Решение № 235 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Е. Ян. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100502286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1. Въззивна жалба на Р. Н. Н. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.

Р. Е. АК Варна, срещу Решение № 1238 от 10.04.2024г., постановено по гр.д.

№ 5904/2023г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 3318/26.09.2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено акцесорното искане, предявено от ищеца Р. Н. Н. с ЕГН ********** срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Симеоновско шосе 67А, за присъждане на законна лихва върху главницата от 5500 лева, считано от 20.12.2022 година до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 86 ЗЗД и

2. Въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Симеоновско шосе 67А В ЧАСТТА за горницата над сумата от 4 513.53 лева до присъдения размер от 5 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца Р. Н. Н. мотоциклет марка и модел „Ямаха Вистар“, peг. № ******, причинени в резултат от реализирано ПТП, настъпило на 19.08.2022г., в гр.Варна на кръстовището на бул. „Трети март" и бул. „Република" между лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола" с peг. № ******, по вина на водача му Д.К. Н. ЕГН **********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество и 1 мотоциклет марка и модел „Ямаха Вистар“, peг. 1 № ******, собственост на Р.

Н. Н. и управляван от него.

В жалбата на Р. Н. Н. се настоява, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че при преценка за наличие на тотална щета и определяне на обезщетение по този ред на осн. чл. 18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. застрахователят, който изплаща обезщетението следва да изпрати по служебен път уведомление до КАТ за дерегистрация на увредения мотоциклет. Счита се, че като не е квалифицирал увредата като „тотална щета“ и не е изпратил уведомление за дерегистрация, застахователят сам се е поставил в забава при изплащането на обезщетението. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново при уважаване на претенцията.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД не подава писмен отговор.

В жалбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 121130788 се излага, че решението на ВРС в обжалваната част е неправилно и необосновано. Сочи се, че в приетата по делото САТЕ вещото лице е дал заключение, че стойността за възстановяване на процесния мотоциклет „Ямаха Вистар" с peг. № ****** възлиза на сума в размер на 10 128 лева.

Средната пазарна стойност на същия към датата на ПТП- 19.08.2022г., е остойностил на 9000.00 лева, т.е. на осн. чл.390, ал.2 от КЗ, в случая е налице тотална щета. Посочил е, че запазените части на мотоциклета, които могат да се реализират на „вторичния пазар", въз основа на методиката са на вероятна стойност от около 25-30 %, като е осреднил стойността на 2 445 лева. Въпреки това, вместо от средната пазарна стойност от 9 000 лева да приспадне заплатените от дружеството 2 041.47 лева, както и сумата за запазените части от 2 445 лева, и да се получи сума за доплащане в размер на 4 513.53 лева, съдът неправилно е приспаднал стойността на мотоциклета за скрап от 99 лева, въпреки наличието на запазени части в размер на 2 445 лева, като по този начин е достигнал до погрешен извод, че ответното дружество следва да доплати още 5 500 лв. за имуществени вреди, представляващи стойността на увредения мотоциклет „Ямаха Вистар". Счита се, че при определяне на застрахователното обезщетение, действителната стойност на процесното превозно средство следва да се редуцира с вече изплатеното обезщетение и със стойността на запазените му части, а не със стойността на мотоциклета като скрап. Първоинстанционният съд погрешно е редуцирал действителната стойност със стойността на превозното средство като скрап и по този начин е допуснал свръхобезщетение, изразяващо се в извличане на доходи от запазените части от страна на ищеца. Настоява се обжалваното първоинстанционно решение в съответната част като неправилно да бъде отменено и исковата претенция за сумата над 4 513.53 лева до присъдените 5 500 лева бъде отхвърлена. Настоява за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Р. Н. Н. чрез пълномощник адв. Г.К., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна и необоснована. Счита, че възражението за наличие на запазени части, които следва да бъдат приспаднати от дължимото обезщетение, е въведено извън срока по чл. 131 от ГПК. Сочи, че вещото лице практически не е огледало мотоциклета и само хипотетично е определило стойността на запазените части. Намира, че в тежест на застрахователя е да 2 докаже наличие на действително съхранени части, които биха могли да се реализират на пазара. Отделно собственикът на МПС, доколкото не е компетентен да извърши това, както и разглобяването и продажбата им, то следва да наеме трети лица, на които следва да се заплати възнаграждение.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Пред Районен съд Варна е образувано гр.д. № 5904/2023г. по молба на Р.

Н. Н. с ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК 121130788, с която в условията на обективно кумулативно съединени искове са предявени : иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания и стрес причинени в резултат от реализирано ПТП, настъпило на 19.08.2022 г. в гр.Варна на кръстовището на бул. „Трети март" и бул. „Република" между лек автомобил марка „Тойота" модел „Корола" с peг. № ******, по вина на водача му Д.К. Н. ЕГН **********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество и мотоциклет марка и модел „Ямаха Вистар“, peг. № ******, собственост на Р.

Н. Н. и управляван от него ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 5500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца мотоциклет марка и модел „Ямаха Вистар“ peг. № ******, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

С решение № 1238 от 10.04.2024г., постановено по гр.д. № 5904/2024г.

ВРС, поправено с Решение № 3318/26.09.2024г., осъжда ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК 121130788 да заплати на Р. Н. Н. с ЕГН **********, следните суми : 1. сумата от 2000 лева обезщетение за претърпени от ищаца неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания и стрес причинени в резултат от реализирано ПТП, настъпило на 19.08.2022 г., ведно със законната 3 лихва от 21.12.2022 г. до окончателното й изплащане КАТО отхвърля искането за присъждане на законна лихва за периода от 05.12.2022г. до 20.12.2022г., 2. сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца мотоциклет марка и модел „Ямаха Вистар“ peг.

№ ******, причинени в резултат от реализирано ПТП, настъпило на 19.08.2022 г., в гр.Варна, видно със законна лихва, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелството по дерегистрация на увреденото МПС до окончателното й плащане, като отхвърля искането за присъждане на законна лихва от Правната квалификация на предявените от ищеца искове е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие, извършено от водача на лек автомобил марка „Тойота" модел „Корола" с peг. № ****** Д.К. Н. ЕГН **********; настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания, психически страдания и увреждания на вещта на ищеца, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже положителния факт на извършено плащане в полза на пострадалия, както и въведеното възражение за съпричиняване за настъпване на телесните увреждания на ищеца поради липса на поставена каска.

В хода на исковото производство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между собственика на л.а. с peг. № ***** и ответника ЗК „Лев Инс“ АД е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност» по полица № 22/121003432264; че в срока на действие на застраховката - на 19.08.2022г. е настъпило ПТП с участие и по вина на водача на застрахования автомобил и мотоциклет „Ямаха Вистар“ рег. № *****, собственост на ищеца, в резултат на което мотициклетът е увреден, за което ответникът е уведомен и е изготвил опис по щета №*******; че на 20.12.2022г. ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2 041.47 лева.

Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед въведените основания за обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, и поставен на разглеждане и във въззивното производство, е размерът на дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.

За изясняване на спорните факти и обстоятелства е назначена и изслушана САТЕ, съгласно чието заключение средната пазарна стойност на частите за ремонт на мотоциклета възлиза на 9 588 лева, а на труда – 540 лева, или общо за възстановява на МПС е необходима сумата от 10 128 лева.

Пазарната стойност на мотоциклета към датата на ПТП – 19.08.2022г. е 9000 лева, при което съгл. чл. 390, ал.2 от КЗ и доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му стойност (9000 4 лева х 0.7 = 6 300 лева), нанесената щета на мотоциклета следва да се счита за „тотална“. В експертизата вещото лице сочи, че вероятната стойност, на който би се изкупил увредения мотоциклет в целокупно състояние за запазените части от него е в диапазона на 2 200 до 2 700 лева, което е около 25-30% от пазарната му стойност. В открито съдебно заседание пояснява, че не е оценявал поотделно всяка част, а е извършил оценката въз основа на методиката. Също така посочва, че при предаване на процесното МПС на вторични суровини собственикът му би получил сумата от 99 лева (220 кг х 0.45 лв. = 99 лева).