Решение № 1 от 03.02.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1 гр. С. , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Пламен Д. Петков

Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря В. Е. К. в присъствието на прокурора Й. С. П. (ОП-С.) като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201800600327 по описа за 2020 година Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба срещу присъда № 9 от 1.04.2020г., постановена по НОХД № 566/2017г. по описа на РС- С., по силата на която съдът е признал подсъдимия С. Х. М., роден на 14.11.1995 г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. Г., Община С., ул. „13- та” № 2, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като шофьор в „С.“ ЕООД, гр. С., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2015 г., около 02,00 ч., на пътя с. Г. - к. к. „М.“ на територията на Община С., на 1 километър от табелата за края на с. Г., при управление на моторно превозно средство марка „УАЗ“ без регистрационни номера, движещо се в посока към с. Г., е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 16, ал.

1, т. 1 и чл. 70, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно: СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на И. Б. В., изразяваща се в закрито счупване на двата лъча на лявата подбедрица - в дисталната /долна/ трета на големия пищял и проксимална /горна/ трета на малкия пищял, довело до 1 трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно за период от 7-8 месеца и СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на Г.

Х. Д., изразяваща се в открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица в долната трета - голям и малък пищял, довела до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно за период от 7-8 месеца и в травматичен шок, причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, и е избягал от местопроизшествието - предвид на което и на осн.чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. ал. 1,6. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК /в редакцията на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК, обн. ДВ, бр. 60/2012 г./, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.

„а“ от НК /в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 60/2012 г./, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 343г от НК ГО Е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца и му е наложил допълнително наказание „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца.

ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 месеца, наложено на подсъдимия С. Х. М., за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на присъдата в сила.

На осн.чл.189,ал.3 НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана от защитниците на подсъдимия адв. Н.К. /по отношение на когото след депозиране на жалбата е оттеглено упълномощаването/ и адв. Е.М., както и от упълномощеният след приключване на делото и за въззивното производство адв. Х. Х.. В жалбата си двамата досегашни защитници на подсъдимия излагат оплаквания, че присъдата е необоснована, неправилна- постановена в разрез с материалния закон и в противоречие с процесуалните правила с молба същата да бъде отменена и въззивната инстанция да постанови нова- оправдателна присъда за подсъдимия.В допълнение, съставляващо неразделна част от жалбата адв. Е.

М. счита, че изтъкнатото процесуално нарушение се изразява в отказ на съда 2 след изслушване на обясненията на подсъдимия и съдържащите се нови данни в тях да назначи повторна съдебно- автотехническа експертиза, като по този начин са останали неизследвани и не са получили категоричен отказ съществени за предмета на делото обстоятелства- скоростта, с която е управлявал подсъдимия инкриминирания товарен автомобил, както и мястото на удара. По този начин е сторено процесуално нарушение, като присъдата почива на предположения, предвид противоречивото и неясно заключение на вещите лица, а с.т. излага подробни съображения относно непълнотата на доказателства, при която е приключено делото и е постановена присъдата.

В жалбата се съдържа искане за назначаване на повторна тройна съдебно автотехническа експертиза. На следващо място – защитникът М. излага доводи, че е налице привилигированият състав на чл.343а НК, като подсъдимият е оказал помощ на пострадалите, данни за което се съдържат в разпита на единия от тях, същевременно оспорва по- тежко наказуемата квалификация "избягал от местопроизшествието“.

В подобен смисъл са и оплакванията, изложени от встъпилия във въззивното производство в качеството на защитник адв. Х. Х.. По същество упреците му към процесуалната дейност на съда се свеждат до такива към приемането като компетентно и добросъвестно на заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза, оспорват се изводите в същата като противоречиви и неясни, оспорва се понятието „динамичен коридор“.В жалбата до въззивния съд се съдържат две доказателствени искания – за назначаване на „арбитражна“ съдебно- автотехническа експертиза, което следва да се приеме като искане за повторна такава – с различни вещи лица от участвалите понастоящем в производството, както и за издаване на съдебно удостоверение.

Присъдата е обжалвана и от повереника на частните обвинители с оплакване за явна несправедливост, изразяваща се в прекомерна снизходителност на РС С. при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, като и двете наказания – лишаване от свобода с прилагане на института на условното осъждане по чл.66,ал.1 НК и лишаване от права са в занижен размер и несъответни на многобройните и тежки нарушения, 3 допуснати от подсъдимия като водач и обусловили в пряка причнност настъпването на съставомерния резултат за двамата пострадали.

Въззивният съд, е счел за основателно искането да бъдат проверени изводите, съдържащи се в експертните заключения по съдебно-автотехнически експертизи, изслушани и приети от първия съд, като за целта е открито въззивно съдебно следствие и е назначена повторна комплексна съдебно- автотехническа експертиза с три нови вещи лица: С. М. К., Х. В. У. и И. Р. И. , с поставени за изследване и заключение задачи: след като се запознаят с материалите по делото да дадат повторно заключение относно механизма на настъпване на произшествието, скоростта, с която са се движили двете превозни средства, мястото на удара /по ширина на пътното платно/, видимостта напред и встрани пред водачите на двете ППС в условията на нощна видимост, съобразената безопасна скорост с оглед отговора на предходния въпрос и дължината на опасната зона при констатираната видимост при конкретните пътни условия, техническите причини, довели до настъпване на произшествието, възможно ли е било предотвратяването му от страна на всеки един от водачите и при наличието на какви правомерни действия, налице ли е промяна в техническата конструкция на някои от автомобилите, допринесло ли е това обстоятелство за настъпванена произшествието и по какъв начин, както и въпроси, поставени от защитника Х.:“В коя част на пътното платно е настъпил транспортният конфликт, Какъв е следвало да бъде „динамичният габарит“ между двете разминаващи се ППС, каква роля е изиграла липсата на включени светлини в двете ППС за да настъпи вредоносния резултат?При условие, че насрещно движещият се автомобил е имал включени къси светлини от кой момент М. е имал обективна техническа възможност да забележи насрещно движещия се автомобил“

В заседанието по същество на делото, след изслушване на експертното заключение, прието в хода на въззивното съдебно следствие, защитниците на подсъдимия поддържат най- общо заявените искания пред въззивната инстанция и оплакванията, на които се основават.

В пледоарията си адв. Х. застъпва позицията, че вмененото на неговия подзащитен –подсъдимия М. нарушение по чл. 70,ал.1 ЗДП -навлизане в 4 пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се ППС, не е доказано по несъмнен и категоричен начин, т.к. видно от доказателствата, местопроизшествието не е било запазено, което влияе на констатациите за находки, описани в протокола за оглед на местопроизшествие, а САТЕ приоритетно основава изводите си на същите, което е признато от в.л. К., докладващ от името на колектива експерти в съдебно заседание. Адв. Х. отправя упрек към процесуалната дейност на РС С. по преценка на доказателствата и установяване на релевантните факти, под формата на превратно тълкуване на доказателствата, който упрек е лишен изцяло от конкретика, тъй като следва позоваване на доказателства за които защитникът уточнява, че се намират във взаимно противоречие помежду си. На следващо място, упрекът към логическо-оиценъчната дейност на съда от страна на защитника Х. се изразява в необсъждане и игнориране на обясненията на подс. М., поставянето им вън отдоказателствената съвкупност, съставляваща фундамент на фактическата обстановка, приета от първата инстанция.

Цитирано е Решение №318/11.08.1998г. на ІІІ НО, във връзка с поддържана от защитника „обективна невъзможност на подсъдимия М. да изпълни задълженията си на участник в движението“, същата обусловена от нарушения, допуснати от водача на насрещно движещото се ППС. Застъпва се становище, че не би могло да се направи категоричен извод от правна гледна точка за допуснатите нарушения и за отговорността на подсъдимия само въз основа на експертното заключение, като се игнорират свидетелските показания / без уточнение и конкретизиране, показанията на кои свидетели са игнорирани и по какъв начин оставени без обсъждане- изцяло или отчасти/.

От материалноправна гледна точка защитникът отправи алтернативно искане /в случай, че въззивният съд не намери основания за отпадане на отговорността на подсъдимия / да преквалифицира деянието на подсъдимия по по- леката квалификация по чл.343а НК, като се приеме „Оказана помощ на пострадалите“, във връзка със застъпено становище и развити аргументи, че наличието на съставомерни признаци, квалифициращи престъплението като по- тежко, не съставляват пречка за приложение на този привилигирован състав – в тази връзка е направено позоваване на Р № 169/1.06.1994г. на ІІІ НО : „Опитът на подсъдимия да заблуди органите на досъдебното производство, относно авторството на престъплението по транспорта не е основание да се откаже привилигирования състав на 343а, ако 5 той е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. На следващо място- съдът неправилно е приложил материалния закон, отказвайки приложението на чл.78а НК за замяна на наказателната отговорност с административна.Като последно искане, отправено в условията на евентуалност /ако съдът не приеме наличие на предпоставките по чл.78а НК/, е за намаляване на размера на наложените наказания, предвид изминалия период от време от извършването на престъплението през м. VІІ 2015г.

В този същия смисъл са отправени искания и от защитника на подсъдимия М. – адв. М. – с акцент за напущане пределите на „разумния срок“ при провеждане на наказателното производство и в двете му фази, което съставлява „изключително“ по своя характер обстоятелство, императивно обуславящо смекчаване на отговорността при нейното индивидуализиране-намаляване на наложеното наказание.

И двамата защитници възразяват против жалбата на повереника на частното обвинение, определяйки като несъстоятелно твърдението за проявена прекомерна снизходителност при определяне на наказанието и произтичащото от това искане за завишаване на определените наказания от РС С. по размер.

В заседанието по същество на делото повереникът –адв. В. поддържа искането си.

Представителят на СОП е дал заключение, че в мотивите на първоинстанционния съд е направен подробен и задълбочен анализ на събраните по далото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.