Решение № 15 от 26.02.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20201110212243 по описа за 2020 година

РЕШЕНИЕ гр. София, 26. 02. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 23 състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ХРИСТИНА НИКОЛОВА при участието на секретаря Б.И.-П., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12243 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ „Е. И. Г“ АДпротив наказателно 1 постановление (НП) № Р-10-430/20.08.2020 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗПМПЗФИ на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1. имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица“, предложение второ в частта „уведомяват компетентния орган“, б. „а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл.

19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - относно сделка № М2020021700002921;

2. имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица“, предложение второ в частта „уведомяват компетентния орган“, б. „а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл.

19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - относно сделка № М2020021800002940;

3. имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица“, предложение второ в частта „уведомяват компетентния орган“, б. „а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл.

19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - относно сделка № М2020021900002954;

4. имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица“, предложение второ в частта „уведомяват компетентния орган“, б. „а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл.

19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - относно сделка № М2020021900002955;

- имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица“, предложение второ в частта „уведомяват компетентния орган“, б. „а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл.

19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - относно сделка № М2020021900003131.

В жалбата се излагат доводи, че в обжалваното НП са посочени законови разпоредби, които не отговарят на съдържанието на Регламент (ЕС) № 596/2014 г., тъй като чл.19 от същия съдържа параграфи и подточки, а в НП са посочени алинеи. В тази връзка жалбоподателят счита, че 2 неправилното квалифициране е довело до невъзможност дружеството да разбере в какво е обвинено и е ограничило правото му на защита. Излага аргументи, че чл.19, пар. 1 от Регламента предвижда задължението на лицата с ръководни функции и на тясно свързани с тях лица в кумулативна форма, поради което не може да съставлява две отделни нарушения. Твърди, че самият факт на неуведомяване на който и да е от субектите, влече със себе си нарушение на цялата разпоредба, тъй като задължението за уведомяване не може да бъде изпълнено, освен ако не се уведомят и двата субекта – емитента и компетентния орган. Жалбоподателят твърди, че за едно и също нарушение са издадени два акта за установяване на административно нарушение с идентично съдържание. Излага доводи за наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява маловажен случай. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Г, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа подробно изложение доводи в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

Видно от справки от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията К. И. Б. и А.М.Х. са членове на Съвета на директорите както на „.........г“ АД, с ЕИК ............, така и на „Е. И. Г“ АД като А. М.Х. е изпълнителен директор на „.С .Х.“ АД, а К. И.Б. е изпълнителен директор на „Е. И. Г“ АД.

Във връзка с писмо с изх.№ 09-6-24/10.03.2020 г. за изискване на 3 информация съгласно чл.139, ал.4 от ЗППЦК, в КФН постъпило писмо с вх.

№ 09-6-24/13.03.2020 г. от „Централен депозитар“ АД, в което е посочено, че за периода от 01.01.2020 г. до 10.03.2020 г. „Е. И. Г“ АД е сключило 5 сделки с емисията облигации, с ISIN BG2100010110, издадени от „С. Х.“ АД (емитент), както следва:

На 17.02.2020 г. „Е. И. Г“ АД сключило за негова сметка сделка № М2020021700002921 за покупка на 5604 броя облигации, издадени от „С. Х.“ АД при единична цена от 1010,79 лева, на обща стойност 5 664 464,00 лева.

За тази сделка дружеството-жалбоподател не подало в срок от 3 работни дни от нейното сключване, а именно до 20.02.2020 г. включително уведомление в КФН за сключената сделка с тясно свързаното с него лице.

На 18.02.2020 г. „Е. И. Г“ АД сключило за негова сметка сделка № М2020021800002940 за продажба на 494 броя облигации, издадени от „С. Х.“ АД при единична цена от 1010,91 лева, на обща стойност 499 389,06 лева. За тази сделка дружеството-жалбоподател не подало в срок от 3 работни дни от нейното сключване, а именно до 21.02.2020 г. включително уведомление в КФН за сключената сделка с тясно свързаното с него лице.

На 19.02.2020 г. „Е. И. Г“ АД сключило за негова сметка сделка № М2020021900002954 за продажба на 2175 броя облигации, издадени от „С.

Х.“ АД при единична цена от 1011,02 лева, на обща стойност 2 198 965,61 лева. За тази сделка дружеството-жалбоподател не подало в срок от 3 работни дни от нейното сключване, а именно до 24.02.2020 г. включително уведомление в КФН за сключената сделка с тясно свързаното с него лице.

На 19.02.2020 г. „Е. И. Г“ АД сключило за негова сметка сделка № М2020021900002955 за продажба на 1236 броя облигации, издадени от „.........

АД при единична цена от 1011,02 лева, на обща стойност 1 249 619,08 лева.

За тази сделка дружеството-жалбоподател не подало в срок от 3 работни дни от нейното сключване, а именно до 24.02.2020 г. включително уведомление в КФН за сключената сделка с тясно свързаното с него лице.

На 09.03.2020 г. „Евроинс Иншурънс Груп“ АД сключило за негова сметка сделка № М2020030900003131 за продажба на 950 броя облигации, издадени от „Старком Холдинг“ АД при единична цена от 1013,28 лева, на обща стойност 962 617,05 лева. За тази сделка дружеството-жалбоподател не подало в срок от 3 работни дни от нейното сключване, а именно до 12.03.2020 4 г. включително уведомление в КФН за сключената сделка с тясно свързаното с него лице.

С оглед изложеното свидетелят С. Н. П., на длъжност „........“ в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, приел, че „Е. И. Г“ АД е извършило пет нарушения на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица“, предложение второ в частта „уведомяват компетентния орган“, б. „а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 относно сделка № М2020021700002921, с която бил преминат прага от 5000 евро посочен в чл.19, § 8 от Регламент № 596/2014 г., както и последващите я сделка № М2020021800002940, сделка № М2020021900002954, сделка № М2020021900002955 и сделка № М2020021900003131, поради което съставил АУАН № Р-06-321/22.04.2020 г. в присъствие на упълномощен представител на нарушителя и на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи. На датата на съставяне на АУАН препис от същия е връчен на пълномощника. Срещу АУАН постъпило възражение, в което е посочено, че разкриването на информация за сключени сделки с дългови инструменти на емитент „........“ АД е забавено с цел да се запазят законните интереси на „ „Е. И. Г“ АД, а именно с оглед реализиране на сделките, като от същото не са настъпили вредни последици и е налице маловажен случай.

Въз основа на така съставения АУАН, на 20.08.2020 г. заместникпредседателят на КФН издал процесното НП, с което на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗПМПЗФИ наложил на „ „Е. И. Г“ АД имуществена санкция в размер на 1000 лв. за всяко едно от констатираните пет нарушения. НП било връчено на 26.08.2020 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетеля С.Н. П., както и от приобщените по делото писмени доказателства: писмо изх. № 09-6-24/10.03.2020 г.; писмо с вх. № 09-624/13.03.2020 г. от „Централен депозитар“ АД; НП № Р-10-431/20.08.2020 г., справки от Търговския регистър относно .........“ АД и „Е. И. Г“ АД; известие за доставяне; пълномощно; възражение с вх. № 91-01-243/27.04.2020 г.;

5 трудов договор № Р-07-104/09.08.2019 г.; заповед № 3-87/15.04.2020 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

Свидетелят П. в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията му, доколкото същите са последователни и логични и кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на заеманото длъжностно качество и правомощията, делегирани му с приложената по делото заповед 387/15.04.2020 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а компетентността на АНО следва по изричната разпоредба на чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата, че в НП са посочени разпоредби, които не отговарят на 6 съдържанието на Регламент (ЕС) № 596/2014 г., тъй като чл.19 от същия съдържа параграфи и подточки, а в НП са посочени алинеи. Следва да се отбележи, че самият Регламент борави с термина „алинеи“ (например чл.35 и чл.39 от Регламента), поради което АНО прецизно е посочил вменените като нарушени разпоредби и нарушителят не е препятстван по никакъв начин да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.