Решение № 378 от 27.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Несебър, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150101427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба вх. № 13042/23.12.2025 г. на „В. и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.М., срещу И. Б..

Ш., БУЛСТАТ ***, гражданин на Федерална Република Германия, с регистриран адрес на територията на Република България: общ. Несебър, с. ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 75,77 лева – главница по фактура №0045932155/25.09.2023 г., с отчетен период от 06.10.2022 г. до 18.09.2023 г.; сумата от 21,66 лева, представляваща мораторна лихва за забава на фактурираното вземане за периода от 26.10.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.12.2025 г.; както и законната лихва върху главницата от 75,77 лева от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдени разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: общ. Несебър, с. ***, СОС с ид. № ***. За ответницата, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесният обект със сезонен характер бил отчитан от оператора два пъти годишно. Ответницата не изпълнила задълженията си за 1 заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура № 0045932155/25.09.2023 г., а именно сумата от 75,77 лева. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 21,66 лева върху сумата от 75,77 лева за периода от 26.10.2023 г. до 22.12.2025 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е депозиран писмен отговор от страна на ответницата.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото не е спорно и видно от справка по партидата на СОС с ид. № *** при СВ – гр. Несебър, ответницата е била негов собственик в периода от 08.08.2023 г. до 31.07.2024 г.

Съгласно заявление за откриване на партида /л. 10 от делото/, именно ответницата Ш. е изразила желание да бъде прехвърлена партидата при ищеца за притежавания от нея водоснабден обект – процесния апартамент, за който на нейно име е бил разкрит аб. № ***.

Видно от представена от ищеца фактура № 0045932155/25.09.2023 г. /л. 15 от делото/, за посоченото жилище с партида аб. № *** към „В. и К.” ЕАД са начислени потребени ВиК услуги. От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е правено едно единствено отчитане от 18.09.2023 г., при което водомерът е „видян“ и е отчетено потребление, вкл. от разпределение. От фактурата се установява, че посочените количества били остойностени, като били начислени 75,77 лева за потребена вода.

Видно от Решения №№ БП-Ц-17 от 29.07.2022 г. и Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2023 г. била без ДДС: 2,004 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,573 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,921 лв. на куб. м., съобразени в представената фактура.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на факта, че ответницата е била собственик на 2 водоснабдения обект за процесния период, видно от справката по партидата на имота в Агенция по вписванията, която следва да се цени като официален документ за удостоверените с нея данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото.

Не се спори и че в случая отчитането на процесните водомери за обекта на ответницата е било осъществявано по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, по реда за отчитане на обекти със сезонен характер. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл.

24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.

Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периода на пребиваването в имота, е извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.

Видно от справката, потребление на вода за обекта на ответника е отчетно на 18.09.2023 г., като непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура – на 25.09.2023 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл.

33, ал. 2 от Общите условия, сумата по фактурата е станала изискуема 30 дни след издаването , съответно на 26.10.2023 г.

Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните количества вода са реално потребени от ответника.

По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства недвусмислено доказват отчитането от инспектор Вълчева, при наличен достъп до водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за собствения процесен водоснабден обект.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответницата е определена и съответната дължима сума за отчетния период, като размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 75,77 лева /38,74 евро/, предвид приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и ищцовите твърдения липса на плащания от ответника по процесните фактури. Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.

Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за 3 плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактура от датата на падежа до 22.12.2025 г. След извършени от съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена вцялост.

Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева /153,39 евро/ по настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния размер от 200 лева.

На основание чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, приетите за основателни парични вземания следва да бъдат служебно превалутирани от съда с настоящото решение и съгласно Фиксираните валутни курсове за валутите на държавите от еврозоната към еврото на БНБ – 1,95583 лева за 1 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Б.. Ш., БУЛСТАТ ***, гражданин на Федерална Република Германия, с регистриран адрес на територията на Република България: общ. Несебър, с. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В. и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 38,74 /тридесет и осем евро и седемдесет и четири евроцента/ евро, представляваща еквивалента на 75,77 лева незаплатена стойност по издадена фактура №0045932155/25.09.2023 г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в общ. Несебър, с. ***, СОС с ид. № ***, аб.№ ***, с отчетен период от 06.10.2022 г. до 18.09.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. Б.. Ш., БУЛСТАТ ***, гражданин на Федерална Република Германия, с регистриран адрес на територията на Република България: общ. Несебър, с. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „В. и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 11,07 /единадесет евро и седем евроцента/ евро, представляваща еквивалента на 21,66 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.10.2023 г. до 22.12.2025 г. /вкл./.

ОСЪЖДА И. Б.. Ш., БУЛСТАТ ***, гражданин на Федерална Република Германия, с регистриран адрес на територията на Република България: общ. Несебър, с. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В. и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 153,39 /сто петдесет и три евро и 4 тридесет и девет евроцента/ евро, представляваща еквивалента на 300 лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.