Решение № 1391 от 19.12.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Перник, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720100146 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.***** ********* бл.** * ет.1 ап.18 и чрез адв.В.М. за признаване за установено в отношенията между страните, по реда на чл.422 вр.415 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 4828.94лв. от която: сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 901200034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода 01.11.2020-01.10.2021 сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата разноските по установителния иск и по заповедното производствоза които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в 1 рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

Обосновава активната процесуална и материална легитимация като цесионер съгласно Приложение 1 от 10.02.2021 г., подписано към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.01.2015., по силата на което е придобил процесното вземане от „М. кредит“ АД. Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл, но е върнато от съответния куриер като непотърсено.

Прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

Конкретно сочи, че:

-на 25.09.2020 г. между „М. кредит“ АД и ответника е сключен Договор за заем между ответника – М. К. № 9012-00034978 .

-Размерът на предоставения с този договор кредит е 2500 лева, - следвало да бъдат изплатени на 12 равни месечни вноски в размер 256.77лева всяка, с дата на първа погасителна вноска 01.11.2020 г.

-общ размер сума за връщане е 3081.24лв.

-ответникът е подписан и Договор за допълнителни услуги като дължал плащане на пакета им – 1628.04лв. на 12 броя равни мес.вноски всяка от по 135.67лв. при първа погасителна вноска 01.11.2020 С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв.В.М. - депозира отговор в срок.

В защитната си теза поддържа, че искът е недопустим – липсва идентичност между Заповедта за изпълнение , респективно заявлението и предявения установителен иск – относно сумите по двете Позовава се на съдебна практика.

На второ място Намира договора за заем за нищожен по отношение уговорения ГПК 48.90% и на основание чл.26 ал.1 п.3 ЗЗД- клаузата на чл.2 от ДоговораНамира договора за недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – липсвала ясно записана методика за изчисляване на ГПР, както и относимостта на фиксирания лихвен процент към ГПР.

Намира за нищожна клаузата за допълнителни услуги като противоречаща на ЗЗП и ЗПК, както и се поддържа, че тази клауза е сключена при липса на съгласие.

С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството като недопустимо, респективно да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена 2 молба, с която поддържа така предявените искове.

Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи:

1) валидно облигационно правоотношение между дружествотозаемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора;

2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва;

3). изпадане на ответника в забава;

4). размера на вземанията;

5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената ѝ доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство не съвпадат, поради което предявените искове са 3 процесуално недопустими.

Това е така, защото :

Със Заповед за изпълнение № 1845 от 05.10.2021г. по чгд № 5207/2021г. сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 9012-00034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до окончателното зиплащане на сумата както и за 32.50лв.юк.възнаграждение и 62.78 лв. д.такса

Заповедния съд е ОТХВЪРЛИЛ ЗАЯВЛЕНИЕТО в частта за сумите:

1628.04лв. сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги

Сумата 41.37лв. лихва за забава по Договор за допълнителни услуги УКАЗАЛ е на заявителя в отхвърлената част да предяви ОСЪДИТЕЛЕН ИСК за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

При това положение – видно от настоящата искова молба – вместо да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за сумите: 1628.04лв. сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги и за сумата 41.37лв. лихва за забава по Договор за допълнителни услуги,

Заявителят е предявил УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за цялата сума по заявлението 4828.94лв. в която се включват и сумите, за които вече има издадена заповед за изпълнение и не е необходимо отново да се установява наличието на вземане, а именно – и за : сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 901200034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата за които три суми вече е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

Наличието на идентичност между заявеното по чл.410 ГПК и претендираното впоследствие в исков процес – е процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно.

На второ място- за отхвърлените по заявлението суми заповедният съд изрично е дал указания за завеждане на ОСЪДИТЕЛЕН ИСК, а не както в случая – за установителен.

НАЛИЦЕ Е ТРАЙНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА В ТАЗИ НАСОКА, НЕ Е

4

НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕПОВТАРЯ.

При това положение, следва да се приеме, че искът се явява недопустим, поради което и да се прекрати производството по делото.

При тези обективни данни, съдът приема, че следва да прекрати производството по делото.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се дължат.Ищцовата страна дължи разноски на ответника в размер-550лв. адв.разноски

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 00146 / 2022г. по описа на ПРС по предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.***** ********* бл.** * ет.1 ап.18 и чрез адв.В.М. - дължи на ищеца сумата 4828.94лв. от която: сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 901200034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги дза периода 01.11.2020-01.10.2021 сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по установителния иск и по заповедното производствопо издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.

№ 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.***** ********* бл.** * ет.1 ап.18 и чрез адв.В.М.- 550лв.