Присъда № 35 от 22.07.2022, Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И към присъда № 35/22.07.2022 г. по ВЧНД № 446/2022 г.

Производството е въззивно, по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260000/16.03.2022 г., постановена по НЧХД № 153/2020 г.

Карнобатският районен съд е признал подсъдимата Ж. М. Г. за виновна в това, че на 14.04.2020 г. в 12:40 ч. в гр. Карнобат, в качеството на длъжностно лице – ********, казала нещо унизително за честта и достойнството в присъствието на А. К. С. в качеството й на длъжностно лице – *********, като я нарекла „проста жена“ и „подлога“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Ж. М. Г. за невиновна по повдигнатото обвинение, че обидата е нанесена публично в присъствието на лицата С. К., А.П. и К. Т., като на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител направените по делото разноски в размер на 1083.20 лева, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК подсъдимата Ж. М.

Г. е подала жалба срещу присъдата срещу осъдителната й част, с която се маркират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Изтъква, че районният съд е тълкувал превратно доказателствената съвкупност. Според жалбоподателя обвинението е недоказано от фактическа страна. В тази насока се сочат конкретни съображения за това, че св. С. не възпроизвежда инкриминираните обидни фрази по начина, по който те са изложени в обстоятелствената част на тъжбата и в нейния диспозитив, както и това, че този свидетел не е очевидец и, че той е пряко заинтересован от изхода на делото, тъй като е съпруг на тъжителката. Твърди се, че ако разговорът който е отразен на записа е между тъжителката и подсъдимата, то в него липсва инкриминираната реплика „толкова глупава жена си“. Иска издаването на нова оправдателна присъда.

В съдебно заседание по въззивното дело подсъдимата Ж.Г. редовно призована не се явява.

Защитата на подсъдимата Г. поддържа въззивната жалба. Оплаква се от избирателен, според защитата, подход към доказателствената съвкупност от страна на районния съд и особено към показанията на св. К., който е съпруг на тъжителката.

1

Частната тъжителка се явява лично и заявява, че единственото, което иска да чуе е „извинявам се за постъпката си“.

Повереникът на частния тъжител моли за решение, което да потвърди първоинстанционната присъда.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, КРС е приел фактическа обстановка в следния смисъл:

На 14.04.2020 г. в Народно читалище „Димитър Полянов“ гр. К. било проведено заседание на ******* на Община – К., на която присъствали 20 ********, между които били тъжителката А.С. и подс. Ж.Г.. На заседанието се обсъждали мерки във връзка с Соvid 19 на територията на община К., както и за отпускане на обществени средства, с които да разполага общинското ръководство за провеждане на нужните мерки. По време на заседанието подс.

Г. и св. К. /*******/ изразили противоположни становища. Изказването на К. било прекъсвано от подсъдимата, изразявайки своето несъгласие с казаното от К.. По този повод тъжителката С. взела думата и призовала ******** при изказванията си да спазват правилата и да не се прекъсват. Изразила и становище по обсъждания въпрос. След приключване на заседанието, напускайки залата подс. Г. минала покрай тъжителката и й казала: „Ти си една проста жена, не знам какви интереси обслужваш, но ти си една подлога“.

Близо до подсъдимата имало и други ********, между които и св. К., св. Т. и св. П.. Инцидентът и казаното от подсъдимата Г. били обект на коментари от **********. Тъжителката се отправила към дома си, обадила се на съпруга си – св. С. и му казала за инцидента. По време на разговора със съпруга си тя плачела, защото била засегната от думите на подс. Г.. Когато се прибрала в дома си тъжителката разказала подробно на св. С. какво се е случило на заседанието на ******** и след приключването му.

В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба.

Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието, за което в тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. В този смисъл съдът е обвързан от поддържаните от тъжителя факти, които изцяло трябва да съобразява с изнесеното в тъжбата или повдигнатото обвинение /в случай, че е направено изменение по реда на чл.

287, ал. 6 от НПК/.

2

Когато частното обвинение е за обида, в тъжбата следва дословно да се изпише обидния израз. В този случай в тежест на тъжителя е да докаже казването на конкретния инкриминиран обиден израз, при което е задължително да се установи и съдържанието на казаните обидни думи.

В конкретния случай в частната тъжба е въведено като твърдение с правно значение за осъществяването на изпълнителното деяние, в чието извършване е обвинена подсъдимата Г., казването на израза „А. - ти си една проста жена, не знам какви интереси обслужваш, но ти си една подлога“ по отношение на тъжителката А.К.С..

Правилното решаване на делото несъмнено предполага изясняването на така очертаните в тъжбата фактически рамки на обвинението. Конкретиката на казуса обосновава извод, че възможната в този случай, гласна доказателствена съвкупност е попълнена. Тя се изчерпва с обясненията на подсъдимата и с показанията на свидетелите, сочени като очевидци на инцидента Г.Т., Г.А., С.К., А. П., К.Т., както и на съпруга на тъжителката П.С., който не е очевидец, като никой от разпитаните свидетели не е чул подсъдимата да казва точно описаните в тъжбата думи.

По отношение на репликите на подсъдимата към тъжителката районният съд е отказал да кредитира показанията на Г.Т. и Г.А., които отричат да са чули подсъдимата да отправя обидни думи към тъжителката С., тъй като според съда те са хаотични, вътрешнопротиворечиви и непоследователни, и се опровергават от показанията на свидетелите К. и П..

Обстоятелството, че свидетелите твърдят, че не са чули нещо, не може да води до извода, че показанията им са противоречиви.

Що се отнася до показанията на свидетелите К. и П., в тях се говори за някакъв инцидент и разменени реплики без всякаква конкретика, като дори в показанията си свидетелката П. заявява, че не помни тъжителката С. с кого е имала инцидент. От показанията и на тези свидетели не се установява изричането на инкриминираните изрази.

Единствено в показанията на св. С. – съпруг на тъжителката се посочва, че след заседанието на ********* съпругата му споделила, че е била обидена от подсъдимата Г., която е нарекла, че е една проста елементарна жена, една подлога. Показанията на този косвен свидетел се опровергават от изготвената по делото и приобщена по делото аудио-техническа /фоноскопска/ експертиза, чрез която се установява израза „Толкова глупава жена си“.

По изложеното, въззивният съдебен състав намира, че са налице основания за възприемане на различна от установената от РС-Карнобат фактическа обстановка, относно употребените от страна на подс. Г. изрази към тъжителката С. на 14.04.2020 г. в 12:40 ч. в гр. Карнобат.

От разпитаните по делото свидетели С.К., А. П. и П.С. се установява, че на инкриминираната дата и час след приключване на заседанието на **********, пред сградата на НЧ „Димитър Полянов“ е имало размяна на 3 реплики между подсъдимата Ж.К. Г. и тъжителката А.С.. В частната тъжба С. е инкриминирала като обидни фразите „проста жена“ и „подлога“. Свидетелят К., си спомня за разменени фрази, но не помни какви. Свидетелката П., дори не помни С. с кого е имала инцидент. Единствено съпругът на тъжителката св. С. възпроизвежда инкриминираните фрази, а от приобщената аудиотехническа експертиза се различават изразите „Толкова глупава жена си“, като експертизата не може да отговори на въпроса от кого са произнесени тези думи.

Престъплението „обида“ е умишлено унищожаване на чувството на лично достойнство на дадено лице, посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне към него. От обективна страна съставът на престъплението включва казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия по начин, противоречащ на правилата на установените в обществото морални норми.

При преценка на обидната форма на казаното се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото лице, а от обективен критерий: от установените морални норми за отношението към другите членове на обществото.

По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че присъдата на районния съд следва да бъде отменена в обжалваната й осъдителна част и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата Ж.М.Г. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 146, ал. 1 от НК – затова, че на 14.04.2020 г. в 12:40 ч. в гр. Карнобат, в качеството на длъжностно лице – ********* в ********* – гр. Карнобат казала нещо унизително за честта и достойнството в присъствието на А.К.С. в качеството й на длъжностно лице – ********* в ***********, като я нарекла „проста жена“ и „подлога“.

Мотивиран присъдата си. от гореизложените

П Р Е Д С Е Д АТ Е Л :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

4 съображения, съдът постанови

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 35 гр. Бургас, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100600446 по описа за 2022 година ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда № 260000 от 16.03.2022 г. по НЧХД № 153 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Карнобат в частта, в която подсъдимата Ж. М. Г.

ЕГН ********** е призната за виновна за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.146, ал.1 от НК и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимата Ж. М. Г. – родена на ******** г. в гр. К., обл.

Б., с постоянен адрес: гр. К., ул. ********** № **, ******** гражданка, *****образование, ********, ********, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че на 14.04.2020 г. в 12:40 часа в гр.Карнобат в качеството на длъжностно лице – ************* в Общински съвет – гр. Карнобат казала нещо унизително за честта и достойнството в присъствието на А. К. С. в качеството й на длъжностно лице – *********** в Общински съвет – гр.

Карнобат, като я нарекла „проста жена“ и „подлога“, поради което и на 1 основание чл. 304 от НПК Я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

ОТМЕНЯ присъдата и в частта, с която подсъдимата Ж. М. Г. е осъдена да заплати на А. К. С. сумата от 1083,20 лв. направени от нея съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА А. К. С. ЕГН **********, гр. *******, бул. ***** № ***, ет.

*, да заплати на Ж. М. Г., ЕГН **********, гр. *******, ул. ************* № **, направените по делото разноски в размер на 2000 лева /две хиляди/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от днес.