Решение № 7515 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7515 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110119833 по описа за 2022 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Калин Г. Х. от гр.

София, срещу М. П. П. от гр. София, в която се твърди, че ответникът, в качеството на купувач, сключил с ищеца – продавач, предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.01.2022 г., а именно – апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. ., .. На 08.02.2022 г. продавачът върнал на купувача платеното капаро в размер на 2 000 лв. и развалил извънсъдебно предварителния договор. В чл. 7 от предварителния договор обаче било уговорено плащането на депозита в двоен размер, а именно 4 000 лв. Прави се искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 2000 лв., представляващи неплатена част от задатък по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.01.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К.

Г. Х., с адрес гр. София, против М. П. П. от гр. София, с която е предявен осъдителен иск на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща остатък от общо дължимия двоен размер на даден задатък (стопиращ депозит) по разписка-споразумение от 31.01.2022 г., с което страните са се задължили да сключат предварителен договор за покупкопродажба на следния недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в: гр.

София, район „Слатина“, ж. к. „.“, бл. № 67 (.), вход „Б“, на . (.) етаж, със 1 застроена площ от 41,47 кв. м. (четиридесет и едно цяло, и четиридесет и седем стотни квадратни метра), състоящ се от: една стая, дневна-ниша и обслужващи помещения, заедно с 2,192 % (две цяло сто деветдесет и две хиляди на сто) идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя.

Ищецът излага твърдения, че на 31.01.2022 г. с ответницата са подписали разписка-споразумение, с което са се задължили да сключат предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот. Заявява, че е платил капаро в размер на 2 000 лева (две хиляди лева), което му е върнато от ответницата-продавач два дни преди крайния срок за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Връщането на капарото е документирано с две разписки от 08.02.2022 г., едната разписка е подписана от Ц=== М. и З. М., брокери в „Експо имоти“ ЕООД и втората разписка - подписана от ищеца-купувач и Ц=== М.. Ищецът има сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот с „Експо имоти“ ЕООД от 24.01.2022 г. С оглед изложеното ищецът твърди, че ответницата му дължи връщане на уговорения задатък в двоен размер, тъй като не е изпълнила задължението си да сключи предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот – чл. 1 от разписка-споразумението от 31.01.2022 г. (л. 5 от делото). Доколкото ответницата е върнала сумата от 2 000 лева, ищеца претендира заплащане на остатъка от 2 000 лева. Претендира присъждане на законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата М. П. П.. На призовката от 25.11.2022 г. същата е отбелязала, че е върнала парите на ищеца.

В съдебно заседание ищеца К. Г. Х., чрез адв. М. поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В хода на делото с молба от 29.03.2023 г. от адв. Р., пълномощник на ответницата М. П. П. е изявено становище по иска, че е платила исковата сума ведно със сума за законна лихва върху главницата в размер на 2 200 лева, твърди, че не е станала причина за завеждане на производството, а неплащането се дължи на влошеното й здравословно състояние. Заявява, че признава иска, представя вносна бележка от 23.03.2023 г. за заплатена сума в размер 2 200 лева, представляващи главница и законна лихва върху нея до датата на плащането, както и представя медицински документи - документ за платен преглед от 26.02.2022 г. на клиника „Аджибадем сити клиник”, епикриза от болница „Токуда” от 15.03.2022 г., които са приети като доказателства по делото, както и молба за списък за разноски за адвокатски 2 хонорар в размер на 520 лева.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

На 31.01.2022 г. между ищеца-купувач - К. Г. Х. и ответницата-продавач - М. П. П. е сключен договор, наименован „разписка-споразумение“. Съгласно клаузите на споразумението страните са се задължили да сключат предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „.“, бл. № 67 (.), вход „Б“, на 4-ти (.) етаж, със застроена площ от 41,47 кв. м. (четиридесет и едно цяло, и четридесет и седем стотни квадратни метра), състоящ се от: една стая, дневна-ниша и обслужващи помещения, заедно с 2,192 % (две цяло сто деветдесет и две хиляди на сто) идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Съгласно чл. 1 от споразумението (л. 5 и л. 6 от делото ) страните се задължават да сключат предварителен договор за покупко-продажба най-късно до 10.02.2022 г.

Според клаузата на чл. 7 от споразумението, ако продавачът откаже да сключи предварителен договор с купувача до 10.02.2022 г., той дължи връщането на дадения депозит в двоен размер. От данните по делото е видно, че ищеца е платил на 31.01.2022 г. капаро (стопиращ депозит) 2 000 лева (две хиляди лева), което му е върнато от ответницата-продавач два дни преди крайния срок за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Връщането на капарото е документирано с две разписки от 08.02.2022 г., едната разписка е подписана от Ц=== М. и З. М., брокери в „Експо имоти“ ЕООД и втората разписка - подписана от ищецакупувач и Ц=== М..

На 23.03.2023 г. от името на ответника - М. П. П. е платена по сметка на ищеца сумата от 2 200 лв. (две хиляди и двеста лева), като посоченото във вносната бележка (л. 31 от делото) основание е - „главница и лихва по иск на К. Г. Х.., гр. д. 2022110119833, 90 с-в, СРС от М. П. П..

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 93 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. От представените и приети по делото доказателства се установи, че ответницата с неизпълнението на чл. 1 от 3 разписка-споразумението от 31.01.2022 г. и връщането на капарото от 2 000 лева на 08.02.2022 г. е развалила споразумението и съгласно чл. 7 от споразумението ответницата дължи връщане на ищеца депозита в двоен размер. Според разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД се изисква, този който е дал задатъка, да докаже, че са били налице обстоятелствата, пораждащи възможността му за отказ от сключения договор, изразяващи се неизпълнение на задължение на насрещната страна и същевременно изправност на ищеца и, че това право е било надлежно упражнено и в резултат от него е възникнало задължение за получилия задатъка да го върне в двоен размер.

Отказът на ответницата да подпише в срок до 10.02.2022 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е основание ищецът да иска връщане на капарото от 2 000 лева в двоен размер.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и съобразно изявленията на страните в съдебното заседание, че от името на ответницата е платена исканата от ищеца сума от 2 000 лева капаро и 200 лева законна лихва за периода от депозиране на исковата молба на 13.04.2022 г. до окончателното и изплащане на 23.03.2023 г., като плащането не се оспорва от ищеца. Ето защо за сумите от 2 000 лева капаро и законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.04.2022 г. до окончателното и изплащане - ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена като погасена, чрез плащане в хода на процеса. За пълнота на изложението съдът намира, че след изчисление с лихвен калкулатор се установява, че размерът на законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.04.2022 г. до окончателното и изплащане на 23.03.2023 г. е 197,50 лв.

С оглед изхода на спора и предвид, че претенцията се отхвърля не поради нейната неоснователност, а заради извършеното в хода на делото плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени в пълен размер претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение от 450 лв. и 80 лв. за държавна такса.

Процесуалният представител на ответницата е поискала на основание чл. 78, ал. 2 ГПК възлагане на разноските върху ищеца и присъждане на адвокатско възнаграждение 520 лв. В ал. 2 на чл. 78 ГПК е предвидено, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, не са налице кумулативно изпълнени предпоставките визирани в законовия текст, каквито доводи навежда ответницата, чрез адв. Р.. В процесния случай доколкото плащането на претендираните вземания е извършено от ответницата след подаване на исковата молба в съда, същата е дала повод за завеждане на делото. Ищецът има право на присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно 4 установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). Съдът намира, че доказателствата за влошено зрение не е основание за неплащане на задължението, с оглед на това, че ответницата изрично е върнала само част от дължимия депозит, макар да е била наясно, че дължи двойния размер на депозита, като по делото няма данни ищецът да е приел, че това плащане преурежда отношенията между страните, като дължимо остава плащането единствено на уговорения задатък.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, предявен от К. Г. Х. ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. М., срещу М. П.

П. ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. „.“, ., за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща остатък от общо дължимия двоен размер на даден задатък по разпискаспоразумение от 31.01.2022 г., с което страните са се задължили да сключат предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „.“, бл. № 67 (.), вход „Б“, на . (.) етаж, със застроена площ от 41,47 кв. м. (четиридесет и едно цяло, и четиридесет и седем стотни квадратни метра), състоящ се от: една стая, дневна-ниша и обслужващи помещения, заедно с 2,192 % (две цяло сто деветдесет и две хиляди на сто) идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.04.2022 г. до окончателното и изплащане, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. П. П. ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. „.“, ., да заплати на К. Г. Х. ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. М., направените по делото разноски в размер на 530 лв.

Разпечатката съдържа 29 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9475e57-be7f-4a03-90aa-caf2831ddc66