Решение № 125 от 16.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Добрич, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич срещу решение №950/21.11.2024 г. по гр.д.№556/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено в отношенията между „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД с ЕИК 201304848 със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Д.“ № 5 и „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК 124604421 със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „К. М.“ № 10,че „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК 124604421 дължи на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД с ЕИК 201304848 по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №** от 16.11.2023 г.,издадена по ч. гр.д. №**/2023 г. по описа на Добрички районен съд,следните суми по сключено споразумение от 20.02.2020 г.,представляващи задължения за арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя,находяща се в землището на с. К., общ. Т., обл. Добрич, а именно НИВА с №** с площ от ** дка,категория трета,както следва:

-2000,10 лева за стопанската 2019/2020 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 13.11.2023 г. до окончателното изплащане;

-2000,10 лева за стопанската 2020/2021 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 13.11.2023 г. до окончателното изплащане;

-2000,10 лева за стопанската 2021/2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 13.11.2023 г. до окончателното изплащане, като въззивникът е осъден да заплати на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД разноски в заповедното производство в размер на 120,01 лева държавна такса 1 и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,както и разноски в исковото производство пред ДРС в размер на 120,01 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Според въззивника първоинстанционното решение е незаконосъобразно.Съдът не обсъдил представените от същия доказателства,от които можело да се направи обоснован извод,че не дължал рента за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г.От представените доказателства /заявление и анкетен формуляр/ ставало ясно,че въззивникът не бил обработвал процесния земеделски имот през посочените две стопански години.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на исковете.

В писмен отговор въззиваемата страна „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Жалбата била бланкетна и не съдържала адекватни доводи за неправилност на първоинстанционното решение.Изводите на районния съд били обосновани като съобразени с доказателствата и материалния закон.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 05.12.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена чрез куриер на 19.12.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 19.12.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№556/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№3472/16.02.2024 г.,с която са предявени от „Омега агро инвест“ ЕООД-гр.П. срещу „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ,чл.79 и сл. от ЗЗД,за установяване по отношение на ответното дружество,че същото дължи на ищеца вземанията-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №** от 16.11.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№**/2023 г. по описа на Добричкия районен съд,въз основа на сключено между страните споразумение от 20.02.2020 г.,представляващи задължения за арендно 2 плащане по договор за аренда на земеделска земя,находяща се в землището на с.К.,общ.Т.,обл.Добрич,а именно относно нива-имот №** с площ от ** дка,категория трета,както следва:

-2000,10 лева за стопанската 2019/2020 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-13.11.2023 г. до окончателното изплащане;

-2000,10 лева за стопанската 2020/2021 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-13.11.2023 г. до окончателното изплащане;

-2000,10 лева за стопанската 2021/2022 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-13.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал и присъждане на сторените от него разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че на 20.02.2020 г. между двете дружества било сключено споразумение относно аренда на земеделски земи.Ищцовото дружество придобило правото на собственост върху описаната нива-имот №** по плана на землището на с.К.,общ.Т.,обл.Добрич с площ от ** дка по силата на правна сделка /покупко-продажба/,обективирана в нотариален акт **,рег.№**,нот.д.№** г. на нотариуса Д. П. с район на действие РС-Т..Нивата била предмет на предходен договор за аренда,сключен между предишния й собственик и „Атанасов грейн“ ЕООД.С договора за продажба било уговорено рентата за стопанската 2019/2020 г. да бъде изплатена на купувача-новия собственик на имота.В изпълнение на законовите си ангажименти ищцовото дружество уведомило арендатора за настъпилата промяна в собствеността и сключило споразумение с него,с което бил уговорен размер и падеж на задължението за рента.Според споразумението срокът на договора бил до 01.10.2024 г.Ищецът-арендодател изпълнил задължението си по споразумението за предаване на арендатора държането на имота.Арендаторът обаче не изпълнил задълженията си за трите процесни стопански години и не платил дължимата рента.

В писмения отговор на исковата молба ответното дружество е признало основателността на иска за стопанската 2019/2020 г.Същото оспорва исковете за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г.Единственото възражение срещу дължимостта на вземанията е,че през посочените две стопански години процесната нива не била обработвана от ответника,а от други арендатори.

Настоящите установителни искове са предявени след проведено заповедно производство по ч.гр.д.№**/2023 г. на ДРС,по което по заявление на „Омега агро инвест“ ЕООД-гр.П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл.410 от ГПК №**/16.11.2023 г.,с която е разпоредено длъжникът „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич да заплати на кредитора „Омега агро инвест“ ЕООД-гр.П. ренти за трите процесни стопански години в 3 общ размер на 6 000,30 лв въз основа на споразумение от 20.02.2020 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.11.2023 г. до окончателното плащане.Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника.В срока по чл.415 ал.4 от ГПК след дадени на заявителя указания са предявени настоящите установителни искове,които са допустими,тъй като са предявени в законоустановения преклузивен срок при пълна идентичност на страните и вземанията по заповедта за изпълнение и исковата молба.

По силата на договор за покупко-продажба от 07.02.2020 г.,обективиран в нотариален акт **,рег.№**,нот.д.№** г. на нотариуса Д. П. с район на действие ТРС,В. Т. В. продава на „Омега агро инвест“ ЕООД-гр.П. поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на с.К.,общ.Т.,обл.Добрич с площ от ** дка /номер по предходен план **/.Страните по сделката се съгласяват рентата за имота за текущата 2019/2020 стопанска година да бъде изплатена на купувача-нов собственик.Между предишния собственик в качеството на арендодател и „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич в качеството на арендатор е бил сключен договор за аренда относно целия имот с номер по предходен план ** с обща площ от ** дка,от който прехвърленият с горния договор имот очевидно представлява новообособена част.По силата на анекс към договора за аренда /на гърба на лист 7 от делото на ДРС/ този договор е с удължен срок на действие до 01.10.2024 г.,като е уговорено,че при разпореждане с имота условията на договора за аренда остават в сила и за новия приобретател-собственик.В съответствие с разпоредбите на чл.17 ал.1 и 3 от Закона за арендата в земеделието приобретателят „Омега агро инвест“ ЕООД-гр.П. е уведомил арендатора „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич за настъпилото заместване,като между тях е сключено споразумение от 20.02.2020 г.,по силата на което е уговорено арендаторът да заплаща на арендодателя рента за процесната нива с площ от ** дка в размер на 100 лв на дка,платима съответно до 31.12.2020,2021 и 2022 г. /по 2 000,10 лв на стопанска година/.Не е спорно по делото,че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и на предявяване на настоящите искове ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати на ищеца уговорената рента при настъпил падеж на всички вземания.

Не е спорно,че през стопанската 2019/2020 г. дружеството-арендатор е обработвало процесния земеделски имот,като същото не оспорва и дължимостта на вземането за рента за горната стопанска година.Ответното дружество се домогва да докаже,че не е обработвало имота през стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г.В тази връзка депозира анкетен формуляр №1 РЗС01-447/05.03.2021 г. за заявени за ползване през стопанската 2020/2021 г. земеделски земи в землището на с.К.,в който дружеството не е декларирало за ползване имот №** /№ по стар план/ или имот с идентификатор **** по кадастралната карта.Депозирано е и заявление вх.№307/31.07.2020 г.,че ответното дружество не желае да участва в масиви за ползване по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ в землището на с.К. през стопанската 2020/2021 г. относно описани имоти,сред които и имот №** от ** дка-предмет на първоначалния договор за 4 аренда с предишния собственик В. Т.В.в.В заявлението процесният имот с идентификатор **** по кадастралната карта /обособен от бивш имот №**/ не е включен изрично.

Фактът обаче дали арендаторът „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич е заявил за ползване и обработвал процесната нива през двете стопански години е ирелевантен за основателността на исковете,след като същият не е навел правоизключващи възражения,основани на виновно поведение на ищецаарендодател или на обективни причини,които биха изключили отговорността на арендатора за неизпълнение на задълженията му към арендатора.

Не се твърди арендаторът „Омега агро инвест“ ЕООД-гр.П. виновно да не е изпълнил задължението си да предаде процесната нива за ползване на арендатора или да му я е предал в състояние,което не позволява използването й за производство на земеделска продукция.Не се твърди невъзможността на арендатора за изпълнение да се дължи на причина,която не може да му се вмени във вина по смисъла на чл.81 ал.1 от ЗЗД /форсмажорно обстоятелствонапр. природно бедствие,което да го е лишило от възможността да обработва процесната нива/,при която хипотеза би могло същият да се освободи от отговорност към арендодателя.

Причините,поради които арендаторът „Атанасов грейн“ ЕООД-гр.Добрич не е заявил процесната нива за обработване пред оторизирания орган,остават неясни.В тази насока не са изложени конкретни твърдения.Арендаторът,който по собствено усмотрение е решил да не обработва предоставената му под аренда земеделска земя,не може да бъде освободен от отговорност към арендодателя за заплащане на уговорената рента.Достатъчно за възникване на задължението за заплащане на рента е изпълнението от страна на арендодателя на задължението му да предаде на арендатора фактическата власт върху арендувания имот в състояние,годно за ползване по предназначение.Преценката дали да се възползва от правото да обработва земята и да реализира добиви от нея е изцяло на арендатора,но тази негова свободна преценка не го освобождава от поетото по договора за аренда насрещно задължение да заплати на арендодателя уговорената рента.