Решение № 161 от 22.08.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С. 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100744 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

„А1.Б. ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “К.“ № 1,ЕИК:****, представлявано от А.Д.в и М.М. е предявило чрез пълномощника си юрисконсулт П.П. срещу М. Т. Ц., ЕГН: **********, гр.С. кв.“В.“,бл.1,вх.В,ет.5 ,иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата в размер на 1 586,54 лева по договор № 504271596 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М5655439 от 05.05.2017 год.,представляващи неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода 12.05.2017 год. до 28.11.2017 год. /периода на изискуемост на задължението/,ведно със законната лихва ,считано от 16.03.2022 год. /датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи,че между ищеца „А1.Б. ЕАД-гр.С.я/с предишно наименование „М.“ ЕАД/ и ответника М. Т. Ц. е бил сключен договор № 504271596 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М5655439 от 05.05.2017 год. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.

На 05.05.2017 год. към горепосочения договор е закупено устройство на изплащане апарат Apple iPhone Plus 32 BG, чрез първоначална вноска в размер 1 на 68,98 лева и 23 последващи равни месечни вноски ,съгласно погасителен план.Устройството е предадено във владение на ответника с приемопредавателен протокол на 05.05.2017 год.

Твърди се в исковата молба ,че за периода от 12.05.2017 год. до 27.10.2017 год./отчетен период 09.04.2017 год. -08.10.2017 год./ ответникът М.

Т. Ц. не е заплатил 6 броя месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план.Сочи се ,че съгласно т.12.3 от Договора –при неплащане на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача ,всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

Поради неплащане на вноските по погасителния план ,на 13.11.2017 год. ищцовото дружество е издало фактура № 362810838 със срок на плащане 28.11.2017 год.,в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 1 172,66 лева -17 броя месечни вноски.

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 215/2022 год. на РСС..Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410ГПК е връчена на длъжника лично ,който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок от получаване на препис от нея и това поражда правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът М. Т. Ц. е представил отговор,в който е изразил становище за недопустимост и за неоснователност на предявения иск и е изложил подробни съображения.С отговора и с депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В с.з. ищецът не изпраща представител.В писмена молба по делото пълномощникът на ищеца юрисконсулт П.П. поддържа предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК и е изразил становище за основателност на иска и за неоснователност на възражението на ответника за изтекла погасителна 2 давност на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ответникът М. Т. Ц. не се явява и не се представлява.

Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „А1.Б. ЕАД-гр.С.я/с предишно наименование „М.“ ЕАД/ и ответника М. Т. Ц. е бил сключен договор № 504271596 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М5655439 от 05.05.2017 год. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.

По повод горепосочения договор ,мобилният оператор е сключил договор за продажба на изплащане № 504271596 от 05.05.2017 год. ,в качеството му на продавач с ответника М. Т. Ц. ,в качеството му на купувач.Съгласно клаузите на договора продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи-наричани вещта ,срещу цена ,която купувачът се задължава да му заплати в размер и при условията на разсрочено плащане ,определени с договора и приложението към него.Вещта се определя в приемо-предавателен протокол ,който се подписва като неразделна част от настоящия договор. Закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни и съобщителни услуги, предоставени на купувача ,на основание договор за услуги, сключен с продавача.Съгласно т.6.1 от договора при сключването му продавачът издава на купувача фактура за цялата стойност на вещта ,в която е отразена и първоначалната вноска ,дължима при подписване на договора.Месечните вноски ,дължими по договора се отразяват в месечните таксуващи фактури ,издавани от продавача по договора за услуги.

На 05.05.2017 год. е закупено устройство на изплащане -апарат „Apple iPhone Plus 32 BG“, чрез първоначална вноска в размер на 68,98 лева и 23 последователни равни месечни вноски ,съгласно погасителен план на обща стойност 1 655,52 лева.Устройството е предадено във владение на ответника с приемо-предавателен протокол на 05.05.2017 год.,подписан от същия.

По делото са представени 7 броя фактури ,както следва: Фактура № 0352916098 от 12.05.2017 год. ,с период на фактуриране -09.04.2017 год. 08.05.2017 год., на обща стойност 110,58 лева ,в която е включена и вноската 3 за изплащане на стоки в размер на 68,98 лева., с краен скрок на плащане 27.05.2017 г.;Фактура № 0354524210 от 12.06.2017 год. ,с период на фактуриране -09.05.2017 год. -08.06.2017 год., на обща стойност 119,31 лева ,в която е включена и вноската за изплащане на стоки в размер на 68,98 лева, с краен срок на плащане 27.06.2017 год.; Фактура № 0356367001 от 12.07.2017 год. ,с период на фактуриране -09.06.2017 год. -08.07.2017 год., на обща стойност 93,96 лева ,в която е включена и вноската за изплащане на стоки в размер на 68,98 лева, с краен срок на плащане 27.07.2017 год.; Фактура № 0357982349 от 11.08.2017 год. ,с период на фактуриране -09.07.2017 год. 08.08.2017 год., на обща стойност 93,96 лева ,в която е включена и вноската за изплащане на стоки в размер на 68,98 лева, с краен срок на плащане 26.08.2017 год.; Фактура № 0359597154 от 12.09.2017 год. ,с период на фактуриране -09.09.2017 год. -08.09.2017 год., на обща стойност 93,96 лева ,в която е включена и вноската за изплащане на стоки в размер на 68,98 лева, с краен срок на плащане 27.09.2017 год.;Фактура № 0361202771 от 12.10.2017 год. ,с период на фактуриране -09.09.2017 год. -08.10.2017 год., на обща стойност 93,96 лева ,в която е включена и вноската за изплащане на стоки в размер на 68,98 лева, с краен срок на плащане 27.10.2017 год.; Фактура № 0362810838 от 13.11.2017 год. ,с период на фактуриране -09.10.2017 год. 08.11.2017 год., на обща стойност 1,172.66 лева ,с краен срок на плащане 28.11.2017 год.;

При така установената фактическа обстановка ,съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.,вр. чл.205,ал.1 ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД Правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск с предмет съществуването на предявеното вземане произтича от установените от приложеното ч.гр.д.№ 215/22 год. по описа на РС-С. обстоятелства ,по което заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на ответника лично.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за процесното вземане.

4

Установи се ,че по силата на сключения на 05.05.2017г. договор ищцовото дружество,в качеството му на продавачът е прехвърлил на насрещната страна ответника в качеството му на купувач правото на собственост върху описаното в договора устройство – Apple iPhone Plus 32 BG срещу задължение за заплащане на продажна цена в общ размер на 1655,52 лева. Плащането на цената е разсрочено на първоначална и 23 месечни погасителни вноски в размер на по 68,90 лева, в която цена е включена и лихва в размер на 10.05%.Според приложения към договора погасителен план, месечната погасителна вноска представлява сбор от главница /конкретно посочен размер/ и лихва. Срокът за заплащане на всяка вноска съвпада с този, който е посочен в месечните таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги, сключен между същите страни, което е изрично уговорено между страните в клаузата на чл. 6 от договора за продажба.Съгласно чл. 12.3 от договора при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Фактурата се издавала след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги. Договорът се считал за прекратен от тази дата, като прекратяването му не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.

Установи се ,че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договора за продажба на изплащане №504271596 от 05.05.2017 год., с предмет мобилно устройство Apple iPhone Plus 32 BG.Нормата на чл.205 от ЗЗД предвижда възможност страните да договорят продажба на изплащане, като в този случай продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, като в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването на вещта.Следва да се посочи, че и в хипотезата на продажба на изплащане по реда на чл.205 от ЗЗД, то купувачът дължи заплащане на продажната цена, като единствено се ползва от предимствата на разсроченото погашение.В конкретния случай в договора изрично е отразено, че ищецът, в качеството си на продавач е предал мобилното устройство Apple iPhone Plus 32 BG на потребителя, за което последният е положил и своя подпис, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника. Предвид това, за потребителя5 ответник е възникнало задължение да заплати продажната цена. Следва да се отбележи,че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция /а и още към датата на подаване на заявлението по ч.410 от ГПК/ ,всички вноски са станали изискуеми, поради което е ирелевантно дали и по какъв начин ищецът е упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията ( аргумент в тази насока са и изричните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС ).

От съдържанието на приетите по делото фактури се установи, че общо неплатените редовни /с настъпил падеж към фактурирането им/ погасителни вноски и предсрочно изискуеми оставащи вноски за мобилното устройство през процесния период -12.05.2017 г.- 28.11.2017 г. възлиза на сумата от общ размер 1 586,54 лева.За периода от 12.05.2017 год. до 27.10.2017 год. /отчетен период 09.04.2017г.- 08.10.2017 год. ,ответникът не е заплатил 6 броя месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план на обща стойност 413,88 лева .На осн.т.12.3 от договора останалите суми ,дължими по договора са станали предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактура та – фактура № 362810838 от13.11.2017 год. ,със срок на плащане 28.11.2017 год. ,в която са включени оставащите погасителни вноски до края на срока на договора на обща стойност 1 172,66 лева -17 бр. месечни погасителни вноски.Ответникът не твърди и не доказва осъществено плащане на погасителните вноски по процесните фактури, поради което съдът намира, че в полза на ищеца съществува вземане в размер от 1 586.54 лева.