Определение № 1750 от 19.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1750 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244100501131 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278,ал.1 от ГПК, вр. чл.274,ал.1 от ГПК,вр. с чл.130 от ГПК .

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К. М. М., чрез адв. М. И. от ВТАК, против Определение № 1573/31.10.2024 г. постановено по гр. дело № 1624/2024 г. по описа на ГОРС. С атакуваното определение съдът е върнал исковата молба на К. М. М. против непълнолетния М. М.ов М.

, действащ лично и със съгласието на баща си и законен представител М. Н.

М., като недопустима и производството по гр.д.№ 1624/24 г. по описа на ГОРС е прекратено на основание чл. 130 от ГПК. Недоволен от постановеното определение частният жалбоподател прави искане за неговата отмяна, поради незаконосъобразност и неправилност и моли съда да върне делото на районния съд.

След като обсъди изложените в частната жалба оплаквания съдът установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Ищцата К. М. М. е предявила отрицателен установителен иск с правно 1 основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се приеме за установено по отношение на непълнолетния М. М.ов М., действащ лично и със съгласието на баща си и законен представител М. Н. М., че не дължи на ответната страна заплащане на сумата от 300 лева, представляваща издръжка за м. декември 2023 г. за детето М. М.ов М., поради погасяване на вземането чрез извършено плащане по банков път. Излага, че с Решение № 1301/1.12.2022 г. по гр.д.№ 2651/2022 г. на ВТРС бракът между родителите е прекратен с развод и родителските права върху детето М. М.ов М. са възложени за упражняване на бащата, а тя като майка е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. Посочва, че с определение по гр.д.№ 2517/2023 г. по описа на ГОРС е одобрена съдебна спогодба, според която присъдената издръжка е увеличена на 300 лева, като е уговорен начин на плащане- по 235 лева да се превеждат по сметка на бащата и по 65 лева по сметка на детето. Изтъква, че в спогодбата е констатирано редовно погасяване на задълженията от страна на майката и че спогодбата е одобрена на 20.03.2024 г. Твърди, че е уравнила сумата и е доплатила още 35 лева за м. декември 2023 г. по сметката на бащата на 8.04.2024 г., а по сметка на детето е платила 15 лева на 9.04.2024 г. Посочва, че цялата дължима сума за издръжка за м. декември 2023 г. от 300 лева е платена чрез извършени банкови плащания, които описва подробно. Заявява, че въпреки това ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 30.04.2024 г. за сумата от 300 лева, считано от 4.12.2023 г. до настъпване на причини за изменяване, или прекратяване на издръжката. Образувано било изпълнително дело № 592/24 г. по описа на ЧСИ рег.№ 896 с район на действие ВТОС и бил наложен запор на банковите и сметки и на трудовото и възнаграждение, което тя разбрала след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 19.07.2024 г. С Определение № 1078/31.07.2024 г. съдът е върнал исковата молба като процесуално недопустима поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. Обжалвано, това определение е отменено с Определение № 1203/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 795/2024 г. по описа на ВТОС. След отмяната на прекратителното определение, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, давайки указания за конкретизацията и относно пасивната процесуална легитимация на ответника и наличието на правен интерес. Разгледал е и уточнителната искова молба, която повтаря изложените вече съображения относно наличието на правен интерес и отново е счел, че иска е процесуално недопустим, тъй 2 като ищцата може да намери защита извънсъдебно – чрез представяне доказателства за плащането пред съдебния изпълнител, което на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Великотърновският окръжен съд счита, че следва да отмени атакуваното определение поради това, че първоинстанционният съд не е спазил указанията за продължаване на съдопроизводствените действия, дадени с Определение № 1203/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 795/24 г. по описа на ВТОС. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал.3 от ГПК постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. Като е прекратил повторно производството със същите мотиви, при същата фактическа обстановка /липсата на изрично възражение по извършеното плащане от страна на непълнолетния като кредитор по издръжката не е ново обстоятелство, доколкото образуването на изпълнителното дело показва противното/ съдът не е съобразил мотивите и указанията на въззивния съд да разгледа и реши повдигнатия спор по същество. Само на това основание обжалваното определение следва да бъде отменено, като не е необходимо да се преповтарят изводите и мотивите за процесуална допустимост на така предявения иск, изложени подробно и аргументирано в цитираното по-горе определение по в. ч.гр.д.№ 795/2024 г. по описа на ВТОС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищцата има правен интерес да установи със сила на присъдено нещо факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, именно факта на плащането, извършено преди издаването на изпълнителния лист.

Такова правомощие, както вече е посочено в определението на въззивния съд има съдът, а не съдебния изпълнител.

С оглед изложеното частната жалба е основателна и следва да се уважи.

Определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1573/31.10.2024 г. постановено по по гр.д.№ 3

1624/2024 г. по описа на ГОРС.

ВРЪЩА на първоинстанционния съд гр. дело № 1624/2024 г. по описа на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4