Решение № 5555 от 02.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5555 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело № 20231100112395 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от Г. С. Д. срещу „Електроенергиен системен оператор" ЕАД за заплащане на сумата от 42 563 лв., представляваща обезщетение за периода 04.05.2018 г. до 04.05.2023 г., дължима за ползването без основание на собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор № ***, в с. Бучин проход, с ЕКАТТЕ 07171, имот с планоснимачен номер 07112, с площ на имота 2,159 дка, с начин на трайно ползване „Ливада", район Костинброд, местност „село Бучи проход - ЕЗЕР", посредством изграден в имота линеен енергиен обект с въздушен енергиен електропровод 400 kV, собственост на ответното дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е ограничен от изграден линеен енергиен обект с въздушен енергиен електропровод 400 kV, в с. Бучин проход с ЕКАТТЕ 07171, имот с планоснимачен номер 07112, с площ на имота 2,159 дка, с начин на трайно ползване „Ливада", район Костинброд, местност „село Бучи проход ЕЗЕР", със сервитутна площ на прокарването от 2159 кв.м. Твърди, че правото на собственост е придобил по наследство от своята майка Е.Д.И., въз основа на съдебно решение №356 от 20.10.1997 г. За имота била издадена скица №Ф00181 от 08.01.2003 г., в която е описано като ограничение наличието на електропровод 400 kV, като от двете страни до крайните проводници или на 50 м. от оста на проводника не можела да се засажда висока растителност.

1

Според ищеца визираното ограничение прави неатрактивен за продажба имота и съществено понижава цената му, като за него възниква и правото да претендира обезщетение поради това че ответникът използва имота му, през който преминава собствения му електропровод, в размер на среден пазарен наем, за периода 04.05.2018 г. до 04.05.2023 г., чийто сбор се равнява на сумата от 42 568 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът„Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ECO ЕАД) оспорва предявения иск като неоснователен.

Признава, че през землището на с. Бучин проход, община Костинброд, Софийска област, преминават трасетата на въздушен електропровод 400 KV „Нишава" (въведен в експлоатация през 1982 г.) и на 400 KV на въздушен електропровод „Петрохан" (въведен в експлоатация през 1980 г.).

Собствеността върху електропроводите била придобита при отделянето на ECO ЕАД от „Национална електрическа компания" ЕАД.

Сочи, че с Протокол № 71-2013 на „Български енергиен холдинг" ЕАД като едноличен собственик на капитала на ECO ЕАД и НЕК ЕАД, част от имуществото на НЕК ЕАД (преобразуващо дружество), представляващо съвкупност от права и задължения, свързани с дейността „пренос на електрическа енергия", преминава към ECO ЕАД в качеството му на приемащо дружество. Към ECO ЕАД преминават всички движими и недвижими вещи или части от тях, които са разположени на територията на Република България, представляват елементи от и/или обслужват електропреносната мрежа (включително такива недвижими имоти, в които се намират електрически уредби) и посредством които НЕК ЕАД е осъществявало дейността „пренос на електрическа енергия“ и/или които са свързани с тази дейност. На 04.02.2014 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез отделяне от НЕК ЕАД на част от имуществото, което преминава към ECO ЕАД (вписване № 20140204105131 по партидите и на двете дружества).

Счита, че приложение намират разпоредбите на Закона за електростопанството от 1948 г., Закона за електростопанството /обн.ДВ, бр.95 от 1975 г./, последният действал до отмяната му през 1999 г. от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ, обн. ДВ, бр. 64 от 1999 г./, отменен със сега действащия Закон за енергетиката /обн.ДВ, бр. 107 от 2003г./.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 2 г. около електропроводите за високо напрежение се създават охранителни зони, в които се забранява засаждането на високостеблени трайни насаждения и изграждането на постройки. С влизане в сила на ЗЕЕЕ през 1999 г. около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право за съществуващите енергийни обекти, какъвто бил настоящият случай, е възникнало директно по силата на закона (чл. 60. ал. 1 и ал. 2 ЗЕЕЕ, отм.).

Поддържа, че само когато се касае за нови енергийни обекти за учреденото сервитутно право, енергийното предприятие заплаща на собственика еднократно обезщетение съгласно чл. 60, ал. 3 от ЗЕЕЕ /отм./, който принцип за възникване на сервитут за нови обекти е възприет и в сега действащия Закон за енергетиката - чл. 64, ал. 4, т. 1 и т. 2.

Позовава се и на § 26, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, в който било предвидено, че възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Съгласно §7 ПЗРЗЕЕЕ /отм./ не се дължали обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в сила на този закон. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗЕ, промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите, като сервитутите са неделими права и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени.

Предвид гореизложеното ответникът счита, че в негова полза са възникнали безсрочни и безвъзмездни сервитутни права по силата на закона, поради което не дължи обезщетение на собственика на имота.

Счита, че поради най-ниската 10-та категория на поземления имот на ищеца, той като собственик на практика не търпи никакви ограничения от сервитута, защото никой не може да търпи вреда от нещо, което му е забранено, но което поради една или друга причина той няма /физическата/ възможност да прави.

Релевира и възражение за изтекла погасителна давност, която счита, че е тригодишна, тъй като се претендирало обезщетение за наемна цена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

3

Правото си на собственост ищецът извежда от приложен към исковата молба констативен нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделски земи №80, том IV, peг. №4462, дело №628 от 30.12.2004 г., на нотариус О.К., с което на В.Е. Д.а е възстановено право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ Поземлен имот №077112, с начин на трайно ползване „Ливада", с площ от 2,159 дка., десета категория в местността „Езер", в землището на с. Бучин проход, ЕКАТТЕ 07171, община Костинброд, област Софийска.

Според приложеното по делото удостоверение за наследници В. Д.а е починала на 24.09.2006 г., като е оставила за свои наследници двамата си синове Г. С. Д. и Е. С. Д..

Съгласно приложената към молба от 30.10.2024 г. скица на поземлен имот от 03.10.2024 г., процесният имот е отразен в КККР с идентификатор №***.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни обстоятелствата, че ищецът е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот и че през него преминава въздушен електропровод 400 kV, собственост на ответното дружество.

Между страните не е съществувал спор и относно твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че процесният електропровод е изграден в периода 1980 г. - 1982 г., а видно и от приложената към исковата молба скица №131/08.01.2003 г., към датата на издаването й процесният електропровод е съществувал. Фактическият спор пред настоящата инстанция е бил концентриран върху определяне размера на дължимото му се според ищеца обезщетение. Съдът намира, че такова обаче не се дължи на собственика на имота, поради следните съображения:

При действието на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ДВ бр. №64 от 16.07.1999 г., отм. ДВ. бр. №18 от 05.03.2004 г.), преминаващият през имота на ищеца електропровод има характера на „енергиен обект“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на закона, тъй като е обект, посредством който се извършва пренос на електрическа енергия.

Според разпоредбата на чл. 60, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) за съществуващите към момента на влизане в сила на закона енергийни обекти е предвидено възникването на сервитутно право въз основа на самия закона.

Параграф 7 ПЗРЗЕЕЕ (отм.) изрично предвижда, че не се дължат обезщетения 4 на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в сила на закона. Този режим се е запазил и по време на сега действащия Закон за енергетиката (обн. ДВ. бр. №107 от 09.12.2003 г.), като според § 26, ал. 1 от ПЗРЗЕ, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си.

С оглед на визираната по-горе нормативна уредба и безпротиворечивото между страните обстоятелство, че електропроводът е съществувал към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.), настоящият съдебен състав приема, че по отношение на него е възникнало валидно сервитутно право по силата на закона, което дава възможност в сервитутната зона на собственика на енергийния обект - „Енергиен системен оператор“ ЕАД (като правоприемник на част от активите на „Национална електрическа компания“ ЕАД), на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийните съоръжения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация (арг. т. 51, § 1 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./), аналогична по съдържание на чл. 64, ал. 3 от Закон за енергетиката). Както вече бе изложено, по силата на §7 от ПЗРЗЕЕЕ (отм.) титулярът на този сервитут не дължи обезщетение на собственика на поземления имот, щом енергийният обект е вече съществуващ към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ. Ето защо и за ищеца не се е породило право да получи обезщетение поради невъзможността пълноценно да ползва имота си с оглед преминаващия електропровод, и само на това основание предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен, като е безпредметно обсъждането на двете съдебно оценителски експертизи, съдържащи заключение относно месечния размер на обезщетението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ********, срещу „Електроенергиен системен оператор" ЕАД с ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„********, за заплащане на сумата от 42 563 лв., представляваща обезщетение 5 за периода 04.05.2018 г. до 04.05.2023 г., дължима за ползването без основание на собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор №***, в с.

Бучин проход, с ЕКАТТЕ 07171, имот с планоснимачен номер 07112, с площ на имота 2,159 дка, с начин на трайно ползване „Ливада", район Костинброд, местност „село Бучи проход - ЕЗЕР", посредством изграден в имота линеен енергиен обект с въздушен енергиен електропровод 400 kV, собственост на ответника.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6