Протокол № 1196 от 17.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1040/2024
- Вид
- Протокол № 1196
- Подписан
- 17.09.2024
- В сила
- 17.09.2024
- Състав
- Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.291 · Наказателен кодекс
- чл.149, ал.1 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1196 гр. Варна, 17.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Св. Стоянов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501040 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:57 часа се явиха:
Въззивникът М. Д. Ф., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.Е. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата Б. Н. Г., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв.Б. З., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролиращата страна Дирекция „С.п.“ – В., редовно призована, не изпраща представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява лично.
АДВ.С.: Няма пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ.З.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ф., ЕГН **********, срещу Решение №*************г. по гр. дело №15244/2023г. на ВРС, 7-ми състав, в частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение н а детето А. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г., ЕГН **********, при която е определено местоживеене на детето на адрес: гр.В., ул. „Р.М.“ №1, ет.3, ап.4;
2/ е определен подробен и поетапен във времето режим на лични отношения на бащата М. Д. Ф., ЕГН**********, с детето А. М.ов Ф., ЕГН**********;
3/ е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето А. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Б. Н. Г., ЕГН**********, в размер на 450.00лв. на месец, считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменението или за прекратяването на задължението; и е осъден М. Ф. за държавна такса и разноски пред ВРС.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по размер част на иска за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалните и процесуалните закони, необосновано, немотивирано досежно преценката на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и противоречащо на интересите на детето. Относно родителските права ВРС е приел и кредитирал неправомерно „сугестиращи го документи“ – медицински удостоверения. Тези документи и неаргументирано интерпретираните от ВРС свидетелски показания са довели до формирането на неверен и неправилен 2 личностен профил на бащата, както и са повлияли на вътрешното убеждение на съда и са изместили фокуса от главния предмет на делото - родителските качества и способности на страните. Не са били взети предвид и няколко доказани от материалите по делото и важни за случая родителски слабости на майката, а именно: Б. Г. има лабилна психика (прави истерии, говори за черни сили и енергии, обвинява бащата за всичко и др.), проявила се през бременността и останала и до момента. Майката е неглижирала значително време грижите за детето през кърмаческата му възраст, като ги е оставила на детегледачката. Г. е осуетявала поставянето на ваксини на момчето и го е поставила в опасност. След раздялата на родителите майката лишила бащата от контакт със сина му за дълго време, като е поставяла неизпълними и основно материални условия за да позволява срещите между тях. Г. е предавала детето болно и неподдържано на баща му. Отделно приоритизирала работата си пред грижите за детето. В същото време ВРС е пренебрегнал доказаният висок родителски капацитет на бащата и важната му роля в живота и ежедневието на момчето, в която връзка излага съображения. Обобщено поддържа, че притежава повече способности и възможности да се грижи за детето от майката. Относно режима на лични отношения (РЛО) изтъква изключително силната връзка баща-син, полаганите до момента постоянни и качествени грижи за момчето от баща му и желанието и възможностите да продължи да го прави и занапред, поради което претендира още по-разширен режим, без разграничаване спрямо възрастта на детето. По издръжката акцентира на ниската възраст на детето, на доброто му здравословно състояние и на липсата на извънредни нужди. От приетите от ВРС доказателства не се изяснява кои разходи са за детето и кои са за майка му.
Относно възможностите на бащата ВРС неправилно е приел за получавани доходи от 1500лв. на месец, тъй като такива са максимално и само спорадично реализирани от бащата; средният му доход е едва 780лв. за 12 месеца назад.
От друга страна майката получава много повече средства – 3600лв. на месец, с които може да посреща всички нужди на детето. Поради което счита, че сума от 250лв. месечно е нужната и възможната за плащане от бащата на детето му.
По същество моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части и за уважаване на исковете на бащата; евентуално моли за предоставяне на поразширен и посочен РЛО и за намаляване на издръжката до 250лв.
3
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно, обосновано и съобразено с интересите на детето, за което излага съображения. Въззивната жалба счита за неоснователна, бланкетна, включващи общи доводи, извлечени от други съдебни актове, неотносими към точно изяснената от ВРС фактическа обстановка. Агресивното поведение на бащата е изцяло доказано и от значение при разглеждане на делото, с оглед средата, при която би било отглеждано при него детето; не е в интерес на детето да живее в положение на безпокойство и несигурност от потенциална агресия пред него. Всички оплаквания за укоримо поведение на майката са неоснователни – тя трябва да работи за да издържа себе си и детето; полага необходимите грижи за детето; ваксинациите му са извършени в срок; неверно и недоказано е тя да е лишавала бащата от срещи с момчето; налице са всички предпоставки тя да упражнява родителските права. Въпреки готовността й за споразумение до такова не се е стигнало, но майката изпълнява стриктно постановените от ВРС привременни мерки. Както РЛО, така и издръжката, са определени правилно и в интерес на детето. По тези причини моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
АДВ.С.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме възражение по доклада и моля да го приемете за окончателен.
АДВ.З.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Запознат съм доклада, нямам възражения по него. Нямам доказателствени искания.
АДВ.С.: На този етап също нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено заключение с вх.№22117/04.09.2024г. по допуснатата съдебно - психологична експертиза на вещото лице Р. Г. и пристъпи към изслушване на вещото лице, 4 след снемане на неговата самоличност.
Вещото лице Р. С. Г. – 71г., бълг.гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.
Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам така представеното от мен заключение.
АДВ.С.: По време на проведеното обследване, при отразяване на казаното от освидетелстваната ответница Вие много подробно описвате един акт на домашно насилие. На кой въпрос от вашата метода тя отговори с това описание?
В.Л.Г.: Става въпрос за двете дати, когато се твърди, че е имало физическо насилие. На въпроса „дали е имало физическо насилие“, на този въпрос тя посочи две дати, които описа буквално и аз съм цитирала това, което тя е описала.
АДВ.С.: Подобен въпрос към освидетелствания М. Ф. имаше ли зададен?
В.Л.Г.: Нямаше подобен въпрос, защото той самият описа също случай, когато са викали Полиция, всъщност ответницата е викала Полиция, когато той е бил по-бит и конкретизира как, по какъв начин и какви са били нараняванията.
АДВ.С.: Само че Вие обръщате внимание за наличие на някаква агресия, по която трябва да се работи с освидетелствания М. Ф., а не обръщате внимание по повод споделеното от него за физическа и психическа агресия на освидетелстваната Б. Г.. Каква е причината?
В.Л.Г.: Не става въпрос за това. Става въпрос, че всъщност аз описвам личностовите характеристики и когато предлагам методики, в тези методики се очертава тази вербална бих казала агресивност, защото така или иначе те и двамата имат защитни реакции, социално – желателно поведение. Това се отчита в методиките. Това не се отчита от казаното от тях, защото в крайна сметка това е доста субективно и може да има спекулации, затова не го 5 коментирам. Заключението е базирано на резултатите от методиките и техния анализ, а не на база на твърденията на двамата родители.
АДВ. С.: Да разбирам ли,че и без споделеното от двете страни за тези така наречени насилия, Вашите изводи щяха да същите?
В.Л. Г.: Точно така.
АДВ.С.: Говорите в експертизата, в обсъждането, че М. Ф. имал някакъв дефицит по отношение на другия пол, женския пол имам предвид; че той не възприема жените като равни. В обсъждането на резултатите коментирате, че г-н Ф. не възприема жените като равни. Може ли да обясните защо?
В.Л.Г.: Не като равни, а в смисъл такъв, че жените са под неговото ниво.
Но това е обсъдено в контекста на това, че той има външно повишена самооценка, но вътре в себе си няма такава. Когато се нарани мъжкото му достойнство, когато се нарани тази самооценка, тогава той започва да има вербално агресивно поведение и една защитна реакция - да говори и казва:
„да жените, те седят по - ниско от мен“, но в един момент обаче посочва, че „аз не бях добър към жените“ и нещо такова.
АДВ.С.: Става въпрос за първата му любов?
В.Л.Г.: Не само за първата си любов, а по принцип.
Когато се засегне самооценката му той тогава прави такива изводи и в този контекст е посочено в обсъждането.
АДВ.С.: Вие сама твърдите, че той има особена привързаност към майката, че всъщност тя е фигура, която е от особено значение за него, респективно че има конфликт с бащата? Това е отново в частта по обсъждане на получените резултати.
В.Л.Г.: Привързаност не, привързаност към майката не, не точно конфликт. Става въпрос, че бащата е бил по –строг и това строго възпитание, когато му се задава този въпрос, при това строго възпитание го е ощетило, защото той не може да угоди и по този начин дете не се възпитава, а трябва да 6 се търси другия начин, това което аз съм описала.
АДВ.С.: В такъв случай Вие споделихте, че според Вас той поставя жените на едно по - ниско ниво, когато е в особено състояние, а не по принцип, така ли?
В.Л.Г.: Не по принцип…
СЪДЪТ преформулира зададения към вещото лице въпрос:
Поддържате ли, че г-н Ф. е склонен да постави женския пол в по - ниска позиция в своето възприятие, когато бива фрустриран или агресиран от гледна точка на засягане на личната му оценка и мъжко достойнство?
В.Л.Г.: Да, в такива случаи той е склонен, като защитна реакция, да поставя на по - ниско ниво противоположния пол.
АДВ.С.: Един хипотетичен въпрос: Когато една жена е наранена по същия начин дали не поставя по същия начин на по – ниско ниво противоположния пол?