Определение № 4290 от 29.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4290 гр. София, 29.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Частно касационно гражданско дело № 20238003104768 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Д. Х. частна жалба срещу определение № 3082 от 10.08.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. Д. Х. за допълване на постановеното по делото решение № 390 от 28.03.2023 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с практиката на ВКС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, без да изложи мотиви, въззивният съд приел, че в производството по чл.247 ГПК не се присъждат разноски, а това създавало възможност за безспирно образуване и водене на такива неоснователни производства. Към частната жалба е приложено изложение на касационните основания, каквото обаче не се изисква в настоящото производство по чл.274, ал.2 ГПК.

Ответникът по жалбата К. Х., в писмен отговор излага становище за 1 нейната неоснователност. Отправено е искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС, което по същество няма характеристиките на такова, а представлява оплакване относно процесуалното поведение на жалбоподателя.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК.

По същество частната жалба е основателна, поради следното: С решение № 390 от 28.03.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, е потвърдено решение № 260239 от 15.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 16630 от 2015 г. на Варненския районен съд, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 426 от 06.02.2018 г., постановено по същото дело. Подадена е молба от Д.

Д. Х. с искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските, която е оставена без уважение с обжалваното определение. В него е прието, че нормите, уреждащи отговорността за разноски, изчерпателно посочват случаите, когато такива се дължат: при приключване на производството на всяка инстанция със съдебен акт, с който искът се уважава или отхвърля или производството се прекратява. Доколкото в производството по реда на чл.247 ГПК съдът не се произнася по съществото на спора, разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение.

Приетото от съда в обжалваното определение е неправилно.

Действително в трайната практика на ВКС се приема, че поради несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК в него не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл.81 ГПК не намира приложение. Доколкото е налице сходство между производствата по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, това разрешение следва да намери приложение и относно претенциите за разноски, направени пред съда, който се е произнесъл с решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното от същия съд основно решение. Различна е обаче хипотезата, когато решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка е обжалвано и пред горестоящия съд, упражняващ инстанционен контрол, е спорен въпросът за правилността на произнасянето на първоинстанционния 2 съд в решението му по чл.247 ГПК. В този случай страните имат определено процесуално качество според позицията си във въззивното производство, поради което при разрешаването от въззивния съд на спора за правилността на първоинстанционното решение по чл.247 ГПК направените във въззивното производство разноски следва да се присъдят според правилата на чл.78 ГПКсъобразно изхода на делото пред въззивния съд.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а постановеното по въззивното дело решение да се допълни, като на Д. Х.

/ответник по приетата от въззивния съд за неоснователна въззивна жалба/ се присъдят направените от него във въззивното производство разноски в размер на 415 лв., съгласно представения договор за правна помощ и списък на разноските.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3082 от 10.08.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение № 390 от 28.03.2023 г. по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав със следния диспозитив: ОСЪЖДА К.

Х., роден на ********** г. в Германия, ЛНЧ ....., с адрес: гр.София, ул.„Арх.Н.

Л.“ № ...., вх. ...., ет.1, ап. ...., да плати на Д. Д. Х., роден на 18.11.1968 г. в гр.

....., Великобритания, със съдебен адрес гр.София, ул.„В. С.“ № ....., ап. ...., чрез адв.Д. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 415 лв. (четиристотин и петнадесет лева), представляваща съдебни разноски за защита по делото пред Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4