Определение № 4037 от 21.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4037 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100506564 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. Н. И., процесуален представител на Ю. М., за изменение на решение № 397/22.01.2024 г. по гр.д. № 6564/2023 г., постановено по описа на СГС, II-Ж състав, в частта за разноските, като отправя искане същото да бъде допълнено, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от още 1441 лв. Молителят излага подробни съображения, че следващото се възнаграждение трябва да бъде определено въз основа на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г., доколкото в производството са съединени обективно кумулативно три положителни установителни иска – за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, по всеки от които се дължи адвокатско възнаграждение. Поддържа същото да се присъжда в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Предвид горното отправя искане за уважаване на депозираната молба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в едномесечен срок от постановяването му. Молителят е представил списък на претендираните от него разноски. Ето защо, съдът счита молбата за допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С решение № 397/22.01.2024 г. по гр.д. № 6564/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав, съдът е отхвърлил въззивната жалба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и е потвърдил решение № 3415/30.01.2023 г., постановено по гр. дело № 36561/2021 г. по описа на СРС, 31 с-в, 1 в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Ю. Е. М., ЕГН ********** по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата от още 2698,54 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

7001059512/10.10.2019 г. над присъдената сума от 8500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 1.12.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 3246,65 лв. - договорна лихва за периода от 15.11.2019г. до 20.10.2020 г., както и сумата от 567,01 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 16.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60095/2020 г. на СРС, 31 състав.

С оглед посоченото, с решението са присъдени в полза на адв. Н. И., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответницата Ю. М. в размер на 1100 лв. В мотивите на решението съдът е изложил съображения относно неприложимостта на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно за определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение на база общия обжалваем интерес, който в настоящия случай възлиза на 6512 лв., съобразно заявеното във въззивната жалба. Настоящият съдебен състав не намира основание за промяна на вече приетото в посоченото решение.

Независимо от горното следва да се посочи и че при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл.38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. В този смисъл е и разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа (в този смисъл Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о.). Съгласно чл.

36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е и справедлив и обоснован. С оглед на гореизложеното възнаграждението, определено по правилата на Наредбата, само и единствено според броя на исковете и защитавания интерес, противоречи на изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение.

Следователно, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 13208/05.02.2024 г., подадена от адв. Н. И., процесуален представител на Ю. М., за изменение на решение № 397/22.01.2024 г. по 2 гр.д. № 6564/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в частта за разноските като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3