Решение № 17749 от 03.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17749 гр. С., 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110103482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Интернешънъл Асет Банк” АД срещу С. К. К., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че с решение № 178031/17.08.2020 г. по гр. д. № 75420/2019 г. по описа на CPC, III Гражданско отделение, 113 състав, потвърдено с решение № 260739/28.02.2022 г. по гр. д. № 10826/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ответника по настоящия иск, извършено със Заповед № 678/20.11.2019 г. на И.А.Б.“ АД, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, банката е осъдена да му заплати сумата от 9 120 лв., представляваща обезщетение за времето от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, както и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител в размер на 560 лв. Посочва, че искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 9 120 лв. до пълния предявен размер от 10 944 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане с вземане на „И.А.Б.“ АД в размер на 1 824 лв. за изплатено на ответника по настоящия иск обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 11.03.2022 г., по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20227830401947 по описа на ЧСИ И.Ч., с peг. № 783 на КЧСИ. С покана за доброволно изпълнение изх. № 04703/16.12.2022 г. ищецът е поканен да заплати по изпълнителното дело сумата от 14 756,54 лв., от които главница в размер на 9 120 лв., ведно със законна лихва 1 върху главницата в размер на 2 766,40 лв., дължима за периода от 30.12.2019 г. до 26.12.2022 г., деловодни разноски в размер на 560 лв., 1 000 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер от 1 310,14 лв. Ищецът навежда погасяващи възражения, че вземанията по изпълнителния лист не се дължат поради прихващане и плащане, след влизане в сила на решението по иска по чл. 344 КТ, които погасяват правото на принудително изпълнение. Твърди, че с платежно нареждане peг. № BORD00505503/29.11.2019 г. и справка за внесени осигуровки в полза на ответника е изплатено обезщетение по чл. 220 КТ - за неспазено предизвестие, определено в брутен размер на 1 824 лв., като основанието за това вземане е отпаднало с влизане в сила на решението по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, от която дата вземането е станало изискуемо. Ищ е ц ъ т твърди, че отправил до ответника изявление за извънсъдебно прихващане с вземането по чл. 225, ал. 1 КТ на 11.11.2022 г. Счита, че възражението за прихващане е породило действие от влизането в сила на решение № 178031/17.08.2020 г. по гр. д. № 75420/2019 г. по описа на СРС, 113 състав, а в условията на евентуалност заявява съдебно прихващане на вземането на банката към ответника за сумата от 1 497,46 лв. представляваща нетен размер на полученото от ответника на отпаднало правно основание обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазено предизвестие, с присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - за незаконно уволнение в размер на 9 120 лв. Посочва, че съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), от брутния размер на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ авансово е удържан данък в размер на 10 %, с оглед което на 11.11.2022 г., преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, банката е наредила плащане по сметка на ответника на следните суми: 6 710,54 лв. - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ след удържане на дължимия данък върху доходите на физическите лица върху сумата от 9 120 лв. и извършено прихващане със сумата от 1 497,46 лв.; 2 655,15 лв. - законна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода о т 30.12.2019 г. до 11.11.2022 г. (датата на изплащане на сумата); 1 920 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред трите съдебни инстанции, от които 560 лв. за производството пред Софийски районен съд, 650 лв. за производството пред Софийски градски съд и 710 лв. за производството пред Върховния касационен съд. С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради пълно, точно и навременно изпълнение претендираните от него вземания за: главница в размер на 9 120 лв., законна лихва върху главницата в размер на 2 766,40 лв. за периода от 30.12.2019 г. до 26.12.2022 г. и разноски в размер на 560 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.03.2022 г., поради прихващане с насрещно изискуемо и ликвидно вземане по чл. 220 КТ и поради плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че е недопустимо да се прави отново възражение за прихващане, което вече е било уважено и за него има сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК. Сочи, че не се касае за факт, настъпил след съдебното дирене по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК и възражението за прихващане е преклудирано, съответно 2 искът е недопустим. Оспорва твърдените за извършени плащания на суми в исковата молба да са действително получени от ответника. Твърди, че представеното от ищеца платежно нареждане няма връзка с настоящото дело. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че с решение № 178031/17.08.2020 г. по гр. д. № 75420/2019 г. по описа на CPC, III Гражданско отделение, 113 състав, потвърдено с решение № 260739/28.02.2022 г. по гр. д. № 10826/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ответника по настоящия иск, извършено със Заповед № 678/20.11.2019 г. на И.А.Б.“ АД, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, банката е осъдена да му заплати сумата от 9 120 лв., представляваща обезщетение за времето от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, както и адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв., както и че с изпълнителен лист от 11.03.2022 г., издаден от СГС, Гражданско отделение, IV-E въззивен състав И.А.Б.“ АД е осъдено да заплати на С. К. К. сумата от 9 120 лв., представляваща обезщетение за времето от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законна лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, както и адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв., по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20227830401947 по описа на ЧСИ И.Ч., с peг. № 783 на КЧСИ.

От приложените за послужване дела - гр. д. № 75420/2019 г. по описа на CPC, III Гражданско отделение, 113 състав и гр. д. № 10826/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, се установява, че по искова молба с вх. № 2033919/30.12.2019 г. на С. К. К. срещу „И. А.Б.“АД са предявени кумулативно обективно съединени искове както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 678/20.11.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и неговата отмяна – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в Дирекция „Проблемни кредити“ при ответника – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за 6 месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г. общо в размер на сумата от 10 944 лв. – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за което е образувано гр. д. № 75420/2019 г. по описа на СРС, III Гражданско отделение, 113 състав.

3

С отговор с вх. № 5032394/24.02.2020 г., депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове, евентуално е направил възражение за прихващане с изплатеното в полза на ищеца обезщетение за оставане без работа за един месец – с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 21.11.2019 г. до 20.12.2019 г. в размер на 1 824 лв.

Изложени са съображения, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено на основание чл. 224, ал. 1 КТ на служителя да бъде изплатено и обезщетение за неизползван годишен отпуск и на основание чл. 220, ал. 1 КТ – обезщетение в размер на пълен размер за неспазен срок на предизвестие.

С решение № 178031/17.08.2020 г. по гр. д. № 75420/2019 г. по описа на CPC, III Гражданско отделение, 113 състав е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. К. К., ЕГН **********, от длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Проблемни кредити“ при И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, извършено със Заповед № 678/20.11.2019 г. на А.Ц. – главен изпълнителен директори и Р.С. – изпълнителен директор; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. К. К. на длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Проблемни кредити“ при И.А.Б.“ АД; осъдено е И.А.Б.“ АД да заплати на С. К.

К. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9 120 лв., представляваща обезщетение за времето от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 2 ГПК и сумата от 560 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 9 120 лв. до пълния предявен размер от 10 944 лв., като погасен чрез прихващане с вземане на И.А.Б.“ АД в размер на 1 824 лв. за изплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 597,76 лв. – държавна такса.

С решение № 260739/28.02.2022 г. по гр. д. № 10826/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, е потвърдено решение № 178031/17.08.2020 г. по гр. д. № 75420/2019 г. по описа на CPC, III Гражданско отделение, 113 състав, в обжалваната му част – с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и в частта относно присъдените за първоинстанционното производство разноски и И.А.Б.“ АД е осъдено да заплати на С. К. К. сумата от 650 лв. – разноски за въззивното производство, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл.

78, ал. 3 ГПК.

С молба с вх. № 273189/08.03.2022 г. ищецът С. К. К. е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените с решенията суми, като с разпореждане на въззивния съдия от 10.03.2022 г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист – въз основа на невлязлото в сила въззивно решение на СГС, за присъдените му суми, без разноските за въззивното производство. Видно от отбелязването на гърба на въззивното решение изпълнителният лист е издаден на 11.03.2022 г. (за сумите от 9 120 лв. и 560 лв.) и получен от молителя на 21.03.2022 г.