Решение № 14243 от 19.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14243 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110143585 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

19.07.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43585/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЕС, находяща се във АГ, Секция „Н“ срещу ВВС, като се твърди, че ответника бил собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.

Поддържа, че били проведени общи събрания на ЕС, като били взети решения от 06.08.2019 г. до 11.08.2021 г. за заплащане на суми за поддръжка и управление на ЕС, както и за дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Навежда доводи, че въпреки взетите решения ответника не бил изпълнил задълженията си, като дължал сумата от 1737,40 евро.

Излага съображения, че с оглед неизпълнение на задълженията ответника бил изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 249,65 евро – мораторна лихва за периода 28.08.2019 г. до 15.08.2022 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи 1 претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че вземанията нямали основание, тъй като липсвали взети решения на общото събрание, освен това при вземането на решенията липсвал кворум, поради което липсвала и правилно извършена процедура във връзка с общото събрание. Сочи, че не се дължала и такса поддръжка към ищеца, тъй като липсвало облигационно основание. Прави възражение за изтекла кратка погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Навежда доводи, че с оглед неоснователност на претенциите за главницата, то такива се явявали и тези за лихвата. Иска отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективни, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС и чл. 6, ал. 10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидни облигационно отношение, произтекло от валидно взето решение на ОС на ЕС или инкорпорирано в правилата за вътрешния ред; 2) решението да е не е било оспорено по надлежния ред; 3) ответника да е изпаднал в забава в следствие на решението на ОС на ЕС или след покана; 4) дължимите суми да не са заплатени от ответника.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, рег. № 478, том I , нот. дело № 32/2014 г., като се установява, че АМ продала на ВВС, следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в апартаментен комплекс „АГ“, секция „Н“, а именно студио 10, идентично с апартамент № Н 103, с идентификатор на имота ***, находящ се в гр. Р, със застроена площ от 37,27 кв. м.

Следователно в случая безспорно е установено, че ответника е собственик на имот в сграда в режим на ЕС, като за наличието на ЕС по делото не се спори между страните.

Приложен е Протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обектив в сграда с идентификатор ***. от АГ от 06.08.2019 г., като се установява, че с решение по т. 3 от дневния ред са взети решения за разпределяне на разходи за управление и поддръжка на общите части, като същите се разпределят по равно според собствениците на обектите, както и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, за което е препратено към приложение № 2 към протокола, за което в самият протокол е прието, че е неразделна част от същия.

С Приложение № 2 към Протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обектив в сграда с идентификатор ***. от АГ от 06.08.2019 г. се изяснява, че за процесния имот разходите за такса управление са в размер на 465,00 евро, за такса поддръжка в размер на 104,54 евро и за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 61,88,30 евро.

Представен е Протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обектив в сграда с идентификатор ***. от АГ от 11.08.2021 г., като се установява, че с решение по т. 3 от дневния ред са взети решения за разпределяне на разходи за управление и поддръжка на общите части, като същите се разпределят по равно според собствениците на обектите, както и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, за което е препратено към приложение № 2 към протокола, за което в самият протокол е прието, че е неразделна част от същия.

От Приложение № 2 към Протокол от общо събрание на собствениците на 2 самостоятелни обектив в сграда с идентификатор ***. от АГ от 11.08.2021 г. се изяснява, че за процесния имот разходите за такса управление са в размер на 465,00 евро, за такса поддръжка в размер на 102,43 евро и за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 62,30 евро.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че налице материалните предпоставки за уважаване на претенцията за главницата. В случая са ангажирани доказателства, че ответника е собственик на имот в сграда ЕС, като за дължимите суми са взети валидни решения на ОС на ЕС. Нещо повече, в случая съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за това дали са налице нарушения във връзка с провеждането на ОС на ЕС и вземането на решения, тъй като по делото няма данни решенията на ОС да са надлежно оспорени в срока и чрез иск по чл. 40 ЗУЕС. В нормата на чл. 16, ал. 7, изр. 2 ЗУЕС е предвидена писмена форма – протокол – за доказване обстоятелството, че е изготвен протокол от общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на ЕС. Следователно обстоятелството кога е изготвен протокола от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на ЕС и че действително е проведено такова общо събрани, съдът намира, че е доказано пълно и главно именно с оглед представените протоколи, като по делото не са ангажирани доказателства в противна насока, респ. че протоколите от общите събрания не са били надлежно оповестени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС – така Определение № 312 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4061/2014 г., II г. о.;

Определение № 451 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2015 г., I г. о., ГК. В тази насока следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства, а и ответницата не твърди, решенията на общите събрания да са били надлежно оспорени, респ. отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС. Законосъобразността на решение на общото събрание на етажни собственици може да бъде релевирана и преценявана от съда само чрез иск по чл.40 ЗУЕС.

Недопустим е отрицателен установителен иск относно предпоставките за законосъобразност на решение на общото събрание, напр. за липсата на право да се свика общото събрание, съответно доводи в тази насока - Определение № 306 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 2151/2013 г., I гр.о. Недопустимо е разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради нарушаване норми на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл.40 ЗУЕС. Недопустим е иск по чл.109 ЗС в хипотеза, в която твърдяното като неоснователно действие, чието преустановяване се претендира, произтича от решение на общото събрание на ЕС, срещу което ищецът не се е защитил по реда на чл.40 ЗУЕС - Решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., II гр.о., Решение № 60078 от 11.06.2021 г. по гр.д. № 3793/2020 г., I гр.о.

Следователно са налице всички материални предпоставки, за да претенцията за главниците да бъде уважена в цялост, доколкото ответника нито е сочил, нито по делото са събрани доказателства, че дължимото вземане е погасено чрез плащане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, което е направено от ответника по отношение на главницата. На първо място трябва да се посочи, че настоящото производство е било образувано при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което претенцията е предявена от датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение – 16.08.2022 г. От този момент давността спира и бива прекъсната – арг. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В случая действително едното решение е на ОС на ЕС е от 06.08.2019 г., но следва да се съобразят императивните правила на закона. Според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн. - ДВ, бр.

28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) , според която разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват 3 права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗдр. (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Тоест, за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текла давност, или казано с други думи при изчисление на сроковете по реда на чл. 72 ЗЗД, всички вземания касаещи този период не следва да бъдат вземани предвид при изчисляване на погасителната давност.

При това положение с оглед спирането на прескрибиращия срок на давността, съобразно с правилото на чл. 72 ЗЗД, то трябва да се направи извод, че претенцията за главницата не е погасена по давност, за което правилно иначе ответника е посочил, че е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

На следващо място по отношение претенциите за мораторни лихви, съдът счита, че същите действително касаят акцесорни вземания, които са обусловени от изхода на спора досежно главния иск. Въпреки това акцесорните претенции имат относителна самоятоятелност, което изисква ищеца да установи пълно и главно, че ответника е изпаднал в забава.

Според правилото на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тоест тук законодателят е регламентирал правилото (dies interpellat pro homine – срокът кани вместо човека). А съгласно ал. 2 на същата новела на ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

За да може се приложи правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД е необходимо срокът или да бъде точно определен, или поне определяем (относително определен). Фактът, че таксата вземанията са на годишна база не определя срок за тяхното плащане, като в процесните протоколи от ОС на ЕС няма определен конкретно срок за плащането на задълженията, нито определяем такъв. Тоест, в случая е приложимо правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане. Следователно ответника не е изпадал в забава, а забавата не настъпва както твърди ищеца – чрез срока по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, доколкото същият касае изпълнението на решението на ОС на ЕС, но това не води до изпадането в забава, а да наличието на притезание. За да изпадне ответника в забава, освен ако в решението на ОС на ЕС не е определен срок е необходима покана, с която се кани етажният собственик, за да изпълни надлежно дължимото притезателно право – в този смисъл вж. Решение № 60274 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2021 г., IV г. о., ГК.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a944ee26-ee29-4446-be1b-c962d8427b20