Решение № 3312 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3312 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100112093 по описа за 2022 година прецени:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК.

Пълномощникът на ищеца Ф. Д. В. излага, че срещу ищеца и лицата „Ф.и.“ ЕАД и С.И.Д. било образувано и водено изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С.Я., като същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 24.03.2016ГОД. по ч. гр. дело № 15106/2016г. по описа на СРС, 72 с-в, по силата на който изпълнителен лист, ищецът е осъден да заплати в полза на „Уникредит Булбанк“ АД сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро - част от главница по договор за револвиращ банков кредит № 64/08.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 5867.49 лева, представляваща направени разноски по делото.В исковата молба се твърди недължимост на в.та, предмет на изпълнителния лист и изпълнителното дело, поради погасяването им по давност. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 05.04.2016 г. била прекъсната давността на основание чл. 116 б. „в“ от ГПК и е започнала да тече нова давност. След образуване на изпълнителното дело, спрямо ищеца Ф. В. били извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като била направена справка от Национална база данни „Население”, справка за трудови правоотношения и справка в А. по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.

Впоследствие, на 29.03.2017г. били наложени запори върху банкови сметки на 1 ищеца Ф. В., разкрити в различни търговски банка в страната.Вземането било прехвърлено от първоначалния кредитор на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД. В исковата молба се твърди, че последното изпълнително действие, извършено срещу ищеца като длъжник, било налагането на запор върху банковите сметки на 29.03.2017 г. Впоследствие били предприемани действия срещу другите длъжници, но спирането и прекъсването на давността спрямо тях не произвеждали действие спрямо ищеца. Според пълномощника на ищеца, изпълнителното производство спрямо него е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК на 29.03.2019 г. и с него се обезсилвали вече извършените изпълнителни действия. Като се основана на тези доводи, пълномощникът на ищеца излага тезата, че вземането, предмет на изпълнението, се погасило по давност на 27.05.2022 г.

Като се основава на изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до съда да признае за установено, че ищецът Ф. Д. В. не дължи на ответника „А. за с. на в.” ЕАД сумата от 150 000 евро – част от главница по договор за револвиращ кредит от 08.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.03.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 5867,49 лева, разноски по делото, които суми са предмет на изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С.Я..

Ответникът „А. за с. на в.” ЕАД чрез пълномощника си оспорва иска.

Оспорва тезата на ищеца за погасяване на вземането поради изтекла давност.

Излага тезата, че наложеният запор на 29.03.2017 г. върху в. на длъжника по банкови сметки имал действие от датата на връчване на запорното съобщение до датата на погасяване на задължението чрез реализиране на изпълнителния способ, или до вдигане на запора, или до прекратяване на изпълнителното производство. Според представителя на ответника, за времето, през което запорът е бил наложен, давността е била „все прекъсната“. Нова погасителна давност започвала да тече от 29.03.2019 г., датата на прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът Ф. Д. В. е бил длъжник по изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С.Я. за сумите от 150 000 евро – част от главница по договор за револвиращ кредит от 08.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.03.2016 г. до окончателното изплащане, и 5867,49 лева, разноски по делото, предмет на изп.лист, издаден в заповедно производство по ч.гр.д. № 15106/2016 г. на СРС. Безспорно е по делото и че по по изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С.Я. е бил наложен запор върху в. на длъжника Ф. Д. В., като с доклада е прието, че запорът е бил наложен на 29.03.2017 г. Прието е за безспорно, предвид неоспорването от ответника в отговора на исковата молба, че на 29.03.2019 г. е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

Съдът следва да уточни, че прекратяването на изпълнителното дело следва да бъде прието за настъпило в частта му спрямо ищеца Ф. Д. В..

2

Към делото е приложено копие от изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С.Я.. Изпълнителното дело е било образувано на 05.04.2016 г., с взискател „УниКредит Булбанк“ АД и солидарни длъжници „Ф.и.“ ЕАД, С.И. В.а, Ф. Д.

В. и „Ф.п.“ ЕООД. На ищеца В. в качеството му на длъжник е връчена по реда на чл. 46 ГПК покана за доброволно изпълнение (том I л. 113-114). На 19.04.2016 г. е била наложена възбрана върху недвижим имот, собствен на ищеца и длъжник по изпълнителното дело Ф. Д. В. (ИД том I л. 130-132). С разпореждане от 27.03.2017 г. на съдебен изпълнител е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжниците Ф. Д. В. и С.И. В.а (том I л. 233). Във връзка с наложения запор на сметките на Ф. Д. В., са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и Реайфайзенбанк България“ ЕАД (ИД том I л. 252-253). По изпълнителното дело е приложен документ за частично плащане на сумата от 85,38 лева с отбелязване, че е „частично плащане служебно“ на името на ищеца Ф. Д. В., което съдът приема като действие на съдебния изпълнител за с. на сума по наложения запор върху банкови сметки на ищеца (ИД том I л. 281). Във връзка с наложените запори върху сметките на длъжницата С.И. В.а е имало частични плащания от „СиБанк“ АД като трето задължено лице на 05.04.2017 г. (том I л. 272-273). С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.04.2017 г. е бил наложен запор върху пенсията на С.И. В.а (ИД том I л. 240). Запорно съобщение е изпратено до НОИ на същата дата (ИД том I л. 275), а НОИ е уведомил своето териториално поделение с писмо от 07.04.2017 г.за извършване на удръжки от пенсията на длъжницата И. по 435,87 лева (л. 279). Към изпълнителното дело са приложени удостоверителни документи за парични преводи от пенсията на длъжницата С.И. В.а – списъци от НОИ на пенсионерите с удържани суми и платежни нареждания за преводи (том I л. 291-296, л. 311-333, л. 343-375; том II л. 372-383, л. 419-423, л. 451-465, л. 470-530).

От приложените към том I I от изпълнителното дело уведомителни писма се установява, че с договор за прехвърляне на в. от 15.10.2018 г. първоначалният кредитор „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил в.та си, предмет на изпълнителното дело, на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД, за което ищецът В. е бил уведомен (том II л. 389). Ответникът е бил конституиран като взискател по делото с разпореждане от 20.02.2019 г. (ИД том II л. 399). По искане на взискателя, била изготвена справка за трудови договори на длъжника Ф. Д. В. на 05.04.2019 г. и справка за банковите му сметки (л. 405406). На ищеца като длъжник е изпратена нота покана за доброволно изпълнение, в която като кредитор е вписан ответникът „А. за с. на в.“ ЕАД (ИД том I I л. 412). На 30.07.2019 г. е изготвена справка от персоналната партида на ищеца В. в А.та по вписванията, а на 01.08.2019 г. – нова справка за банковите му сметки.

С молба вх. № 034177 от 01.08.2019 г. ответникът „А. за с. на в.“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело е поискал справка за притежаваните от длъжниците С.И.В. и Ф. Д. В. справка за притежаваните от длъжниците банкови сметки и искане за налагане на запор върху банковите сметки, ако 3 такива бъдат открити (ИД том II л. 450). С молба вх. № 039483 от 10.09.2019 г. взискателят е поискал справки за движимо и недвижимо имущество, справки за работодател и пенсионни плащания. С молбата е направено изрично искане за изготвяне на справка за притежавани МПС от длъжника Ф.

Д. В. и при установяване на такива, налагане на запор (ИД том II л. 462).

На 22.02.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ф. Д. В. в „А.П.к.“ ЕООД гр. София (ИД том II л. 573-574).

Така установените обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд:

С оглед безспорно установената дата на налагането на запор върху банкови сметки на ищеца Ф. Д. В. на 29.03.2017 г., съдът приема, че двугодишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е изтекъл на 29.03.2019 г. С изтичането на този срок изпълнителното производство следва да счита прекратено по право в частта му спрямо ищеца Ф. Д. В.. Прекратяването на изпълнителното производство спрямо този длъжник обаче не води до погасяване на материалното право на взискателя спрямо този длъжник.

Перемпцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е без правно значение за давността, независимо че едни и същи факти са от значение и за перемпцията, и за давността. За разлика от давността, перемпцията не изключва принудителното изпълнение. Затова, когато след настъпване на перемпцията взискателят направи искане за нов способ на изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни (Р. 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 174/2020 г. ВКС I V г.о.). По това искане съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, но това е действие по администриране на съответното искане за изпълнително действие. Ако по искане за изпълнително действие след настъпването на перемпцията съдебният изпълнител не образува ново изпълнително дело, а извърши поисканото изпълнително действие в рамките на същото изпълнително дело, това е нарушение на органа по изпълнението, но то не се отразява на валидността на искането, нито на валидността на извършеното изпълнително действие (ВКС Р. 188 от 10.08.2022 г. по гр.д. № 562/2022 г. III г.о.).

В конкретния случай, последното валидно изпълнително действие по отношение на Ф. Д. В. преди изтичане на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, е било на 27.03.2017 г. с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

С това действие е била прекъсната погасителната давност спрямо този длъжник и от 27.03.2017 г. е започнала да тече нова давност. След изтичането на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК на 29.03.2019 г., взискателят „А. за с. на в.“ ЕАД е направил искания с молби вх. № 034177 от 01.08.2019 г. и вх. № 039483 от 10.09.2019 г. за проучване на имущество и налагане на запор върху банкови сметки, МПС и в. по трудови правоотношения на длъжника Ф. Д. В..

Без да администрира исканията в рамките на ново изпълнително дело спрямо този длъжник, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото 4 възнаграждение на длъжника Ф. Д. В. в „А.П.к.“ ЕООД гр. София на 22.02.2021 г. Действието на принудително изпълнение е било валидно и в рамките на давностния срок, започнал да тече на 27.03.2017 г. С налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ф. В. на 22.02.2021 г., на тази дата погасителната давност спрямо този длъжник отново е била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност. Тази давност понастоящем не е изтекла.

Горните съображения дават основание на съда да приеме, че в.та на ответника А. за с. на в.“ ЕАД към длъжника Ф. Д. В., произтичащи от изпълнителен лист от 24.03.2016 г. по гр. дело № 15106/2016 г. на СРС, които са предмет на изп. дело № 2016844040, не са погасени по давност, пхоради което установителният иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК за тяхната недължимост от ищеца към ответника е неоснователен.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Д. В. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. „Дървеница“ ул. „****“ ** срещу „А. за с. на в.“ ЕАД гр. София, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „Люлин“ бул. **** офис сграда **** офис 4 установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Ф. Д. В. не дължи на ответника „А. за с. на в.” ЕАД сумата от 150 000 евро – част от главница по договор за револвиращ кредит от 08.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.03.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 5867,49 лева, разноски по делото, които суми са предмет на изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С.Я..