Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 30.05.2025, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 695/2024
Вид
Решение № 58
Подписан
30.05.2025
В сила
28.10.2025
Състав
НИКОЛАЙ БОРИСОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Разград, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20243330200695 по описа за 2024 година Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. Й. Т. ЕГН ********** от гр. **, чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 24-1075000696/12.07.2024г. на ВПД Началник група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания: „ глоба „ в размер на 200,00лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и „ глоба „ в размер на 50,00лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно поради това, че не е осъществил състав на адм. нарушение.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2024г. около 07,10ч., жалбоподателят управлявал собственият си л.а. „ Нисан Х Трейл „ с рег. № **, в гр. Разград по ул. „ Н.

1

Сукнаров „ по посока на бул „ Княз Борис „. Предприемайки маневра за заобикаляне на л.а. „ Ситроен С2“ с рег. № **, паркиран на улицата, нарушителят не се съобразява с неговото положение на пътя и го блъска странично в лявата част, следствие на което настъпва ПТП с материални щети. Въпреки това жалбоподателят не спира, за да установи щетите от настъпилото ПТП и продължава движението си по посока на бул „ Княз Борис „. В 09,01ч. собственика на л.а. „ Ситроен С2“ с рег. № ** – Г.П., след като констатира щетите по автомобила си, подава сигнал на ЕЕН 112 е след като е прегледала кадрите от видеонаблюдението на имота си, съобщава на оператора рег. №, марката и модела на МПС, което е причинило ПТП. Сигнала е препредаден на деж. част в ОДМВР – Разград и препратен към Сектор „ ПП „. В 11,06ч. на ЕЕН 112, отново се обажда Г.П. и „отменя“ подаденият сигнал, защото собственика на л.а. „ Нисан Х Трейл „ с рег. № ** се свързал с нея, оправдал се, че много бързал и се „разбрали“ причиненото ПТП.

На подадения по – рано сигнал, реагирал служител от Сектор „ ПП „ – св. С. Н., който след като извършил справка в базата данни на МВР, установил собствеността върху л.а. „ Нисан Х Трейл „ с рег. № ** – жалбоподателят, свързал се с него и го поканил в сградата на РУМВР – Разград, където в негово присъствие и на св. Л. М. бил съставен АУАН бл. № 973596, в който описал двете нарушения по посочения начин и ги квалифицирал като такива по на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, връчил екземпляр от съставения АУАН на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по ЗАНН.

Последвало издаването на атакуваното наказателно постановление на 12.07.2024г., в което адм. наказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушенията, квалифицирал ги аналогично и на основание посочените разпоредби на ЗДвП, наложил съответните наказания.

НП редовно връчено на 01.11.2024г. Жалбата среещу него постъпила при адм. наказващия орган на 19.11.2024г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. Н., Л. М., Протокол за ПТП с фотографии, Справка за нарушител/водач, Справка от тел. 112 с приложен СД, поради което съдът я приема за безспорно доказана.

Съдът не цени показанията на св. Ал. П., тъй като същите са 2 уклончиви, без категоричност за датата, на която свидетелят се е возил в автомобила на жалбоподателя, нещо повече последният се е свързал с него, за да му напомни, че преди около няколко месеца са пътували заедно в гр.

Разград и нищо не е станало.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество неоснователна.

Жалбоподателят не отрича на посочените в НП дата, време и място да е управлявал л.а. „ Нисан Х Трейл „ с рег. № **. Съдът възприема, че това не е спорно по делото. Намира възражението на жалбоподателя, че не е усетил да е ударил другия автомобил за неоснователно, като недоказано. При констатираните по л.а. „ Ситроен С2“ с рег. № ** от полицейския служител следи от съприкосновение между автомобилите, съдът намира, че това е невъзможно. Така с бездействие е осъществил адм. нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Като правилно и законосъобразно е санкциониран за това нарушение. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, в тази част за несъответност на посочената за нарушена правна норма, до колкото в нея се съдържат правилата за извършване на предприетата от нея маневра.

Съдът намира, че в частта относно нарушението на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП, атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно. Това е така, защото нарушението е правилно описано както в АУАН, така и в НП, квалифицирано е по съответната правна норма и санкционирано по съответстващата разпоредба. АУАН и НП в тази част са издадени от оправомощени органи в законовите срокове и съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и в тази част, НП следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. От доказателствата по делото е видно, че процесният АУАН е съставен при спазване на всички процесуални правила, поради което отразените в него факти и обстоятелства се считат за верни. Ако 3 жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите на наказващия орган, е имал пълната възможност да ангажира доказателства, за да ги опровергае, което той не е сторил. Формалното оспорване на АУАН и НП не е достатъчно, за да се приеме, че описаната в тях фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. В жалбата си до съда жалбоподателят е изразил просто несъгласие с констатациите на наказващия орган, без да посочи кои точно факти и обстоятелства оспорва и какви доказателства иска да бъдат събрани за установяване на действителното фактическо положение. Той не е направил това и в хода на въззивното производство. Относно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение, следва в случая да се посочи, че в казуса не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че конкретно установеното административно нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

От този изход на делото искането за присъждане на разноски по производството от страна на повереника на жалбоподателя е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а искането на процесуалния представител на адм. наказващия орган за присъждане на разноски за юристконсулско възнаграждение, уважено в размер на 150,00лв.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1075000696/12.07.2024г. на ВПД Началник група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Разград, с което на С. Й. Т. ЕГН ********** от гр. ** за нарушения на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания: „ глоба „ в размер на 200,00лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, 4 т.5 от ЗДвП и „ глоба „ в размер на 50,00лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С. Й. Т. ЕГН ********** от гр. ** да заплати по сметка на ОДМВР – Разград, сумата в размер на 150,00/сто и петдесет / лева, представляваща разноски по производството за юристконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5