Решение № 261645 от 16.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 16.05.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ при участието на секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 12734 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, е отхвърлен предявения от Ц.С.И. срещу С.Д.Г. иск с правно основание чл. 43, ал.

1, б. „б“, пр. 2 ЗН за унищожаемост на нотариално завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г. на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район на действие – СРС, извършено от общия наследодател на страните С.В.Г., починал на 23.07.2014 г. С решението е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 3, изр. 3, пр. 2 ЗН запазената част на Ц.С.И. в размер на ¼ от наследството на С.В.Г., починал на 23.07.2014 г., като е намалено с ¼ завещателното разпореждане по нотариално завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г. на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район на действие – СРС, с което С.В.Г. е завещал на съпругата си С.Д.Г. цялото си имущество. Освен това С.Д.Г. е осъдена да заплати на Ц.С.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 690 лв., а Ц.С.И. е осъдена да заплати на С.Д.Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв.

Подадена е въззивна жалба от С.Д.Г. срещу решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта му, в която е уважен искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърди, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че при направено универсално завещание при преценката за основателността на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не е необходимо да се образува и остойностява наследствена маса по чл. 31 ЗН, като в този случай редуцирането на завещателното разпореждане се извършва с дробна част, равна на запазената част на оспорващия наследник, определена съобразно разпоредбите на чл. 29 ЗН. На основание посочената разпоредба от ЗН запазената част на ищцата е ¼ от наследството, поради което първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде възстановена нейната запазена част и намалено завещателното разпореждане на С.В.Г. с ¼. Поддържа, че тези мотиви на първоинстанционния съд касаят правилото, от което съдебната практика приема, че има изключение, а именно – когато в полза на наследника, който твърди, че запазената му част е накърнена с универсално завещание, завещателят е направил приживе завети или дарение. В този случай, независимо, че се касае до универсално завещание, не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваното имущество към момента на откриване на наследството по реда на чл. 31 ЗН. Посочва, че само след формиране на масата на наследството по реда на чл. 31 ЗН може да се определи с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание и дали е накърнена запазената част на ищцата и в какъв размер е това накърнение, като за целта следва да се приспаднат направените в полза на ищцата дарения. Посочва, че от изслушаните в първоинстанционното производство експертизи се установява, че оценката на наследствената маса към момента на смъртта на наследодателя С.В.Г., определена по реда на чл. 31 ЗН, е на обща стойност – 1 057 384,24 лв. Запазената част на ищцата е ¼, която остойностена възлиза на сумата от 264 346,06 лв. Общата стойност на трите дарения, извършени приживе от С.В.Г., в полза на ищцата, възлиза на сумата от 376 140,05 лв. След приспадане на стойността на извършените в полза на ищцата дарения от запазената част от наследството на ищцата, която според СТЕ възлиза на сумата 264 346,06 лв., се установява, че с извършеното в полза на С.В.Г. универсално завещание не е накърнена запазената част на ищцата.

Твърди, че посочените обстоятелства не са били обсъдени от първоинстанционния съд, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на неправилно решение, с което искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е бил уважен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта му, в която е уважен искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло иска.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – Ц.С.И. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото процесното завещание има универсален характер, то при преценката на основателността на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не е необходимо да се образува и съответно да се остойностява наследствена маса по чл. 31 ЗН, като евентуалното редуциране на завещателното разпореждане в тези случаи е извършва с дроб, равна на запазената част.

При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме, че е необходимо остойностяване, то следва да се вземе предвид, че в първата СТЕ, изготвена от вещото лице Ю.П., е допусната техническа грешка, като оценката на имота, посочен под N 1 oт експертизата, а именно – ап. 64, находящ се в гр. София, район Студентски, кв. ******, касае 3/8 ид. ч. от него, а с процесното нотариално завещание е завещана ½ ид. ч. от него, което е довело и до грешка в заключителната част на таблицата – стойността на ½ ид. ч. от 81 043,45 лв. е

40 521,72 лв. а не – 30 391,29 лв. Tвърди, че в т. 10 от СТЕ на вещото лице Ю.П. е дадена цена за имот, който не съществува към настоящия момент, като са оценени 2/3 ид. ч., вместо – ½ ид. ч. В тази връзка поддържа, че имоти № 9 и № 10 oт първата експертиза не следва да се включват в наследствената маса, тъй като първият имот е собственост на въззиваемата, изплатен с нейни заемни средства, а вторият имот не е индивидуализиран, несъществуващ и e с оценка към момента на изготвяне на заключението. Поддържа, че второто заключение на СТЕ посочва, че наследствената маса е в размер на 1 057 384,24 лв., но не отстранява грешките в първото заключение, като не посочва, че ап. 33, находящ се в гр. София, ж. к. Дървеница, ******, е изплатен със средства на въззиваемата и съпруга й. Оспорва и оценката на имот 3 от заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице В.Я.. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата

Ц.С.И. твърди, че с нотариално заверено завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3 от 09.05.2014 г., съставено и заверено от нотариус Р.Б., с рег. № 273 на НК, баща й С.В.Г. завещал на ответницата С.Д.Г. всички недвижими имоти и движими вещи, ценни книжа, спестовни влогове и друго имущество, придобити от него, както и ½ ид. ч. от следните недвижими имоти, придобити по време на брака, представляващи съпружеска имуществена общност, а именно: ап. 64, находящ се на ет. 6 във вх. В на бл. 40 в ж. к. Дървеница, район Студентски, СО, заедно с избено помещение № 16, и 2,062 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и ап. 15, находящ се на ет. 6, във вход на бл. 409 в ж. к. Младост – 4, район Младост, СО, заедно с избено помещение № 15 и 4,807 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Твърди, че на 23.07.2014 г. С.Г. е починал. Поддържа, че оспореното завещание е унищожаемо, тъй като той е бил в тежко здравословно състояние и е бил принуден от съпругата си да направи завещението. Твърди, че с процесното завещание С.Г. е накърнил запазената й част от наследството, оставено от баща й, в размер на ¼.

Прави искане в случай, че съдът приеме, че оспореното завещание е действително, то да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от С.Г., до размера на запазената й част. Иска се от съда да постанови решение, с което да унищожи нотариално заверено завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3 от 09.05.2014 г., съставено и заверено от нотариус Р.Б., с рег. № 273 на НК, направено от С.В.Г. в полза на С.Д.Г., тъй като момента на съставянето му е била опорочена волята му, с оглед влошеното му здравословно състояние, и е налице натиск и принуда, а при условията на евентуалност се иска да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателя С.В.Г., починал на 23.07.2014 г. по отношение на съпругата му С.Д.Г., на основание чл.

30, ал. 1 ЗН, и да бъде възстановена запазената част на Ц.С.И. в размер на ¼ от оставеното наследство. Претендира разноски.

Ответникът

С.Д.Г. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че приживе със съпруга й си направили взаимно завещания, с които всеки завещал на другия след смъртта си своята ½ и. ч. от посочените в исковата молба два апартамента, както и от всички други свои недвижими имоти, движими вещи, ценни книжа, спестовни влогове и друго придобито имущество. Оспорва като неистински твърденията на ищцата, че завещанието от страна на съпруга й е било направено, когато той не е бил в състояние да завещава поради влошено здравословно състояние, както и под натиск и принуда от страна на ответницата и сина им. Твърди, че с взаимно направените завещания ответницата и съпругът й не са накърнили запазените части на двете си деца, в т. ч. и на ищцата. Посочва, че приживе съпругът й самостоятелно и двамата заедно са направили няколко дарения на недвижими имоти, които на основание чл. 30, ал. 1, пр. последно ЗН следва да бъдат прихванати. Твърди, че съпругът й С.В.Г. самостоятелно е направил две дарения на децата си Ц.С.Г. и Б.С.Г.. Посочва, че с нотариален акт № 75/23.06.1966 г., том XVIII, дело

№ 3313/66 г. на I – ви нотариус при

Софийския народен съд С.В.Г. е дарил на всеки от тях по ¼ ид. ч. от неурегулирано дворно място, цялото с пространство от 3 декара, намиращо се в землището на с. Дървеница – София, в местността „Барата“, който имот впоследствие е бил отчужден от държавата и през 1985 г. ищцата е получила в замяна жилищен имот – ап. 33, находящ се в гр. София, ж. к.

******, съгласно нотариален акт № 91/01.07.1985 г., том XII, дело № 2291/85 г., а с нотариален акт № 177/10.05.1990 г., том VII, дело № 3096/90 г. на I – ви нотариус при Нотариалната служба при Втори районен съд е дарил на всеки от тях по 1/3 ид. ч. от празно място от 2500 кв. м., съставляващо имот планосн. номер 1051 от кв. 13 по плана на ж. к. Младост – 1 в местността на част – II. Посочва, че двамата заедно със съпруга й са дарили само на ищцата Ц.С.И. следния имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно – ап. 3, находящ се на ет. 3, на кота „+6,40“ във вход 1 на жилищна сграда – бл. 288, ж. к. Младост – 2, район Младост, гр. София. със застроена площ от 114,00 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 17, с полезна площ от 2,75 кв. м., заедно с принадлежащите му 5,626 % ид. ч. от общите части на сградата и 3 % ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата – УПИ № III – 1337 в кв. 1В по плана на гр. София, местност ж. к. Младост – 2, с площ на имота по графични данни от 1140 кв. м., заедно с гаражна клетка № 16, заедно с принадлежащите й 5,233 % ид. ч. от общите части на подземните гаражи на сградата, заедно с принадлежащите й 3 % ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, на който е построена сградата.