Решение № 1284 от 29.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220101078 по описа за 2024 година взе предвид:

Ищецът Д. К. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че на 05.12.2023 г., в 6:45 ч. в гр. Пазарджик на ул. „****** е настъпило ПТП между управлявания от него автомобил Мицубиши Аутландър с рег. № РА****КТ и товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РА****КТ с ремарке с рег. № РА******ЕЕ. За настъпилото ПТП от органите на МВР бил съставен Протокол за ПТП № 1806371/05.12.2023 г. Причина за настъпилото ПТП били извършени от водача на товарния автомобил Мерцедес Актрос неправилни маневри – изпреварване и престрояване. В резултат от ПТП била повредена предната дясна джанта на автомобила на ищеца, като същата била деформирана.

Щетите по автомобила били в приблизителен размер на 2 400 лв. Пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – ЗК „Лев Инс“ АД била заведена щета № 1205-500023-000219, но бил постановен отказ за плащане на вредите. Поради това моли да бъде осъден ответникът ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 800 лв., частично от 2 400 лв. Претендира разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от увреденото лице против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени от ПТП имуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „Лев инс“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Г. признава съществуването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № 1

РА****КТ, завеждането на щета от ищеца и отказа да бъде изплатено застрахователно обезщетение. По същество намира иска за неоснователен, като твърди, че застрахователно обезщетение се дължи само при условие, че категорично и безспорно са установени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди. Оспорва представения от ищеца протокол за ПТП, тъй като не притежава материална доказателствена сила относно отразените в него факти, а съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК – само за непосредствено възприетите от длъжностното лице факти относно местоположението на МПС на пътя и едно спрямо други, участниците, характера и вида на щетите, следите по пътя и пътната маркировка. След запознаване със събраните по преписката документи, сред които видеозапис от видеорегистратор, счита, че в случая има основателно съмнение относно достоверността на изложената в протокола за ПТП и от самия ищец фактическа обстановка. Твърди, че с поведението си ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило поради виновните действия на водача на товарен автомобил Мерцедес Актрос, като счита, че вина за настъпване на ПТП има единствено ищецът, който не е спазил посочените разпоредби на ЗДвП и се е поставил да невъзможност да предотврати транспортния инцидент. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на ищеца поради неспазване на правилата за движение по пътищата. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и наличието на причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва размера на претендираните вреди като завишен в сравнение със средните пазарни цени, необходими за възстановяване на щетата.

Евентуално счита, че размерът на щетите следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане.

В хода на делото ищецът е направил искане за присъждане на лихви за забава върху претендираната главница, считано от 03.01.2024 г., като се е обосновал с това, че на тази дата изтича 15-дневният срок по чл. 497 от КЗ - на 06.12.2023 г. е подадено заявление за щета и застрахователят не е изискал допълнителни документи. Срещу това искане насрещната страна е възразила, че с исковата молба не са претендирани никакви лихви, още повече - от датата на представянето на доказателства за щета пред застрахователя.

По делото не са спорни от фактическа страна наличието на застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" за товарния автомобил в дружеството ответник, подаването на заявление от ищеца за изплащане на обезщетение на 06.12.2023 г. и отказът то да бъде изплатено. Спорен е механизмът на настъпването на ПТП и относно него от събраните по делото доказателства се установява следното:

На посочената в исковата молба дата 05.12.2023 г., приблизително в посочения час - 6,45, ищецът Д. С. управлявал лек автомобил "Мицубиши Аутлендър" по улица "****** в гр.

Пазарджик. Зад него се движел товарен автомобил "Мерцедес Актрос" с ремарке, управляван от свидетеля Д. Д.. Този участък на улицата се състоял от по две ленти за движение във всяка посока, но дясната лента по посока на движението за тези два 2 автомобила била заета в по-голямата си част от паркирани автомобили, затова и двата се движели в лявата лента. В продължение на известно разстояние преди това те се били движили по този начин един зад друг, при което водачът на товарния автомобил останал с впечатление, че в предходен за ПТП момент ищецът, след като го изпреварил, рязко намалил пред него скоростта и така го принудил също да намали, а по-късно отново я увеличил, за да му попречи да го изпревари, което го подразнило. След като Д. повторно взел решение да изпревари лекия автомобил, той се изтеглил наляво, в лентата за насрещно движение, изравнил се с лекия автомобил на ищеца, подминал го с част от камиона и започнал да се връща в своята лента. Междувременно С. намалил скоростта, за да улесни изпреварването.

При връщането на камиона надясно към собствената му лента ремаркето, което в този момент не било подминало лекия автомобил, а било разположено успоредно на него, принудило последния да се премести леко надясно към паркираните в дясната лента други автомобили и го притиснало с предната си част към един от тях. Така лекият автомобил претърпял удари и повреди и от лявата, и от дясната си страна в резултат от контакта съответно с ремаркето и с паркирания автомобил. Тези повреди засягали врати, броня, мигачи, носач, джанта, стабилизатор и пр. и ремонтът им е оценен от изслушаното по делото вещо лице на стойност 3713,33 лв. при ремонт с алтернативни части и 6275,14 лв. с оригинални части. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че макар за тази марка автомобили често да се налага да се търсят задължително оригинални части, в случая повредените части, с изключение на джантата, могат да се заменят и с алтернативни, без това да влияе на качеството на ремонта или на срока на експлоатация. Обяснява също, че за стари автомобили, какъвто е този - произведен преди 20 години, - обичайно ремонтите се извършват с алтернативни части.

Заключението на вещото лице, включително и след като се е запознало с възпроизведения в съдебно заседание видеозапис на произшествието, е, че то се дължи на преждевременното престрояване на водача на товарния автомобил Д. вдясно - още преди да е приключил маневрата изпреварване. При това положение, според заключението, водачът на лекия автомобил не е имал техническо време да приведе автомобила в режим на спиране.

Видно от всички доказателства по делото обаче, дори ищецът да беше реагирал със спиране на автомобила, в положението, в което са се намирали двата движещи се автомобила и паркираните автомобили един спрямо друг, той вероятно отново би се оказал притиснат между ремаркето и някой от паркираните автомобили.

Всички събрани доказателства - заключение на вещо лице, видеозапис, протокол за ПТП и показания на свидетелите Г. А. и Д. Д. - са еднопосочни и установяват една и съща фактическа обстановка. А., който в момента на ПТП се е движел зад двамата участници в него, е възприел преждевременното престрояване на товарния автомобил, отклоняването вдясно при движението и на двата автомобила пред него, като лекият автомобил с това движение вдясно се опитал да избегне сблъсъка с ремаркето, и категоричното му впечатление е, че лекият автомобил "нямаше къде да избяга, защото вече го беше заклинил.

Удря го и го заклинва в същия момент". Свидетелят разказва още, че не можел да повярва 3

"защо оня така караше" и дал телефонния си номер (визитка) на водача на лекия автомобил за в случай, че се наложи да бъде свидетел при спор. Д. разказва как бил подразнен от предходни неправилни според него действия на С. и на въпроси на пълномощника на ответника отговаря: "Не съм го ударил нарочно (...). Исках да го натисна. Това означава да го накарам да спре...".

Протоколът за ПТП сам по себе си наистина няма обвързваща доказателствена сила в частта за механизма, както сочи в отговора ответното дружество, доколкото длъжностното лице не е възприело лично произшествието, но наред с останалите доказателства по делото изводите на съставителя за механизма на ПТП и констатациите му за положението на двата автомобила след произшествието, посетено от служителя на място, представляват на общо основание доказателство, подкрепящо и доизясняващо фактическите изводи по делото.

Схемата в протокола, на която ударът е изобразен с основната част на товарния автомобил, вместо с предната част на ремаркето, не представлява съществено противоречие с останалите данни по делото.

Не се установява да са извършени от ищеца при ПТП нарушенията, твърдяни в отговора, на чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, които според ответното дружество представляват съпричиняване на произшествието - нито скоростта на ищеца е била несъобразена с пътните условия или с очакванията за обичайно поведение на пътя на останалите участници в движението, нито той е губил контрол над автомобила си, нито е предприемал маневри, ако не се счита за такава принудителното отклоняване вдясно след навлизането на ремаркето в неговата лента за движение успоредно с него. Произшествието е причинено изцяло от несъобразените с правилата действия на водача Д. Д., който е следвало най-малкото да се погрижи да придвижи камиона и ремаркето с цялата им дължина пред лекия автомобил, преди да се престрои обратно. Дори С. преди това да е ставал причина Д. да намалява скоростта или да прекъсва изпреварването, за което се е подготвил (за което няма данни извън показанията на самия Д.), това няма пряка връзка с последвалото произшествие и също не би представлявало по никакъв начин съпричиняване, независимо дали е доказано като факт.

Искът следователно е основателен издяло и следва да бъде уважен с присъждане на разноските на ищеца. Сумата за допълнително възнаграждение на вещото лице, която ищецът не заплати, макар да беше задължен от съда, следва също с оглед изхода на делото да се възложи на ответника.

Колкото до претендираната от ищеца лихва - с исковата молба наистина такава не е претендирана. В хода на делото е допустимо да се направи искане единствено за лихви, изтекли след предявяването на иска (чл. 214, ал. 2 от ГПК), т.е. за законната лихва за времето след предявяването. Всяко друго искане, в това число за лихва, се счита за отделен иск и е недопустимо да се предявява в хода на делото допълнително. Искът е предявен на 13.03.2024 г. и за времето преди тази дата искането е недопустимо, независимо по какъв начин следва да се претендира и присъди (с посочване на точния размер на изтеклата лихва, или само на периода), но следва да се присъди за времето след предяването на иска, 4 доколкото за този период ГПК не поставя ограничение за момента на искането.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Осъжда ответника ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на ищеца Д. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.