Определение № 3185 от 17.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3185 гр. Варна, 17.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501700 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №56221/26.07.2023г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, против разпореждане №27622/21.07.2023г. по ч.гр.д. № 8383/2023г. по описа на ВРС в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. М. П., ЕГН ********** , с настоящ адрес: г.в., за разликата над 81,87 лева до 269,77 лева, претендирана като обезщетение за забава върху плащанията по Договор за кредит № **** за периода от 16.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си като е извършил проверка относно съществуването на материално право. Намира, че въпросът относно съответствието на заявеното право с императивните материалноправни разпоредби следва да се предени в бъдещо исково производство. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, представляваща обезщетение за забава и пропорционални разноски.

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу 1 длъжника Г. М. П., за сумата от 300,00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ****, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; 10,10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 15.01.2021 г.; - 269,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху плащанията по Договор за кредит № **** за периода от 16.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

За да отхвърли заявлението в частта относно обезщетението за забава за разликата над 81,87 лева до 269,77 лева, заповедният съд е преценил, че вземането е начислено в отклонение на изискванията на чл. 33 ЗПК. Разпореждането е законосъобразно.

Сключеният договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал.2 на цитираната норма изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно. Необосновано е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за накърняване на императивни разпоредби. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Именно с оглед засилената защита на потребителя и съблюдаване приложението на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК в това производство, законът предвижда изискване заявителят да прилага към заявлението договорът, от който произтича вземането, вкл. неговите приложения и ОУ.

В случая в разпоредбата на чл. 15 на приложимите към договора ОУ е предвидено, че при забава длъжникът дължи надбавка за наказателна лихва, формирана от общия лихвен процент на възнаградителната лихва плюс лихва за забава в размер на 10 %. Tова договаряне се отклонява от императива на чл. 33 от ЗПК.

Клаузата е нищожна, тъй като предвижда по – голям размер на обезщетение за забава от законоустановения лимит.

Претендираното със заявлението обезщетение за забава за периода от 16.01.2021 г. до 29.06.2023г., изчислено чрез лихвения калкулатор на официалната уеб страница на НАП, надхвърля размера на законната лихва. При тези данни заповедният съд е издал заповед за изпълнение за обезщетение за забава в размер, съответстващ на законната лихва за периода.

По гореизложените съображения разпореждането се явява законосъобразно ,доколкото са налице отрицателни предпоставки по чл. чл.411, ал.2, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №27622/21.07.2023г. по ч.гр.д. № 8383/2023г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 49056/29.06.2023 г.

2 на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу Г. М. П., ЕГН ********** , с настоящ адрес: г.в., за разликата над 81,87 лева до 269,77 лева, претендирана като обезщетение за забава върху плащанията по Договор за кредит № **** за периода от 16.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3