна лихва, 1 245,25 лв. дължими суми по договор за поръчителство /такса за банкова гаранция /.

В о.с.з. вещото лице е уточнило, че ако дължимата сума по договора за поръчителство бъде включена като месечна такса към договора за кредит, то ГПР би бил в размер на 445,29 %, тъй като договорът за поръчителство е приблизително на стойността на главницата.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Съобразявайки предметните предели на въззивната проверка, очертани от изложените в жалбата доводи, по възраженията на въззивника – ищец в първоинстанционното производство, по отношение на нищожност на договора, и по – конкретно на чл. 5 от същия, съдът намира следното:

Процесният договор намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма.