Присъда № 17 от 16.02.2026, Районен съд - Казанлък

М О Т И В И към Присъда № 17 от 16.02.2026 г. по НОХД № 1427/2025 г.

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.

Обвинението срещу подс. М.Т.М. е по чл. 194, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от 11.07.2024 год. до 24.07.2024 год. вкл., в гр. К., обл. С.З., в условията на продължавано престъпление- на три пъти, е отнел чужди движими вещи, както следва:

На 11.07.2024г. в гр. К., обл. С.З., в местност „А.“ е отнел чужди движими вещи- 20 кг. домати сорт „Р.м.“ на стойност 3,99 лева за килограм – общо на стойност 79,80 лева, На 18.07.2024г. в гр. К., обл. С.З., в местност „А.“ е отнел чужди движими вещи- 10 кг. домати сорт „Р.м.“ на стойност 3,99 лева за килограм – общо на стойност 39,90 лева и На 24.07.2024г. в гр. К., обл. С.З., в местност „А.“ е отнел чужди движими вещи - 10 кг. домати сорт „Р.м.“ на стойност 3,99 лева за килограм общо на стойност 39,90 лева, всички вещи на обща стойност - 159,60 лева, от владението и собственост на Н.Б.Ч. от гр.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитникът му – адв. К. в с. з. пледира за налагане на наказание пробация.

Частният обвинител Н.Ч. в с.з. пледира за налагане на наказание пробация Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.

На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Св. Н.Ч. притежавал дворно място находящо се в гр. К., местност „А.“, източно от завод „К.“. Дворното място представлявало земеделска земя и било с площ два декара.

Същото било заградено от всички страни с мрежа и бодлива тел. Парцелът граничел с други такива парцели. В северната част на парцела се намирали два броя врати от метална конструкция с мрежа, които се заключвали посредством синджир и катинар. В парцела се намирали полиетиленови оранжерии с домати сорт „Р.м.“. С домати бил площ от 400 кв.м.

Св. Ч. установил, че има кражби на домати – 160 килограма домата сорт „Р.м.“. Поради тази причина на 10.07.2024 г. монтирал три камери за видеонаблюдение, които разположил в източната, западната и северната част на имота. На следващия ден 11.07.2024 г. една от камерите засякла движение. През телефона си св.Ч. получил информация и видял лице от ромски произход, което бере домати в оранжерията му и пълни с тях раница и чантата носени от него. То било леко плешиво отгоре и било с черна брада. Това бил подс. М.М..

Тъй като паметта на картата на камерата била пълна, св. Ч. не можал да запази този запис.

Св. Ч. пренастроил камерите, за да обхващат мястото, откъдето влиза и излиза в имота му подс. М., тъй като към тази дата мястото не било включено в обсега на камерите. Св. Ч. установил, че са ми били отнети, откраднати, на тази дата 20 килограма домати сорт „Р.м.“.

На 18.07.2024 г. отново било засечени движение в имота му, за което св. Ч. получил информация по телефона си. Чрез телефона си той се свързал с камерите видял същото лице от ромски произход - подс. М., което видял на 11.07.2024 г. да краде домати сорт „Р.м.“, отново да влиза в имота му. Подс. М. бил гол до кръста и облечен отново с червени къси панталони, а на гърба си бил с червена текстилна раница. Подс. М. влязъл в имота, като се промушил под мрежата на една от вратите на имота. След това се насочвал и влизал в 1 оранжерията. Вътре останал няколко минути и след това напуснал имота през същата врата, като отново се промушил отдолу. Св. Ч. установил,че са ми били отнети, откраднати, на тази дата 10 килограма домати сорт „ Р.м.“. За установените от св. Ч. кражби на домати сорт „ Р.м.“ св.Ч. подал жалба в РУ- К.. На 24.07.2024г. подс. М. отново проникнал в имота му.

Действията му били заснети от охранителните камери. Този път подс. М. влязъл в имота през другата врата, като я прескочил. Облечен бил със синя тениска и дънкови къси панталони. Той носел отново същата червена раница, която била празна. Подс. М. влязъл в имота в 10:14 часа като прескочил едната врата. Влязъл в оранжерията с домати, свалил раницата си от гърба си, която била празна. Подс. М. напуснал имота в 10:24 часа, като се промушил под другата врата, като на записите се виждало, че раницата му е пълна. На този ден св. Ч. установил липсата на 10 кг сорт „Р.м.“. След тази дата св. Ч. не бил констатирал повече кражби в имота си.

Видно от заключението на комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза и повторна комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза подс. М.Т.М. е разбирал свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на съдебно–оценителната експертиза общата пазарна стойност към периода на извършеното деяние 40 кг домати сорт „Р.м.“, собственост на св.

Н.Ч. възлизала на 81,60 € (159,60 лева).

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.Б.Ч., протокол за доброволно предаване, писмо от ЦПЗ – С.З. с изх. № 953 от 17.09.2024 г., писмо от ДПБ – Р. с изх. № 4199 от 10.09.2024 г., както и на експертните заключения на видеотехническа експертиза, съдебна психолого-психиатрична експертиза, съдебна психиатрично-психологична експертиза и съдебно-оценителна експертиза, които напълно кореспондират на самопризнанието на подсъдимия.

Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 194 , ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като съдът не приема доводите на РП, че е налице маловажен случай по см. чл. 194, ал.

3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът излага този довод ad hoc, като предварително уточнява, че е обвързан от приетата от прокурора правна квалификация и правото на защита на подсъдимия да не бъде осъден за по-тежко престъпление без съответното обвинение.

На три пъти подс. М. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части като е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението и е установил своя трайна фактическа власт като е имал възможност да се разпореди с тях, както намери за добре.

От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че при трите отнемания е действал с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и съзнавал, че отнема чужди движими вещи.

Деянията са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява естествено продължение на предшестващото го.

Следователно съдът приема, че подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

2

За да аргументира маловажността на случая РП е приела, че деянието е на ниска стойност и подсъдимият е оказал съдействие на ДП, но разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК не обвързва маловажността само със стойността. В случая е било пропуснато да се прецени, че са налице отегчаващи вината обстоятелства като обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите характеристични данни, извършеното продължавано престъпление – повече от две деяния, както и, че отнетите вещи са селскостопански стоки, от едно трудоемко производство с ниска добавена стойност, което поначало се субсидира от държавата.

Поради посочените ограничения по-горе, съдът счита, че подс. М. следва да бъде признат за виновен и наказан за престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК като счете посочените обстоятелства за отегчаващи.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.

194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение и опита на подсъдимия да възстанови причинените вреди на пострадалия. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите характеристични данни, извършеното продължавано престъпление – повече от две деяния, както и, че отнетите вещи са селскостопански стоки, от едно трудоемко производство с ниска добавена стойност, което поначало се субсидира от държавата. Ниската стойност на отнетите вещи е взета предвид като смекчаващо вината обстоятелството разпоредбата на чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 93, т. 9 от НК (чл. 56 от НК).

На подсъдимият следва да се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства вината обстоятелства като целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание девет месеца лишаване от свобода.

С оглед разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, както и на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът счита, наложеното наказание лишаване от свобода следва да се намалиш с 1/3 до размер от шест месеца лишаване от свобода.

Деянието е било извършено в условията на съвкупност с деянието по НОХД № 446/25 г. на РС-Казанлъ затова на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК следва да се определи едно общо наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да се изтърпи при строг режим.

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 446/25 г.

На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертизи в размер на 1332,64 € лв. следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на ОДМВР-С.З., както и държавна такса в размер на 2,56 € по сметка на КзРС при служебно издаване на изпълнителен лист.

Вещественото доказателство – оптичен носител DVD-R ,марка „V.“, поставен в полиетиленов плик между л. 75 и л. 76 по описа на ДП на осн. чл. 112, ал. 4 от НПК (по аналогия) да остане по делото до неговото унищожаване.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия,

3