Решение № 263 от 01.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Свиленград, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100929 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД срещу М.

Т. К., за заплащане на следните суми: 20613.31 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS 19248797 от 04.04.2022 г., 6985.59 лв. – договорна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 26.08.2024 г., 3170.24 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 26.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „Юробанк България” АД (универсален правоприемник на БНП париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, видно от справка в Търговски регистръ и РЮЛНЦ) твърди, че на 04.04.2021 г. между БНП Париба Пърсънъл Фейненс" като кредитор и М. Т. К., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS - 19248797 с разрешен размер 22 000 лева и срок на ползване и първоначален срок на погасяване до 01.04.2032г. По кредита била сключена застраховка в размер на 10 216, 80 лева, съобразно посоченото и представения застрахователен сертификат. Приложимият по кредита лихвен процент е бил в размер на 6,95 % и уговорената месечна вноска в размер на 339,89 лева, като издължаването е било разпределено на 120 месечни вноски по погасителния план.

Отпуснатия кредитен размер бил усвоен от кредитополучателя по банкова сметка, представена лично от него и издадена от обслужващата му банка, като с подписването на договора е декларирал, че сметката е лично негова, краен получател е и има достъп до нея./ на стр. 5 от Договора/. На дата 01.07.2023 г. кредитополучателят бил преустановил плащането на дължими месечни вноски, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на уговорените месечни вноски за главница и лихви за периода от 01.07.2023 до 01.08.2024 г.

С оглед допуснатото просрочие и на основание чл. 5 от Договора, Банката има ла право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с подадената искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като „Юробанк България „АД изразява воля за 1 обявяване на вземанията по Договор за потребителски кредите № PLUS-17608570 за изцяло и предсрочно изискуеми. Към датата на депозиране на исковата молба общият дълг по кредита бил в общ размер на 30 769,05 лева, от които главница в размер на 20 613,31 лева, дължима за периода от 01.07.2023 г. до 26.08.2024 г., възнаградителна лихва в размер на 6985,59 лева, дължима за периода от 01.07.2023 г. до 26.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 3 170,24 лева, дължима за периода от 01.07.2023 г. до 26.08.2024 г. Посочва, че към настоящия момент посоченото задължение не било изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславяло интереса на „Юробанк България" АД да предяви настоящия иск. ПО изложените съображения моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Възразява срещу претенцията на ищеца, с която с исковата молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита. Посочва, че до този момент на ответника не била обявена от ищеца предсрочната изискуемост. Посочва, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът ставал предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. И тъй като нямало валидно доказателство за уведомлението на кредитополучателя, че вземането му е предсрочно изискуемо, то се явяло и неоснователно искането на ищеца, за погасяване на цялата главница в размер на 20 613,31 лв. В този случай се дължали само падежиралите вноски до датата на подаването на исковата молба. Счита сумата за мораторна лихва в размер на 3170,24 лева за невярна, защото тя се получавала,когато се начисли законна лихва върху 20 613,31 лева от 01.07.2023г до 01.08.2024 г. Това означавало, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 01.07.2024г. Тъй като към тази дата нямало уведомление за предсрочна изискуемост, то мораторната лихва се дължала само върху падежираните и непогасени главници по вноски, т.е за вноската от 01.07.2023 г. главницата била 138,10 лева и се търсела мораторна лихва върху 138,10 лева от 01.08.2024 г. -датата на изпадане в забава до 26.08.2024 г. Посочва, че вземането на ищеца е основателно за главница в размер на 2007,87 лева за периода 01.07.2024 г. до 01.08.2024 г., като на този срок следвало да се изчисли и възнаградителната лихва, както и мораторна лихва дължаща се само върху падежираните и непогасени главници на вноските. Счита, че иска на ищеца е основателен до размера, включващ главница, лихва и мораторна лихва единствено за периода 01.07.2023 г. до 01.08.2024 г., като иска в останалата му част, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В съдебно заседание особеният представител заявява, че оспорва целия иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото се установява, че на 04.04.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Фейненс", чийто универсален правоприемник е ищецът по делото, като кредитор и М. Т. К., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS - 19248797 с размер на кредита за потребителски цели - 22 000 лева и срок на погасяване до 01.04.2032 г., съгласно посоченото в погасителния план. От представения договор за страхователно посредничество се установява, че между БНП Париба Пърсунъл Файненс СА и ответника е сключен договор, с който това дружество се задължва да посредничи на кредитополучателя за сключване на застрахователен(ни) договори със застрахователи срещу заплащане, като застрахователната премия по сключения договор да бъде платена от кредитополучателя, съгласно условията на Договор за потребителски кредит № PLUS – 19248797.

2

Видно от представената застрахователна полица и сертификат № PLUS - 19248797 от името на кредитополучателя е сключена застраховка – „Защита на плащанията“ с френско дружество, за което последния се е задължил да заплати сума в размер на 10 216, 80 лева застрахователна премия, която сума е разсрочена за плащане месечено в размер на 85.14 лева за срока на договора за кредит и е част от погасителната вноска по кредита (чл. 2 от Договора за кредит) . Застраховката реално представлява обезпечение на сключения договор за кредит, обезпечава плащането му от страна на кредитополучателя в полза на кредитора.

В договора е посочено, че приложимият по кредита лихвен процент е в размер на 6,95 % и уговорената месечна вноска в размер на 339,89 лева, като издължаването е било разпределено на 120 месечни вноски по погасителния план. В чл. 2 от Договора за кредит е посочено, че кредитополучателят дължи такса ангажимент, която се установява да е в размер на 550 лева, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК. Видно от приетата по делото експертиза, то Сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя на 05.04.2022 г. в размер на 21450.00 лева, като от сумата 22 000 лева е приспадната сумата от 550 лева, представлвяаща такса ангажимент по договора. В договора за заем е посочено фиксиран годишен лихвен процент (ГЛР) по заема в размер на 6.95 %, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 7.79 % и е посочено, че общата сума за връщане е 40786.80 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца по делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съда в настоящия си състав приема като компетентно и обективно дадено. При извършеното проучване вещото лице констатира, че съгласно получената информация ответникът на 05.04.2022 г. е усвоил чрез превод по банковата си сметка сумата от 21450.00 лева, без такса ангажимет в размер на 550 лева. Общо за целия период за погасяване на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит № PLUS - 19248797са постъпили от ответника плащания в общ размер от 4418.57 лева, а датата на спиране на плащане от страната на ответника е 01.06.2023 г.

С исковата молба ищецът е направил изрично изявление, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 5 от договора, поради забава от страна на кредитополучателя. Исковата молба е получена от ответника чрез назначения му особен представител на 02.06.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни.

Процесният договор за кредит представлява договор с потребител на услуга, респ. сключеният между страните договор придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. В такъв случай, съдът, служебно следва да извърши проверка дали договорът не противоречи на закона или на добрите нрави. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, 3 договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.

В процесния договор за кредит, като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 40786.80 лева, като не става ясно как е формирана тази сума.

Посочено е, че ГПР е 7.79 %, но не е ясно същият от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Договора, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.