Определение № 2013 от 22.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2013 гр. Варна, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20243100100752 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от С. М. срещу У. „С. М.“ ЕАД, ЕИК ....................., гр. Варна за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

С уточняваща молба от 13.05.2024г. е формулирано искане за заплащане на сумата от 25 001 лв., заявена като частична, цялата в размер на 70 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес, притеснения, шок, физически травми и болки, получени от С. М., в качеството й на пациент в У. „С. М.“ ЕАД, в резултат на липса на адекватно проведено и завършено лечение по консенсуса на Българско дружество за инфекциозни болести и фармако-терапевтично ръководство по инфекциозни болести и клинична пътека № 99 „Диагностика и лечение по инфекциозни и паразитни заболявания, предавани, чрез ухапване от членостоноги за Лаймска болест“ от приема за стационарно лечение на 03.01.2024г. в Инфекциозна клиника и липса на предписани медицински дейности за заболяването след болничния престой, прекратен на 09.01.2024г. с епикриза от Клиника по ортопедия и травматология, както и от травми, получени на 04.01.2024г., като пациент в Клиника по инфекциозни болести, представляващи дълбока порезна рана на гърба и на флексаторен мускул на дланта и срязано сухожилие на 1-ви пръст на дясна ръка и проведено оперативно лечение на същата дата в спешно отделение, а за сухожилието на 1-ви пръст на дясна ръка на 08.01.2024г. в Клиника по травматология и невъзможността за пълноценно ползване на и обслужване с дясната ръка, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2024г. до окончателното плащане на задължението.

В първоначалната искова молба, ищецът С. М. твърди, че на 03.01.2024г. е приет за лечение на „Лаймска болест“ в Клиника по инфекциозни болести в „У. С. М.“ ЕАД.

На 04.01.2024г. в тоалетната в стаята, в която е била настанена, е претърпяла инцидент, при който е получила травматични увреждания. Около 21:00 ч. на посочената дата 1 след като ползвала мивката в помещението, тя се отделила от стената и падайки на пода се ударила в крака на пациента, удряйки го отстрани по долните крайници. Г-жа М. паднала върху счупени парчета от мивката, в резултат на което получила следните травматични увреждания, както следва: в ляво на кръста дълбок разрез на мускулатурата около 6-7 см.; три-четири открити рани на прасеца на десния долен крайник, порезна рана отвътре на палеца на дясна ръка; срязан мускул на дланта и сухожилието на палеца.

Получените травматични увреждания са наложили преглед в „Спешен център“ на същата болница, в който са извършени необходимите манипулации. Пациентът е върнат в Клиниката по инфекциозни болести с препоръка за прием в Клиника по травматология и ортопедия за последващо оперативно лечение. Такова е проведено на 08.01.2024г. в Клиника по травматология и ортопедия. Извършена е операция за възстановяване на сухожилието на ръката. Ищецът е изписан на 09.01.2024г. За времето от 03.01.2024г. до деня на изписването й – 09.01.2024г., е провеждано медикаментозни лечение на „Лаймска болест“ само 3 дни (от 03.01. до 05.01.2024г.), вместо първоначално планираното от 14 дни, респ. 7 дни по медицинския стандарт.

В исковата молба се твърдят настъпили неимуществени вреди на първо място от преустановяване на лечението от инфекциозното заболяване и проследяване на състоянието й след адекватно проведено лечение, в разрез с медицинските стандарти за лечение на „Лаймска болест“ и тези, разписани в клинична пътека № 99 „Диагностика и лечение по инфекциозни и паразитни заболявания, предавани, чрез ухапване от членостоноги за Лаймска болест“, а на второ, вреди от получените травматични увреждания от падналата мивка в стаята, в която г-жа М., е била настанена.

Изложените в исковата молба твърдения и формулираното първоначално искане са дали основание на съда да приеме, че e сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 49 ЗЗД по отношение на първия деликт и/или по чл. 49 ЗЗД, евентуално по чл. 50 ЗЗД. В случая се касае за две отделни увреждания, осъществени по различно време и място с различен механизъм на настъпване на вредите от различни действия и бездействия на служители на ответника, респ. вреди от вещ.

На ищеца, чрез процесуалния му представител са дадени указания да поправи нередовностите на исковата молба, като разграничи вредите, които се твърди да са настъпили от преустановяване на лечението в Клиника по инфекциозни болести и от падането и счупването на мивката; какво е било здравословното състояние на ищеца при постъпването му за лечение на лаймска болест и състоянието му при изписването; посочване на претендирания размер /частичен и пълен/ от всяко от двете увреждания; твърдения дали се касае за действия или бездействия на служители на ответника или вредите, настъпили на 04.01.2024г. са от специфичните качества на вещта без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или лицата, под чиито надзор е тя;

2

По повод тези указания е постъпила молба на 30.04.2024г., в която процесуалният представител на ищеца, е заявил, че предявеният иск е един и той е за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия на служители на ответника и „от вещ, собствена на ответника или предоставена му за ползване под негов надзор, чрез негови служители.“

Поддържа се, че за всеки генерален деликт /група деликти/ се определя едно обезщетение за съответния период и следва да се присъди едно обезщетение за всички генерални деликти, кумулирани от няколко последователни противоправни деяния, свързани по между си, в който случай ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вреди от всяко отделно деяние, в който смисъл е Решение № 252/18.02.2019г. по гр.д. № 4172/2017г. на ВКС. Поддържа се още, че разграничаването на вредите не е възможно.

С молба от 13.05.2024г. е формулирано и окончателното искане за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 25 001 лв., заявена като частична, цялата възлизаща на 70 000 лв., която сума е глобална, цялостна и всеобхватна за всички вреди във всичките им проявления до подаване на исковата молба.

Съобразявайки постъпилите молби, съдът приема, че и към настоящия момент, дадените указания до пълномощника на ищеца, редовно връчени на 16.05.2024г., на осн. чл.

41 а ГПК, не са изпълнени, защото ищецът не е посочил размер на претендираното обезщетение по повод настъпилото увреждане, изразяващо се в противоправно прекъсване на лечението на „Лаймска болест“ и размер на обезщетението от получените травматични увреждания, вследствие на падането върху счупени парчета от мивка. Липсват ясни и безпротиворечиви твърдения, от действия или бездействия на служители на ответника ли се претендират вреди от травматичните увреждания, получени при падането върху счупените парчета на мивката или от свойствата на самата вещ, които твърдения не могат да бъдат заместени в процеса на събиране на доказателства, както се поддържа в уточняващата молба.

Цитираната от пълномощника на ищеца съдебна практика е постановена при различна фактическа обстановка. Видно от мотивите на акта, в случай, е било извършено по един и същи начин в определен период от време едно противоправно деяние, в резултат на което са настъпили неимуществени вреди, поради което то не е относимо към настоящия спор.

Като съобрази, че и към настоящия момент, нередовностите на исковата молба, не са отстранени с двете уточняващи молби, производството по делото, следва да бъде прекратено, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 752/2024г. на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен съд – Варна от връчването на препис от акта на ищеца С. М., чрез адв. П. Т., чрез ЕПЕП.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4