Решение № 255 от 31.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Велико Търново, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500677 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от името на "Е.П.П" АД-гр.В чрез пълномощника му – юрисконсулт В. М., въззивна жалба е Решение № 441/28.07.2022 г. по гр.д.2273 /2021 г. на ГОРС с което предявените по реда на чл.415 ГПК срещу Д. М. И. от гр.Г.О установителни искове , имащи за предмет сбор от претендирани вземания за реално потребено количество електрическа енергия и за цена на мрежови услуги- в общ размер на 431,18 лева за периода от 05.09.2020 г. до 30.06.2021 г. и сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва- в общ размер на 33,04 лева, считано от падежа на всяка една от фактурите до 03.09.2021 г. , заедно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане, са отхвърлени като неоснователни и недоказани , с молба да бъде отменено и исковете уважени , с присъждане на направените по производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение .

Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на погрешна преценка на представените разпечатки от електронното системно битие на частни документи / фактури, справки/, както и заверени преписи на заявления на ответника - годни да установят фактите , съставляващи основание за пораждане на претендираните облигационни права, тъй-като доказателствената им стойност следва да бъде ценена свободно, логически и съвкупно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от назначения на ответника особен представител адвокат Й. И. от ВТАК , съдържащ доводи за пълно съответствие на решението с писмените доказателства по делото – негодни да установят основанията и размера на претенциите поради частния си свидетелстващ характер.

В с.з. особеният представител на ответника оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от 1

ГПК и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Обемът на оплакванията в жалбата налага цялостно повторно разглеждане на материалноправния спор от въззивния съд- чл.269 , изр.2-ро ГПК.

Предявени са по реда на чл.415, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове, имащи за предмет претендирани вземания за цена на потребена електрическа енергия, стойност на услуга за достъп до електроразпределителната мрежа , както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва – с правна квалификация, изведена от нормите на 98 а от ЗЕ, чл. 79, ал. 1, чл.200 ЗЗД,във връзка с чл.17, т.2 ,чл.26, ал.1, чл.38 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на ,,"Е.П.П"” АД от 2007 г.

Ищецът в качеството си на краен снабдител- продавач, твърди , че ответникът е негов клиент по открита на негово име партида /титуляр на абонатен номер ********** за обект на потребление на електрическа енергия- магазин , находящ се в гр.Г.О, улица "К" № ... , при което облигационните договорни отношения между страните са възникнали и са регулирани от ОУДПЕЕ на ,,"Е.П.П"” АД от 2007 г. , приети на основание чл. 98 а от ЗЕ от УС на дружеството и одобрени от ДКЕВР. Клиентът не му е заплатил в предвидените в чл.26, ал.2 ОУДПЕЕ срокове дължимите суми – предмет на издадените фактури за отделните отчетни периоди, както следва: фактура № 0299583700/08.10.2020 г. - от 05.09.2020 г. до 30.09.2020 г. на стойност 330,26 лева с ДДС , включваща цена на потребена електрическа енергия и цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност ; фактура № 0300254910/20.10.2020 г. за периода от 01.10.2020 г. до 04.10.2020 г. на стойност 1,48 лева с ДДС, представляваща цена на достъп до разпределителната мрежа ; фактура № 0301418863/19.11.2020 г. за периода от 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г. на стойност 11,46 лева с ДДС, представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа ; фактура № 0302571807/21.12.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 05.12.2020 г. на стойност 11,46 лева с ДДС, представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа

; фактура №

0303725593/20.01.2021 г. за периода от 06.12.2020 г. до 05.01.2021 г. на стойност 11,46 лева с ДДС, представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа ; фактура № 0304874776/18.02.2021 г. за периода от 06.01.2021 г. до 04.02.2021 г. на стойност 11,09 лева с ДДС, представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа; фактура № 0306025967/19.03.2021 г. за периода 05.02.2021 г. до 05.03.2021 г. на стойност 10,72 лева с ДДС , представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа; фактура № 0307178299/20.04.2021 г. за периода 06.03.2021 г. до 04.04.2021 г. на стойност 11,09 лева с ДДС , представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа; фактура № 0308325100/20.05.2021 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.05.2021 г. на стойност 11,46 лева с ДДС , представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа ; фактура № 0310035964/18.06.2021 г. за периода от 06.05.2021 г. до 04.06.2021 г. на стойност 11,09 лева с ДДС, представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа; фактура № 0310063385/05.07.2021 г. за периода от 05.06.2021 г. до 30.06.2021 г. на стойност 9,61 лева с ДДС, представляваща цена на мрежовата услуга за достъп до разпределителната мрежа / уточняваща поправителна молба от 22.06.2022 г. съобразена със заявлението и издадената заповед за изпълнение /. Неизпълнението на задълженията в срок е породило правото на обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл.38 от ОУДПЕЕ. Упражняването му е довело да начислен дълг на ответника в общ размер на 33,04 лева , считано от деня, следващ срочния падеж на вземанията по всяка фактура, до 03.09.2021 г. Издадена е Заповед за изпълнение № 895/15.09.2021 г. за тези суми по ч.гр.д.

№ 1755/2021 г. на ГОРС, но е настъпила хипотезата на чл. 415, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ГПК за установяване на вземанията по исков ред .

2

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника , че е техен носител , заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и да го осъди да му заплати направените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Ответникът чрез назначения му особен представител адвокат Й. И. от ВТАК заявява, че оспорва исковете по основание и размер с възражения за недостатъчност/ негодност/ на едностранно съставените от ищеца счетоводни документи да установят фактите за отразените в тях доставки, от които да произтичат вземанията , а освен това представената справка за потреблението сочи , че такова не е имало в обекта за периода от 08.10.2020 г. до 05.07.2021 г.

Между страните съществува облигационно правоотношение от договорен характер, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия и заплащането , регулирано от публично оповестения текст на ОУДПЕЕ на ,,"Е.П.П"” АД /одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и публикувани във вестник „Новинар”/, чиято обвързваща задължителност се извежда от нормите на чл. 98 а от ЗЕ, вр. с чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ- безспорен и документално установен факт/ вж. Заявление от името на ответника № 5131513/05.06.2019 г. на л. 87 и 88 от делото/ .

В съдържанието на правоотношението енергийното предприятие – ищец е краен снабдител /продавач по смисъла на чл.1, ал.3, чл. 8, чл.15 на ОУДПЕЕ/ притежаващ необходима лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г. на ДКЕВР/, а ответникът - потребител на електрическа енергия за стопански нужди по смисъла на чл.4, ал.2 на ОУДПЕЕ и краен клиент по смисъла на параграф 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ, и съответно потребител на енергийни услуги съгласно параграф 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа обект, находящ се на адрес гр. Горна О, ул. "К" № ... с функционално предназначение на магазин – предмет на открита на негово име партида с абонатен номер № **********.

Присъединяването е логически неминуема последица от факта на сключен между него и оператора на електроразпределителната мрежа „"Е-С"“ АД / преди „"Е.П.М"“ АД/ - гр.В, договор – предмет на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „"Е-С"“ АД/ одобрени с Решение № ОУ060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/, установен със Заявление № 5131514/05.06.2019 г. / л. 90,91, 92 от делото /.

Освен това няма никаква разумна причина да се открива партида / абонатен и клиентски номер/ на името на ответника , ако не отговаряше на условията да е носител на горепосочените качества, както и по счетоводната му сметка да се водят издадени фактури и постъпили плащания отпреди отчетните времеви периоди, за които се отнасят претенциите / според данните на представеното извлечение към дата 18.11.2021 г. на л.7 от делото /.

Той , освен притежател на правото да закупува дължимо доставяната за обекта чрез електроразпределителната мрежа / до границата на собственост, която е мястото, където се извършва продажбата – чл.10 на ОУДПЕЕ/ електрическа енергия/ ще го упражни , когато намиращите се в обекта електрически уреди бъдат включени на консумативен режим в мрежата/ , е и ползвател на тази мрежа по смисъла на чл.4, т.7 на ОУДПЕЕЕМ на „"Е-С"“ АД , пар.1, т.41а на ДР на ЗЕ.

Претендираните вземания за цена на реално потребление на електрическа енергия и за цена на предоставена мрежова услуга на осигурен достъп до разпределителната мрежа са възникнали и изискуеми.

Този правен извод е умозрителен продукт на логиката на следните каузално 3 свързани обстоятелства като градиво на доводи :

Дружеството – продавач /краен снабдител е издало в електронен вариант фактури/ представени като разпечатка с електронен подпис- чл.184, ал.1 ГПК , отговарящи на съдържанието, изискуемо от нормата на чл. 18, ал.2 на ОУДПЕЕ, т.е. даващи всички необходими сведения , включително и измерените със средството за търговско измерване и отчетени по електронен път от разстояние стари и нови показания за разходената през периода в квт/ч електрическа енергия, пренесени от системата за отчитане и съхранението им/ тук конкретно следва да се има предвид само фактура № 0299583700/08.10.2020 г. за периода от 05.09.2020 г. до 30.09.2020 г. на стойност 330,26 лева с ДДС / , на чиято основа е направено ценообразуването с ДДС, както и данните за предоставена мощност , въз основа на които са изчислени сумите представляващи цена на осигурен достъп до разпределителната мрежа .

Разбира се , че от стриктно и формално гледище на процесуалния закон/ чл.180 ГПК/ , всяка една издадена фактура като едностранно съставен/ само от крайния снабдител – продавач / частен документ, при обоснован спор за съответствие на съдържанието й с действителността, сама по себе си няма никаква обвързваща потребителя материална доказателствена сила за такова съответствие /че е непременно вярно /.

То обаче /издаването/ е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон, като последица от факт на възникване на данъчно събитие /доставка/, явяващ се източник за определяне на дължимия данък – чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, поради което в хипотеза на нормално стечение на нещата, не би могло да бъде намерено разумно обяснение защо едно лице – търговец ще издава фактури по ЗДДС, без да са налице реални доставки – въпрос, породен от предназначението /битността/ на фактурата като особен счетоводен документ е да бъде доказателствен носител на информация пред данъчната администрация за деклариран облагаем доход.