Решение № 811 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503268 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано против Решение № 4250/03.10.2025г.по гр.д.№ 15074/ 2023г. по описа на ПРС – ХV гр.с., с което предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, срещу М. М. К. – Е., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. М. К. – Е. дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 400,78 лева, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г. за обект, находящ се в гр.

П., ул. „***, с ИТН ***, както и сумата от 24,06 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2022 г. – 04.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2985/09.05.2023 г. по ч. гр. д. № 6366/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански състав, СА ОТХВЪРЛЕНИ.

С ВЖ на ищцовото дружество обжалваното решение се оспорва за неизпълнение в пълнота разпоредбата на чл.146 ГПК, иначе жалбоподателят ангажирал доказателства за оборване 1 двете възражения на ответника в писмения отговор, както и стойността на количеството ТЕ, въз основа на което установено, че ищецът е единствен собственик на процесният топлоснабден имот, поради което и потребител на услугата на доставчика, както и СТЕ и СЧЕ , независимо от което съдът е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване спазването на изискванията за служебно начисляване на ТЕ, съгласно НТ.

Правят се доводи от разпоредбата на чл.52, ал.6, т.4 НТ относно задължението на собственика за последваща проверка на инд. водомери за топла вода, както и осигуряване на достъп до топлоснабдения имот. С оглед на това се иска отмяна на обжалваното решение , уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски в пълен размер за двете инстанции. Доказателства се инициират пред въззивната инстанция - на основание чл.192 ГПК задължаване „Далсия „ ООД, ЕИК: 041029500 , седалище и адрес на управление: гр.С. гр. С. и офис в гр. П., с адрес: бул. *** като трето неучастващо в делото лице, да представи по делото заверени копия от всички документи (констативни протоколи, предписания и др.), обосноваващи приложението на чл. 69, ал. 2, т. 2 от НТ, при извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия, доставяна в процесния имот, находящ се в гр. П., ул.

„* ***, ет. *, ап. *(ИТН***, за периода 01.05.2022 г. 31.10.2022 г., за което представена нарочна молба за третото лице.

Постъпил е отговор по ВЖ от особения представител на ответницата –адв.В.Б., в който оспорва жалбата като неоснователна, по изложени доводи в отговора. Иска се оставяне без уважение на жалбата, направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение при условие на евентуалност, претендира се присъждане на разноски за въззиваемата страна, ако такива бъдат направени.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери - жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, като процесуално допустим следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу М. М. К. – Е. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,78 лева, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***, с ИТН ***, както и сумата от 24,06 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2022 г. – 04.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2985/09.05.2023 г. по ч. гр. д. № 6366/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански състав. Исковата молба се основава на обстоятелствата, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия, а ответницата в качеството на 2 собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „***, има качеството на клиент на топлинна енергия. Претендираната с исковата молба стойност е за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г. и за доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на стойност 400,78 лева, незаплатена своевременно , поради което претендирана с обезщетение за забава в размер на 24,06 лева за периода 02.07.2022 г. – 04.05.2023 г, предмет на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6366/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр. с. и поради връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е предявяван иска за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.

Защитата на ответника е реализирана чрез назначен особен представител на ответника чрез оспорване на исковете по основание и размер.

При отхвърляне на исковете РС е приел за установено при идентитет на претенциите по издадената заповед за изпълнение и тези по предявените искове с исковата молба.

Съдебният състав при ПРС е мотивирал становището си , че в случая не е налице непотърсена услуга, за която да не се дължи заплащане, съобразно разясненията, на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС в съответствие произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, във връзка с отправени преюдициални запитвания. Обосновано е възникналото облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенцията си, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в тази връзка – Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV г.о.). За обвързващата сила на облигационно правоотношение при посочените условия се изисква, ответникът да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, което за ответника се явява изпълнено предвид представения по делото нотариален акт за собственост. Отчетено е възражението на ответната страна във връзка със заявеното обстоятелство за наличие на съсобствен недвижим имот, при което е посочено, че не съществува пречка от материалноправно естество само един от съсобствениците да е титуляр на партидата, като отношенията между съсобствениците следва да се уредят по пътя реализиране на право на регрес срещу другия съсобственик относно неговата част от задължението. Мотивирано е също с оглед разпоредбата на чл. 149 ЗЕ относно формата на договора - писмена форма във връзка и с разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, според които писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигационното правоотношение.

Въз основа на горните правни съображения исковете са установени принципно като доказани по основание.

Относно наличието на реално изпълнение по договора за доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и за установяване размера на претенцията са ангажирани и приети заключения по изготвени СТЕ на в.л. Ш. и ССчЕ на в.л. С., установяващи обслужването на процесната ЖС през процесния период , вкл. чрез подаване на топлинна 3 енергия само за битово горещо водоснабдяване (БГВ), поради характера на периода в неотоплителен сезон, с отопляемия обем на процесния имот от 151 м³, вкл. с начисляване на технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот. Начисляванията на количеството топлинна енергия за БГВ били осъществявани на база 2 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради констатирана изтекла метрологична годност на водомерите още през 2020 г. и издадено предписание за тяхната подмяна, при условията на т. 6.7, вр. с т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, чрез посочено в приложение № 1 към заключението количеството разпределена топлинна енергия за процесния период, с посочени стойностите за БГВ по издадени фактури и изравнителни сметки. Не е установена от вещото лице разлика между разпределеното от топлинния счетоводител – „Бруната“ ЕООД, количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, при спазване на нормативните изисквания, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия. По ССчЕ е установена стойността на топлинната енергия за битовогорещо водоснабдяване и услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г., възлизащи на обща стойност 400,78 лева (379,84 лева – за БГВ и 20,94 лева – за услуга дялово разпределение), с подробно описание в табличен вид и констатация за липса за процесния период на издавани кредитни известия („минусови изравнителни сметки“).

При така събраните по делото доказателства ПРС е приел, че предявената главна искова претенция се явява неоснователна и недоказана, тъй като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване спазването на изискванията за служебно начисляване на топлинна енергия по методика, което е посочено и в депозираното по делото заключение на СТЕ за това, че отчетът в имота на ответника не е осъществяван на база реално потребление, а е налице служебно начисляване на стойностите за топлинна енергия за битово- гореща вода, което не било оспорено от ищцовата страна.

В тази връзка пред въззивната инстанция по делото са ангажирани доказателства от ищцовата страна в насока установяване на предпоставките за начисляване на количества топлинна енергия по методика (в случай на неоказване съдействие от потребителя и препятстване реалното отчитане на енергията или в случай на неизпълнение от ответника на задължение за подмяна на водомер), предвид установения по делото факт, че количеството топлинна енергия за БГВ е начислявано при условията на т. 6.7, вр. с т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

По реда на чл.192 ГПК са изискани от трето неучастващо лице „Далсия“ ООД- гр.София/ офис гр.Пловдив, представляващи документирани отчети и дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, вкл. с приложение на заверени преписи : индивидуални справки за използвана ТЕ / за абонатен номер 1968508/ - 2 бр., за периода м.11.2019 –м.10. 2020г.- 2 бр. и формулярен отчет на уредите за ДР на ТЕ – 7 бр. в периода от 2018г. до 2021г. . В така представените индивидуални справки за използвана ТЕ са 4 изписани и съдържат текст, представляващ предписание за подмяна/ сервиз на индивидуалните водомери поради изтекъл срок на метрологичната им годност.Видно от представените формуляри за отчет на показанията на водомерите, същите съдържат данни за връчване на обитател в имота, с положен подпис на „клиент“, вписан във формуляра с имената на ответницата, но връчен и на посочено по имена и качество лице Е.А. / **/.