Определение № 134 от 19.03.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. С., 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1001/31.01.2025г. от Вивус .БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, чрез пълномощника му юрисконсулт Д.Д. срещу Определение № 83/24.01.2025г.,постановено по гр.д.№ 1211/2023г. по описа на Районен съд-С.. Излагат се доводи, че районният съд принципно е изложил правилни съждения, като е намалил адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата на 300 лева като прекомерно завишено и несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото, но предпоставките, обуславящи претенцията за разноски, както и служебно известните на съда факти и обстоятелства налагат същата да се разгледа и при съобразяване на забраната за злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК. Моли да бъде отменено обжалваното определение, а при условията на евентуалност да бъде редуцирано присъденото възнаграждение.

Твърди се, че в случая присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение и поставянето им в тежест на ответната страна противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство. Дори вече веднъж редуциран хонорарът от 300 лева продължава да бъде несправедливо висок спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, материалния интерес и реално положения от адвоката труд, който е изцяло писмен, при това в порядъка на общо три страници. Съгласно съдебната практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.В случая в рамките на един ден ищцата Д. Г., чрез пълномощника си ЕАД Е.И., е депозирала срещу ответника „Вивус.БГ“ЕООД общо пет искови молби пред Районен съд – С., по които са образувани гр.д. № 1208/2023г., гр.д.№ 1211/2023г., гр.д.№1213/2023г., гр.д.№ 1214/2023г. и гр.д.№ 1215/2023г. Депозирани пет искови молби по същество са почти идентични, като разликата се ограничава само до формалната индивидуализация на спорните правоотношения - дата на тяхното възникване и размер на поетите 1 задължения. В останалата си част претенциите са идентични, като се изложени едни и същи възражения, без да е цитирана съдебна практика, формулирани са идентични петитуми, представени са само писмени доказателства, както и са отправени едни и същи доказателствени искания. Исковете са предявени по повод заплатени такси за допълнителни услуги, като общият материален интерес на всички искове не надхвърля 500 лева. Същевременно, общата сума на всички претендирани по цитираните пет производства адвокатски възнаграждения възлиза на общо 2400 лева. Посочените производства, макар касаещи отделни договорни правоотношения са свързани с искане за прогласяване на нищожност на една и съща договорна клауза, уреждаща такса бързо разглеждане на кредита, която клауза намира своята уредба в приложимите по всички Договори за кредит Общи условия, респективно претенцията е за връщане на ищцата на заплатените въз основа на тази клауза суми. След анализ на горните факти и обстоятелства, може да се направи обосновано предположение, че предприетата стратегия за защита на материални права е използвана вероятно в условията на злоупотреба с процесуални права, с цел да се обогати адвоката за сметка на ответника, като постави в негова тежест разноските за процесуално представителство. Ищцата, макар че е разполагала с възможността да получи адекватна и равна по обем защита, завеждайки само един иск срещу ответника, с който да претендира всички свои вземания, е потърсила правата си в пет отделни иска, с цел да ощети материално ответника, предвид абсолютната идентичност на изложените по всяко дело възражения и доказателствени искания. Всичко това повдига въпроса дали в действителност едно материално затруднено лице би предпочело да поеме разноски за провеждането на пет отделни искови производства - държавни такси и депозити за вещи лица, които разноските многократно надвишават исковите суми.

Подобно поведение без съмнение представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.

3 ГПК и не следва да се толерира, още по-малко да се възмездява. Образуването на множество отделни производства между едни и същи страни и произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за генериране на разноски в полза на адвоката, което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, още повече че договорите, които сключва Дружеството са типизирани, а възраженията за недействителност в петте производства - идентични. Счита, че тъй като в случая ответникът вече е бил осъден да заплати съдебни разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение в особено висок размер по други образувани от ищцата дела, в настоящото производство разноски не се дължат. Ищцата не обосновава необходимост от завеждането на множество искови дела и доколкото делото, разглеждано от настоящия съдебен състав, не е сред най-ранно образуваните, то по него същата няма право на разноски. В този смисъл и по идентични казуси е постановена съдебна практика. В условията на евентуалност, в случай, че решаващият окръжен състав прецени, че не са налице предпоставките за цялостно отхвърляне на претенцията за разноски, моли да бъде намалено присъденото възнаграждение, съгласно трайно установената практика по приложение на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, тъй като присъденият хонорар в размер на 300 лева е неразумен, несправедлив и непропорционален на реално осъществената процесуална защита.При определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, включително и при приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът не е обвързан от приетите с Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Същите служат единствено като ориентир при служебното им определяне от съда, като при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се отчете стойността на интереса, който се защитава, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че се 2 касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика. Адекватна оценка на дейността на процесуалния представител следва да бъде дадена по критерия за справедливост и пропорционалност, като не следва да се допуска неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, на основание генерираните по делото съдебни разноски в необосновано висок размер, с оглед на общия материален интерес по делото. Не би могло да се приеме, че дейността на адвоката по подготовка и образуване на исковете е била индивидуална, което от своя страна навежда на съмнения за опит за злоупотреба с процесуални права. По всяко от делата адвокатът е депозирала единствено писмени становища, които по съдържание са изключително кратки - от порядъка на няколко изречения, а и същите не вземат отношение към спора по същество и дори не препращат към възраженията, наведени с исковата молба. Делото се е развило без лично участие на адвоката в открито съдебно заседание. Събрани са само писмени доказателства, а дейността на адвоката по прилагане на доказателствен материал се изчерпва с приложенията към исковата молба. Самото производство представлява потребителски спор, по повод на който вече има образувана богата, константна и непротиворечива съдебна практика, изключваща всякакви съмнения за фактическа и правна сложност. Формално са предявени два иска - установителен и осъдителен, но всъщност, за да се произнесе по осъдителния иск, в мотивите си съдът решава въпроса за действителността на договора за кредит, т.е., търсеният резултат би могъл да се постигне дори при предявяване единствено на иск по чл. 55 ЗЗД, почиващ на възражение за нищожност. Изборът на процесуална защита чрез образуване на няколко искови производства, в хода на които по същество са изложени дословно едни и същи аргументи за нередовност на договорни правоотношения, оставя съмнение, че единствената цел на използваната техника е претендирането на няколко адвокатски хонорара. Предвид ниския материален интерес по всяко едно от образуваните дела, присъждане на адвокатски хонорар за всяко едно би довело до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковите суми, поради което може да се приеме, че предприетата стратегия на процесуална защита представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес - така и практиката на ВКС, обективирана в Определение №174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на III г.о. на ВКС. При спазване на принципа за разумност и пропорционалност следва да се вземат предвид вече присъдените адвокатски възнаграждения, което прави искането на представителя за присъждане на възнаграждение в настоящото производство неоснователно и недопустимо. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде отхвърлена изцяло претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение като злоупотребяваща с права по смисъла на чл. 3 ГПК, а при условията на евентуалност, да бъде намален присъдения адвокатски хонорар като прекомерен спрямо ниската правна и фактическа сложност на делото.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Д. Н. Г., чрез пълномощника й ЕАД Е.И., в който оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно практиката на ВКС НМРАВ макар да няма обвързващ за съда характер, служи за ориентир при определяне служебно на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. При съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.24г. по дело С438/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение. За да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия следва да бъде приложено 3 разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността" и „пропорционалността“ на съдебни разноски, като националните съдилища са задължени да извършват тълкуване на националното право в светлината на съюзното право с оглед на което, тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС. Според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. С решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., СЕС е изложил концепцията си за „разумността" на разноските, включително за адвокатско възнаграждение в светлината на национално съдебно производство за установяване на неравноправния характер на договорни клаузи, като е приел, че съдебните разноски, които трябва да могат да бъдат възстановени на спечелилия делото потребител от загубилата страна, трябва да бъдат в достатъчен размер спрямо общата стойност на съдебното производство, за да нямат за последица разубеждаването на този потребител да приведе в действие правната защита, която му е предоставена. Ако в рамките на процесуалната си автономия държавите членки предвидят режим на възстановяване на адвокатските хонорари, съдържащ ограничение на сумата, която трябва да заплати продавачът или доставчикът, осъден да понесе съдебните разноски, държавите членки следва да определят граница, позволяваща разноските на потребителя да бъдат възстановени в разумен размер, който е пропорционален на разходите по съдебното производство относно неравноправния характер на договорна клауза, за да започне потребителя подобно дело.