Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1784 от 22.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1061/2025
Вид
Определение № 1784
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1784 гр. Плевен, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400501061 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.

С Определение №353/18.09.2025г., постановено по гр.д.№450/2025г.

Никополски районен съд е върнал искова молба вх.№2377/12.08.2025г., по която пред НРС е образувано гр.д.№450/2025г. с приложенията, в която като страни са посочени „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК201695119 със седалище и адрес на управление в гр.Гулянци, ул. „Индустриална“№12, представлявано от управителя К. П. С., чрез адв. Е. П., вписан в АК-Пловдив, с личен №1300177740 със съдебен за съобщения и призовки в адрес гр.П., ул.„А.“№*, ет. * - адвокатска кантора срещу Е. П. С., ЕГН********** с постоянен адрес в с.*, общ. Г., ул.„Ш.“ №* и прекратил производството по гр.д.№450/2025г. по описа на НРС.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК201695119 със седалище и адрес на управление в гр.Гулянци, ул. „Индустриална“№12, представлявано от управителя К. П. С., чрез адв. Е. П., вписан в АК-Пловдив. В нея се правят оплаквания, че определението на съда е незаконосъобразно, тъй като изводите му, че нередовностите на се отстранени в срок са неправилни. Сочи се че своевременно са поискали продължаване на срока, че са били налице обективни административни процедури, които са забавили вписване на ИМ и са извън възможностите на страна да ги отстрани в указания от съда срок.

1

Заявява, че вписването е осъществено едва след отмяна на отказ на съдията по вписвания при РС-Никопол и е представил надлежно вписана ИМ на 10.11.2025г. Моли за отмяна на определението.

В законния срок не е постъпил писмен отговор по частната въззивна жалба.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 262 ал.3 от ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

В РС-Никопол е подадена ИМ от „КАТЯ - 2011“ ЕООД срещу Е. П. С. е заявен иск по чл.108 от ЗС.

С разпореждане №710/12.08.2025г. съдът е оставил без движение производството по гр.д.№402/2025г. по описа на РС Никопол и указал на ищеца да впише исковата молба в седмичен срок. Изрично е разяснено, че ако указанията не бъдат изпълнени ИМ ще бъде върната, както и че страната може да поиска продължаване на срока по реда на чл.63 от ГПК.

С молба от 25.08.2025г. ищецът е поискал издаването на съдебни удостоверения и преписи от исковото молба.

С молба от 01.09.2025г. ищецът е поискал продължаване на срока с нов двуседмичен срок, считано от изтичане на предходния.

С разпореждане №785/02.09.2025г. съдът е продължил срока с две седмици, считано от 02.09.2025г. и отново отправил предупреждение, че ако указанията не бъдат изпълнени производството ще се прекрати.

На 15.09.2025г. /преди изтичането на двуседмичния срок/ е подадена нова молба от ищеца, с която иска продължаване на срока за вписване, тъй като в момента се изготвят от различни административни органи книжата, необходими за вписване на ИМ.

С обжалваното определение №353/18.09.2025г. НРС е върнал ИМ и прекратил производството по делото.

Тези изводи на първата инстанция са изцяло неправилни.

На първо място преди да прекрати производството по делото, съдът е 2 следвало да се произнесе по подадената молба на 15.09.2025г., с която е поискано продължаване на срока по чл.63 от ГПК. Същата е подадена преде да изтече срока на 16.09.2025г. и е процесуално допустима. В атакуваното определение не се съдържат дори мотиви за нейната неоснователност. Тъй като законът не въвежда ограничение в броя на исканията за продължаване на срок по чл.63 от ГПК, то съдът е длъжен да се произнесе по всяко едно от тях и да прецени по същество наличието или липсата на уважителни причини, каквото е изискването на процесуалния закон.

Едва след като се произнесе по надлежно в срок депозираната молба за продължаване на срока, съдът може да разглежда и въпросът дали указанията му са били изпълнени в дадения с предходен акт срок.

Неправилно е и тълкуването на съда, че веднъж продължен срок не може да бъде продължаван отново. Няма такова ограничение в закона.

Действително ищецът е имал и възможността да впише исковата молба преди нейното предявяване, но доколкото законът не въвежда изрична забрана за това няма пречка да стане и в хода на процеса, а в отделни случаи вписването е осъществявано и пред въззивната инстанция. Доколкото същото има оповестителен характер няма пречка производсвото да се развие и без вписана ИМ, макар, че в ТР № 3/2009 г. ОСГК ВКС по т. д. № 3/2009 г., изискването за вписване на исковата молба, се следва от материалния закон и за него съдът следи служебно. Предвид това тълкуване правилно РС-Никопол е оставил без движение ИМ за да бъде вписана, но неправилно е приел, че срокът за отстраняване на тази нередовност не може да бъде продължаван повече от един път и по този начин е игнорирал посочените в изрична процесуално допустима молба от ищеца обстоятелства – наличието на административни пречки.

Също така следва да се отбележи, че предвид спецификата на производството по вписване на ИМ, съдът освен да констатира дали това е направено или не, следва когато продължава срока, независимо в какъв размер е поискан от страната да съобрази продължителността на тази процедура и да определи такъв, който да е достатъчен, за да бъде реално извършено вписването, съответно отстранени нередовностите на ИМ€ Според разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от ТР № 7/2012 г.

ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не 3 отговарят на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент о т чл. 6 ПВ. Съгласно чл. 12 ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда.

Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. От това, ч е Правилникът за вписванията не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВп. (чл. 12, ал. 1 изр. 2 ПВ ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот.

Вписването следва да се извърши по разпореждане на съдията по вписванията. Проверката, която следва да извърши е само за това дали исковата молба подлежи на вписване, и дали са индивидуализирани страните и имота, за който се отнася петитума. Съгласно чл. 4 б. "д" ПВп, на вписване подлежат актове, за които изрично е предвидено в закон. Следователно в случая не може да се приеме, че е налице неизпълнение в срок на задължение за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба, както и че е даден достатъчен срок за изпълнение на същите. В същия смисъл е и определение № 364 от 16.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2690/2015 г.

В този аспект, както е видно от документите по делото заявлението за вписване на ИМ е вх.№3102/25.09.2025г., т.е. подадено е десет дни след молбата от 15.09.25г. и една седмица след постановяване на атакуваното определение – 18.09.2025г.

Нещо повече в последствие, видно от приложенията към частната жалба, ищецът е бил принуден да обжалва отказ на съдия по вписванията и едва след отмяната му от ОС-Плевен да се постанови това вписване - чак на 10.11.2025г. Следва да се има предвид, че тези обстоятелства несъмнено могат да се квалифицират като уважителни причини по чл.63 от ГПК, доколкото са изцяло извън възможностите на ищеца да влияе върху тяхното развитие и не зависят от неговата активност. Те могат да обусловят евентуално продължаване на срока и с много повече от две седмици, които съдът е определил с разпореждането от 02.09.2025г. и след това е приел, че това е крайният срок за отстраняване на нередовностите, отказвайки да го преразглежда.

4

В крайна сметка по делото е представен вписан екземпляр на исковата молба, с което тези нередовности са отстранени.

Поради изложените съображения определението следва да се отмени и делото да се върне за последващи процесуални действия.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №353/18.09.2025г., постановено по гр.д.

№450/2025г. Никополски районен съд е върнал искова молба вх.

№2377/12.08.2025г., по която пред НРС е образувано гр.д.№450/2025г. и прекратил производството по делото.

ВРЪЩА делото на НРС за последващи процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1784 гр. Плевен, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400501061 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.

С Определение №353/18.09.2025г., постановено по гр.д.№450/2025г.

Никополски районен съд е върнал искова молба вх.№2377/12.08.2025г., по която пред НРС е образувано гр.д.№450/2025г. с приложенията, в която като страни са посочени „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК201695119 със седалище и адрес на управление в гр.Гулянци, ул. „Индустриална“№12, представлявано от управителя К. П. С., чрез адв. Е. П., вписан в АК-Пловдив, с личен №1300177740 със съдебен за съобщения и призовки в адрес гр.П., ул.„А.“№*, ет. * - адвокатска кантора срещу Е. П. С., ЕГН********** с постоянен адрес в с.*, общ. Г., ул.„Ш.“ №* и прекратил производството по гр.д.№450/2025г. по описа на НРС.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК201695119 със седалище и адрес на управление в гр.Гулянци, ул. „Индустриална“№12, представлявано от управителя К. П. С., чрез адв. Е. П., вписан в АК-Пловдив. В нея се правят оплаквания, че определението на съда е незаконосъобразно, тъй като изводите му, че нередовностите на се отстранени в срок са неправилни. Сочи се че своевременно са поискали продължаване на срока, че са били налице обективни административни процедури, които са забавили вписване на ИМ и са извън възможностите на страна да ги отстрани в указания от съда срок.