Решение № 9416 от 30.10.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9416

Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

КИРИЛКА ДИМИТРОВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛКА ДИМИТРОВА канд № 20257180701600 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. Т. Д.-М., срещу Решение № 572/26.05.32025 г., постановено по АНД № 1373/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (РС – Пловдив).

Поддържат се оплаквания за неправилност на въззивното решение. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за необоснованост на изводите на съда за осъществяване на нарушението, квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Счита, че събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства не са годни да обусловят този извод. Сочи, че от доклада и свидетелските показания на констатиралите нарушението служители се достига до извода, че в момента, в който същите са пристигнали при автомобила, той не е бил в движение. В тази връзка счита, че съдът е извършил разширително тълкуване на разпоредбата на § 6, т. 25, предл. 1 ЗДвП и не е установено качеството „водач“ на касатора, а доколкото автомобилът не е бил в движение в момента на проверката, то не може да се приеме, че същият е бил управляван от А. А.. Сочи, че не е извършено описание на извършеното нарушение, не са изложени обстоятелствата, при които е извършено, а същото се свежда до дословно повторение на текста на нормата, създаваща конкретно задължение за адресата си.

Тезата си касаторът допълва с твърдението за допуснати съществени нарушения на правилата за провеждане на административнонаказателното производство, тъй като административнонаказващият орган (АНО) не е взел предвид образуваното още на 29.10.2023 г. БП № 378/2023 г. по описа на 05 РУ на ОДМВР – Пловдив. При наличието на образувано досъдебно производство е следвало административнонаказателното такова да бъде прекратено, тъй като наказателната отговорност поглъща тази за извършено административно нарушение и лицето не може да бъде два пъти наказано по различен ред.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение на РС – Пловдив и решаване на спора по същество с отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява се от адв. Д.-М., която поддържа жалбата и претенцията за разноски за две съдебни инстанции, представя писмено становище, в което подробно са развити доводите в касационната жалба. Като доказателство, свързано с наведените в жалбата касационни основания, представя трудов договор на А. А. с „Аста Груп“ ООД.

Ответникът - началник сектор в 05 РУ на ОДМВР – Пловдив, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Иска решението да се остави в сила. В условията на евентуалност, при уважаване на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0444-000650/11.12.2023 г. на началник сектор в 05 РУ на ОДМВР – Пловдив, с което на А. Д. А. са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 с.з.

За да постанови този правен резултат, съдът приема от фактическа страна следното:

Около 06:00 часа на 29.10.2023 година в Оперативно-дежурната част (ОДЧ) на 05 РУ на МВР - Пловдив е получен сигнал от И. Б. К. за спрял на пътното платно лек автомобил (л.а.) с работещ двигател и включени фарове, препречва пътя, като на шофьорското място седи спящ зад волана мъж. На място е изпратен автопатрул в екип младши инспектор патрулно-постова дейност В. Б. Д. (актосъставител) и колегата му М. Ю. М. – полицейски служители от Сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ при ОДМВР – Пловдив, които от 19:00 ч. на 28.10.2023 г. до 07:00 ч. на 29.10.2023 г. са дежурен патрул. След като полицаите пристигат на адреса: [населено място], [улица]пред блок 207, установяват л.а. с работещ двигател и включените фарове – „Ситроен С4“ с рег. № [рег. номер], спрян по средата на пътното платно, а на предната лява седалка – спящ мъж, който е сам в автомобила. След многократни опити служителите на реда успяват да събудят лицето, представят му се и му разпореждат да слезе от леката кола, в която им прави впечатление, че силно мирише на алкохол. Констатират, че моторното превозно средство (МПС) е собственост на „Астра Груп“ ООД, [ЕИК], а човекът зад волана е А. Д. А. – настоящ касатор. Последният обяснява, че дошъл на дискотека в Пловдив със служебния л.а. В. Д. докладва на ОДЧ за случая, откъдето му е разпоредено да тества лицето за алкохолно съдържание в кръвта му и за употреба на наркотични вещества.

На място лицето отказва да бъде тествано, като впоследствие е отведен от полицаите в 03 РУ на МВР - Пловдив за проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARKF - 0023, с касета с ЛОТ ARSE-0061, тъй като 05 РУ на МВР - Пловдив не разполага с такова устройство. Т. А. А. също отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. Съставен е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 29.10.2023 година, в който е вписан отказът на лицето да бъде тествано, както и отказът му да подпише документа, удостоверено с подпис на свидетел.

На А. А. е издаден Талон № 0146512/29.10.2023 г. за медицинско и химическо изследване във връзка с отказа му да бъде тестван за употреба на наркотици. Отделно му е издаден Талон № 0182684/29.10.2023 г. за медицинско и химическо изследване, заради отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказва да подпише и получи и двата документа (отново удостоверено с подпис на свидетел), след което е отведен от органите на реда в УМБАЛ „Свети Георги“ за даване на проби за изследване. В болничното заведение А. А. отказва да даде както кръв за алкохол, така и кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози – обстоятелство, отразено от медицински специалист в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 29.10.2023 година и в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 29.10.2023 г.

За отказа на А. Д. А. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози в негово присъствие от В. Б. Д. му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 929389 / 29.10.2024 г. за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.

Въззивният съд установява, че по реда на чл. 356, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е образувано Бързо производство (БП) № 378/2023 г. по описа на 05 РУ на ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), в чийто ход на разследване по отправено искане на основание чл. 146, ал. 3 НПК с Разпореждане № 6294/29.10.2023 г. по ЧНД № 5975/2023 г. по описа на РС - Пловдив е разрешено принудително вземане на образци за сравнително изследване (кръвна проба) спрямо А. А.. Кръвната проба е иззета на 29.10.2023 г. в 15:00 ч., като съгласно даденото заключение от назначената във Военномедицинска академия - София експертиза е установено наличие на 0,8 g/L концентрация на алкохол в кръвта и в урина – 1,5 g/L, без установено наличие на наркотични вещества.

На 11.12.2023 г. от началника на 05 РУ на ОДМВР - Пловдив е издадено потвърденото с понастоящем обжалваното решение на РС – Пловдив НП № 24-0444-000650/11.12.2023 г.

В хода на въззивното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – мл. инспектор – патрулно постова дейност в сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ на ОДМВР – Пловдив В. Д., който потвърждава изложените в АУАН обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, районният съд приема от правна страна, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, текстът на който инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция. Съдът приема за безспорно установено, че лицето има качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25, предл. 1 от ДР на ЗДвП в момента на установяване на нарушението, тъй като е намерен заспал зад волана на МПС, т.е. на шофьорското място, МПС е с работещ двигател и запалени фарове, спряло в средата на пътя, и в автомобила не е имало други пътници. Позовава се разяснения в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/83 г., съгласно които понятието „управление на МПС“ включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на моторното превозно средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали моторното превозно средство е в покой, или не. Следователно, след като е запален двигателят на процесния лек автомобил и е възможно потеглянето на същия, като така е налице опасност за настъпване на вредни последици, то несъмнено е налице и управление на МПС.

За безспорно доказано въззивният съд приема и че лицето е отказало да бъде тествано с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARKF – 0023, доколкото състоянието му обективно е сочело на необходимост да му бъде направено изследване за наличие или липса на наркотични вещества към момента на проверката. В. А. отказва да се подложи и на медицинско изследване (химико-токсикологично лабораторно изследване) и не дава доброволно кръвна проба в болничното заведение, за да бъде установена употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът категорично отхвърля възраженията на жалбоподателя, че не са налице доказателства А. да не е изпълнил предписанията за химико-токсикологично лабораторно изследване за наркотични вещества и техни аналози, тъй като този факт се подкрепя от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в които медицински специалист от лечебното заведение е отразил причината да не се извърши медицинското изследване – отказа на санкционираното лице да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества, както и да подпише документите.

Съдът формира извод, че с отказа си да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози както чрез техническото средство, така и чрез извършване медицинско и химическо лабораторно изследване, А. осъществява от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Сочи, че нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е формално, като е без значение дали водачът е употребил или не наркотични вещества, защото предмет на санкциониране е именно отказът му да бъде изпробван.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9486ab3-1f93-40f8-9103-eadf700e3933