Акт от 06.03.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58

Велико Търново, 06.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора

…………………………………………….. разгледа докл***аното от съдията адм.дело № 583/2019г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I. За вида на производството:

Производство по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/ пред съда.

Образувано по жалба, подадена от името на А.Р.А. с ЕГН

**********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Елит –А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Златарица, ул. „***№ 24, представлявана от ***окат М. Е. от ВТАК със съдебен адрес:***, офис 16.

Оспорва се в неговата цялост Ревизионен акт № Р-04000418006889-091-001/18.06.2019 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 126/04.09.2019 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения общо в размер на 34 761,11 лв., в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г. в размер на 27 069,53 лв. и лихви в размер на 6 194,24 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1070,00 лв. и лихви в размер на 122,76 лв. и вноска за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер 273,30 и лихви в размер на 32,28 лв.

II.Становища на страните:

Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и необоснованост. Счита за нарушени основни принципи на данъчното законодателство, а именно тези на законност, обективност и безпристрастност при събиране и установяване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните задължения и обективна оценка на събраните доказателства, на добросъвестност и служебно начало. Посочва, че изложените в РА мотиви относно направените от ревизирания субект възражения са бланкетни и не съдържат конкретна обосновка за тяхното отхвърляне. Оспорва наличието на предпоставки за извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Счита че от събраните в ревизионното производство доказателства не може да бъде направен извод за извършени, но неотчетени доставки на стоки през ревизираните периоди, което да обоснове определяне на задължения за ДДС за осъществени от търговеца облагаеми доставки. В тази връзка се поддържа оплакване, че констатациите за наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК не са подкрепени с доказателства. Поддържа, че липсват доказателства относно фактическото движение на стоките между него и твърдените доставчици и тяхното предаване съответно получаване от едноличния търговец. Именно тази неправилна доказателствена преценка според жалбоподателя е довела до неправилната констатация, че е реализирал неотчетени приходи от получени стоки, която е довела до извода за достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и за определяне на данъчните основи по ЗДДС, върху които е начислен ДДС.

По съображенията за недоказаност на реално осъществени доставки и последващото реализиране на стоките намира за незаконосъобразно установени и задълженията по ЗДДФЛ и ЗЗО. Чрез упълномощения процесуален представител /ПП/ в о.с.з. пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. Представя писмени бележки, в които поддържа жалбата против РА и излага подробни съображения за реално осъществени доставки на стоки към ЕТ. Претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което представя Списък в о.с.з. в общ размер на 2770,00лв.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите за наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. В тази връзка посочва, че фактическите и правни изводи, изложени в РА относно нередовността на воденото от ЕТ счетоводство и за неотчетени през ревизираните периоди приходи от продажба на незаприходени стоки по фактурите, не се опровергават от приетата по делото ССЕ. Посочва, че предприетите в хода на ревизията от органите по приходите действия са обективирани в съответните протоколи по чл. 50 от ДОПК, в т.ч. протокол от 29.03.2019г., с който е установено, че от ревизираното лице не са представени хронологични регистри на сметка 304 „Други“, и същите не са оспорени от насрещната страна. Моли, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като при постановяване на решението да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 126/04.09.2019 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико Търново при ЦУ на НАП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в общ размер на 1573,00лв., съгласно представен Списък в о.с.з. Не прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.

III.За допустимостта на жалбата:

Съдът установи, че се оспорва изцяло Ревизионен акт №

Р-04000418006889-091-001/18.06.2019 година, потвърден с Решение № 126/04.09.2019 година на ДОДОП, в частта, с която са установени допълнителни задължения общо в размер на 34 761,11 лв., в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г. в размер на 27 069,53 лв. и лихви в размер на 6 194,24 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1070,00 лв. и лихви в размер на 122,76 лв. и вноска за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер 273,30 и лихви в размер на 32,28 лв.

Обжалването на същия РА, в частта, касаеща останалите периоди по ЗДДС извън горепосочените, а именно - от 01.01.2014 г. до 29.09.2014 г., от 01.01.2015 г. до 28.03.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 28.02.2017 г. не са определени допълнителни задължения по ЗДДС, съответно за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. не са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО, е процесуално недопустимо. Същото е заявено при липса на правен интерес. В тези части РА не променя правното положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения, нито коригира деклариран вече резултат. Поради това, правилно в Решението на ДОДОП е отбелязано, че РА е влязъл в сила в тази му част. Липсата на правен интерес от заявеното оспорване на тази част от РА прави същото недопустимо, т.к. е осъществено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за това, за която съдът следи служебно. Поради това, на основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено в същата.

Жалбата, в допустимата й част, е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.

Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е потвърден с Решение № 126/04.09.2019 година на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.

156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 11.09.2019г., а жалбата е депозирана на 24.09.2019г., видно от входящия номер при ответника.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

С Определение от 04.10.2019г. за насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия търговец е указано, че на основание чл.171, ал.4 от АПК, вр.чл.154, ал.2 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова тежест е да опровергае фактическите констатации в РА, т.е. да обори установената със закон презумпция, като докаже, че счетоводството му е водено редовно, като дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане, в т.ч. по ЗДДС, документите, необходими за определяне на основата за облагане с данъци съществуват и са годни за ползване, а всички реализирани приходи са от продажби на заприходени в счетоводството му стоки във връзка с което се е регистрирал и е начислил ДДС за периодите, през които е достигнал необходимия оборот.

На ответника по оспорването, на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т. 5 от ДОПК, е указано, че доколкото ревизионното производството е проведено по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, то следва да докаже наличието на презумпционната предпоставка, в т.ч. че са налице данни за укрити приходи, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. или воденото счетоводство на търговеца не дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодна за ползване.

С определение от о.с.з. по Протокол от

07.11.2019г. съдът е извършил корекция в предварителния доклад съобразно която само за част от ревизирания период 01.01.2017г.-15.10.2018 г., ревизионното производство е протекло по реда на чл. 122, ал.1, т. 2, т. 4 от ДОПК.

При така дадените указания по доказателствата, ответникът представи административната преписка по издаване на РА, изпратена с писмо изх. №1517/01.10.2019г. на Дирекция „ОДОП“. Приети като доказателства по делото са документите, представени с писмо вх. № 4276/08.10.2019 г.: Писмо с изх. № 13103#1/26.09.2019г. на Директора на ОФИС - Плевен при ТД на НАП - Велико Търново, заедно с приложените към него 1 бр. CD-R със записани в тях електронни документи, свързани с възлагането, изменението и издаването на обжалвания РА: ЗВР №

Р-04000418006889-20-001/13.11.2018г.; ЗИЗВР №

Р-04000418006889-020-002/18.02.2019г., ЗИЗВР № Р-04000418006889-02-003/18.03.2019г.;

РА № Р-04000418006889-091-001/18.06.2019г.; РД №

Р-0400048006889-092-001/30.04.2019г.; файл, в който е съхранен резултатът от служебно извършената проверка на електронните подписи на всеки от електронно подписаните документи, генериран посредством инструменти за проверка на електронно подписани документи (DS Tool ).

Приложени като веществени доказателствени средства по делото са представените от процесуалния представител на ответника Скрийн шот /снимка на екран/ на файловете, съдържащи се в 1 CD-R с надпис „Z отчети за ЕКАФП на ЕТ „Елит А.А.”.

В о.с.з. на 07.11.2019г. на основание чл.184, ал. 5 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указана възможността за оспорване на истинността на представените от процесуалния представител на ответника електронни документи в срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 06.02.2020г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че няма да оспори валидността на представените електронни документи и същите да се приемат като годни и относими доказателства.

От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на жалбоподателя и на доставчиците, да отговори на въпросите, формулирани в молбата от 07.11.2019г., както и на тези, поставени от съда. Заключението на ВЛ е прието по делото в о.с.з., проведено на 06.02.2020г., по предвидения процесуален ред. Заключението на ВЛ по назначените ССЕ, е дадено под страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещото лице е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите си, отразени в писменото ЕЗ. Съдът кредитира същите с доверие и ги цени съвкупно с всички други доказателствени средства.