Решение № 260118 от 06.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260118/6.6.2022г.

06.06.2022г. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав на 31.05.2022 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

МАРТИНА КИРОВА

Секретар Ц.Г.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. №618 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №260052/14.09.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №9/2020г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на К.Д.Г. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 50/2020г./ сумата от общо 1405.96лева , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.01.2017г. до 03.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 139.13 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1405.96 лева, начислена за периода на забавата по тримесечия, до датата на подаване на иска в съда – 03.01.2020г. и разноски в размер на 350лв., като ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати в полза на ЕРС ДТ в размер на 61,80лв., 100лв. разноски и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е налице фактическа и правна сложност по делото.

Въззиваемият К.Г. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, а пълномощникът на въззиваемия - адв.М. депозира писмена защита, с която оспорва жалбата и излага подробни съображения, според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на К.Д.Г.

***, с която против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите са - главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1405,96лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 250 часа извънреден труд, положен в периода 03.01.2017г. до 03.01.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 139,13лв.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, изключено е приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор и е установено, че през процесния период - 03.01.2017г. до 03.01.2020г, страните са били обвързани от служебно правоотношение, като К.Д.Г. е заемал длъжността "ВСА-ТОИ- Пожарникар" в РС"ПБЗН"-Елхово, участък - гр.Болярово към ГД"ПБЗН" при МВР – София, която длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 03.01.2017г. до 03.01.2020г. ищецът е полагал труд на 12 или 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1 316 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/.

От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1316 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1504,19 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 188,19 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1405,96лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР. Върху сумата за извънреден труд вещото лице е изчислило мораторната лихва за забава в размер на сумата 139,13лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове изцяло, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Решението на ЕРС е валидно, допустимо и правилно.

Правилно предявеният главен иск е квалифициран от първоинстанционния съд по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г., а акцесорния по чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/016г.). Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба в рамките на процесния период от 03.01.2017г. до 03.01.2020г., която е относима към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.

Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.

№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).