Решение № 1355 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330116535 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П. против „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ******г. е нищожен на основание противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на който са й предоставени в заем сума в размер на 3700 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23 % и ГПР -49,11 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема се сочи, че е 18 месеца с месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план към договора. По силата на чл. 5 от договорът заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Твърди се, че ищецът е сключила с посредничеството на ответника договор за гаранция /поръчителство/ с Фератум Банк. От така сключения договор за гаранция се сочи, че е видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството – гарант чрез заплащане на месечни вноски в общ размер от 2395 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Уговорено е, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план.

Твърди се, че договорът за кредит и договора за гаранция са нищожни на посочените основания.

1

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл.10, ал. 2 и чл.10а, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че кредиторът е нарушил и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че липсва яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал.1 ЗПК.

Оспорва се отразения цифрово ГПР да отговаря на действителния такъв. Твърди се, че таксата гарант е разход по договора, който е следвало да се включи при формиране на ГПР.

Посочва се, че макар в договора да се съдържа клауза за отказ на потребителя от договора, то тази клауза не съдържа изискуемата информация, която да позволи на потребителя да прецени дали да упражни това право.

Твърди се противоречие и с разпоредбите на ЗЗП, като се сочи, че е нарушено правото на потребителя на информация за характеристиките и цената на услугите респ. не е изпълнено задължението на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор. Посочва се, че непредоставянето на релевантна за потребителя информация относно основен елемент- стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта, е увреждащо за потребителя, поради и което законодателят е предвидил най – тежката последица – нищожност на договора за кредит. На основание изложеното се моли предявеният иск да се уважи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се поръчителството от Мултитюд Банк да е задължително условие за сключване на кредитния договор, като се сочи, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Твърди се, че кредитополучателят сам избира какво обезпечение да предостави. В тази връзка се сочи, че Мултитюд Банк е отделно юридическо лице, като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение. Посочва се, че ищецът сам е избрал да сключи договор за гаранция с Мултитюд Банк. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика. Оспорва да са нарушени императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Не спори, че в ГПР не е включено възнаграждението на гаранта, като сочи, че същото представлява разход, който не се включва в ГПР. Моли се искът да се отхвърли.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С протоколно определение от 14.03.2025 г. е отделено като безспорно обстоятелството, че между ищеца и „Фератум Банк“ е сключен договор за гаранция, с който е обезпечено задължението по процесния договор за кредит, както и че този договор е възмезден.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3700 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 4995 лв., в която е включено 2 задължение за заплащане на взънаградителна лихва от 1295 лв. Договорено е, че кредитът се издължава със заплащане на 18 погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, който не е представен по делото. Установен е лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите от 49, 66 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Мultitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото не е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Мultitude Bank, но доколкото ответникът не оспорва, че такъв е сключен и същият е възмезден, то това е отделено, като безспорно обстоятелство.

Обстоятелството, че такъв договор е сключен се установява от съвкупната преценка на събраните в производството по делото доказателства. От представения към исковата молба погасителен план към Договор за гаранция ****** /същият номер, като на договора/, който не се успорва от ответника, се установява, че възнаграждението по договор за гаранция в размер на обща сума от 3737 лв., като заплащането му е разсрочено на 18 вноски с различен размер.

Не се оспорва, че възнаграждението по договора за гаранция не е включено в ГПР.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски 3 кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от 4 санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,66 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.