Решение № 1036 от 30.11.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. Враца, 30.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 4859 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2245,75 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 566,62 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 71,48 лв.

Ищецът иска да бъде признато за установено, че по отношение на ответника И.Р.И. съществуват вземания в полза на ищеца за сумата от 2245,75 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 272803/23.06.2017г., сключен между И.И. и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 29.09.2017г. и приложение №1 към него от 09.02.2018г.; сумата от 566,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до 09.02.2018г; сумата от 71,48 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 01.08.2017г. до 21.04.2018г., ведно със законната лихва считано от 10.05.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 11.05.2018г. по ч.гр.д. №1998/2018г. на РС-Враца. Твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № 272803/23.06.2017г. С подписването на договора ответникът бил заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и Общи условия, както и че е запознат с тарифата на лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършваните услуги. С подписването на договора ответникът бил приел общите условия за същия, както и че те представляват неразделна част от договора. В Общите условия било предвидено, че кредиторът има право да прехвърли вземанията си по договора на трето лице. Между „Банка ДСК“ ЕАД и ищецът бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017г. на основание чл.99 ЗЗД и приложение №1.1 към него от 09.02.2018г, с които процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.

Изложено е, че съгласно договор за стоков кредит № 272803/23.06.2017г. на ответникът бил представен кредит в размер на 2245,75 лева за закупуване на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, както и за сключване на застраховка чрез кредитора. Сумата на кредита била предоставена за закупуване на стоките и се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД, като сумата за финансиране на застраховката се усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите. Било уговорено кредитът да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер от 230,49 лева, а остатъкът от 230,47 лева се дължал с последната вноска, съгласно уговорения между страните погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Размерът на дължимата договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до 09.02.2018г. бил 566,62 лева. Не са били начислени такси за събиране на изискуем кредит. Твърди се, че ответникът И.И. е прекратил изплащането на заема на 01.08.2017г. Сочи се, че съгласно т.12.1 от ОУ при допускане на забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Предсрочната изискумост на процесния договор за кредит била обявена на 28.02.2018г. Ответникът дължал и мораторна лихва за забава върху непогасената главница от датата на преустановяване на плащанията – 01.08.2017г. до 21.04.2018г. в размер от 71,48 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1998/2018г. на РС-Враца. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва, че уведомление по чл. 99, ал.4 ЗЗД не е връчено редовно на ответника, тъй като същото следва да бъде отправено от цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Не било редовно връчено на ответника и по настоящото дело, тъй като връчването било извършено чрез особения представител. Излага, че е налице нищожност на клаузи от договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като бил предивден лихвен процент от 40,32 % и ГПК от 48,67%. Сочи, че към момента на сключване на договора е бил в сила ЗПК и ЗЗП, които са приложими към него. В чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014г., ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите, които надвишават този размер са нищожни. Посочил е, че уговорения между страните ГПР не надхвърля този размер, но въпреки че не е предвиден нормативно максимален размер на възнаградителната лихва, намира че такова ограничение трябва да има, тъй като в случая се касае за отношения с по-слаба икономически страна. Счита, че следва да бъде приета за нищожна уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва, в който смисъл е и практиката на ВКС, която цитира. Моли да бъде обявена тази клауза за нищожна и да бъде прието, че ответникът не дължи суми за договорна лихва. Счита, че следва да бъде обявен договорът за нищожен изцяло, като в такъв случай дори да се приеме, че се дължи връщане на главницата, то основанието не би било договорно, както е заявено в заповедното производство и не може да бъде уважен така предявения иск на различно правно основание. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Конституирано е трето лице помагач

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което не е взело отношение по спора.

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.09.2017г. между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД и извадка от Приложение №1 към него, видно от които на ищеца са прехвърлени вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от прехвърлителя, като в Приложение №1 под № 5213 е посочено вземането срещу И.Р.И.. Представено е потвърждение за извършената цесия от страна на цедентът, както и пълномощно, с което овластява цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.

Установява се от договор за стоков кредит №272803/23.06.2017г. в гр. Враца между И.Р.И. и „Банка ДСК” ЕАД, че на ответникът е предоставен кредит за закупуване на стока – пералня SAMSUNG WF70 на цена от 849 лева и мобилен телефон САТ S60 на цена 1299 лева, която следва да бъде върната заедно с уговорената възнаградителна лихва на 12 месечни вноски от 230,49 лева, като падежът на последната вноска по представения погасителен план е 23.06.2018г.

Годишния процент на разходите по кредита е 48,67 %, а лихвения процент е 40,32%. Видно от приложения към договора погасителен план сумата по кредита е в размер на 2245,75 лева, а възнаградителната лихва е 520,11 лева за целия срок на договора. Уговорено е да бъде сключена чрез кредитодателя застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 97,75 лева. Представени са и общи условия за отпускане на кредити, които са приети и подписани от ответника И. като са подписани на всяка страница. Представена е фактура от „Технополис България“ ЕАД за сумата от 2148 лева за закупуване на пералня SAMSUNG WF70 и мобилен телефон САТ S60 с клиент И.И., в която е посочено, че е заплатено с кредитна карта ДСК кредит.

Представено е уведомление за прехвърляне на вземанията по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца, но липсват доказателства същата да е получена от ответника.

По делото е приет договор за цесия от 03.05.2019г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и приложение №1 към него, от които е видно, че вземането спрямо И. Ременов И. за главница 2245,75 лева и 566,62 лева лихва, е прехвърлено на конституираното като трето лице помагач дружество. Приложено е по делото и пълномощно същото да извърши уведомяване на длъжника за цесията, както и потвърждение от страна на цедента.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1998/2018г. на РС-Враца е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от уведомяването, като исковата молба, по която е образувано производството е постъпила в този срок.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Възраженията на ответника относно редовността на уведомяването за цесията, са неоснователни.

Според изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането.

Трайната съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. В този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост /в този смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./.

Предвид горното възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване са неоснователни, още повече че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.

С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.

Установи се безспорно по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за стоков кредит №272803/23.06.2017г. в гр. Враца между И.Р.И. и „Банка ДСК” ЕАД, по който му е предоставен кредит за закупуване на стока – пералня SAMSUNG WF70 на цена от 849 лева и мобилен телефон САТ S60 на цена 1299 лева, която следва да бъде върната заедно с уговорената възнаградителна лихва на 12 месечни вноски от 230,49 лева, като падежът на последната вноска по представения погасителен план е 23.06.2018г.

Годишния процент на разходите по кредита е 48,67 %, а лихвения процент е 40,32%. Видно от приложения към договора погасителен план сумата по кредита е в размер на 2245,75 лева, а възнаградителната лихва е 520,11 лева за целия срок на договора. Уговорено е да бъде сключена чрез кредитодателя застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 97,75 лева. Представено е и доказателство, че сумата по кредита е била усвоена от ответника, като е получил от „Технополис България“ ЕАД стоките, които са посочени в договора за кредит. Не се доказа тези суми да са погасени чрез плащане.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a93dfcd7-9a5a-4b9c-8830-72755afe27e0