Решение № 325 от 27.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Добрич, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20253230101431 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град ******, установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК срещу С. А. Е., ЕГН **********, с адрес град ******, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на Заповед № 629/30.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№ 1297/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, а именно:

- 1652,30 евро (3231,62 лева) – неиздължена главница по Договор за стоков кредит от 24.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2024 г. до окончателното й изплащане;

- 520,18 евро (1017,39 лева) – договорна лихва, начислена за периода от 08.05.2021 г. до 23.04.2023 г.;

- 132,28 евро (258,71 лева) – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 08.05.2021 г. до 23.04.2023 г.;

- 219,33 евро (428,98 лева) – обезщетение за забава, начислено за периода от 24.04.2023 г. до 25.04.2024 г.;

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

На 24.04.2021 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и С. А. Е. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит.

1

Съгласно договора, „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1652.30 евро за закупуване на следните стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД: Телефон мобилен „IPHONE”, телевизор “SAMSUNG” и за сключване чрез “Банка ДСК“ на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД. Срокът на издължаване на кредита е 24 (двадесет и четири месеца), считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. В т.6 от договора за кредит е уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 29,52 % годишно. Кредитът е трябвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение №1 към договора за кредит). Кредитът се отчита по заемна сметка № ******. За падежна дата за издължаване на месечните вноски страните са договорили 8мо число на месеца.

„Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил предоставен на ответника на 24.04.2021 г. по предвидения в т.3 от договора начин, а именно: сумата предоставена за закупуване на посочените стоки е преведена по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД, а сумата, предоставена за застраховка е била преведена по сметка на застрахователите.

Кредитополучателят не е извършвал плащания на суми по кредита. След настъпване на крайния падеж на кредита на 24.04.2023 г. е настъпила пълната изискуемост на всички вземания на кредитора.

Поради това на 29.04.2024 г. „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя С. Е.а за дължимите суми по главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава, обезщетение за забава, както и законна лихва.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1297/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено и е издадена Заповед № 629/30.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която длъжникът С. А. Е. е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД следните суми: - 1652,30 евро (3231,62 лева) – неиздължена главница по Договор за стоков кредит от 24.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2024 г. до окончателното й изплащане; - 520,18 евро (1017,39 лева) – договорна лихва, начислена за периода от 08.05.2021 г. до 23.04.2023 г.; - 132,28 евро (258,71 лева) – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 08.05.2021 г. до 23.04.2023 г.; 219,33 евро (428,98 лева) – обезщетение за забава, начислено за периода от 24.04.2023 г. до 25.04.2024 г., както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер на 51,71 евро (101,13 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро (100,00 лева).

В хода на заповедното производство, с Разпореждане № 2103/07.04.2025 г., съдът е указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника С. А. Е., с оглед изискванията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Разпореждането е връчено на „Банка ДСК“ на 14.04.2025 г.

2

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника - адв. Д. Н., АК-Добрич, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Моли се за отхвърляне на искове по следните съображения: Твърди, че не са спазени изискванията на Закон за потребителският кредит в частта за изчисляване на годишен процент на разходите (ГПР). Потребителят по този договор не е имал възможност да разбере посочения процент на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт и какви разходи включва. Излага, че годишен процент на разходите по кредита е 33,89 %, а в т.13 от договора е записано, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, без да се упоменава дали тези разходи са част от ГПР. Съгласно чл.22, вр. чл.23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да се счита за недействителен.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1297/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич. С разпореждане от 19.08.2022г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът С. А. Е., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, да заплати на „БАНКА ДСК„ АД ЕИК ******, следните суми: - 19 852.20 лева, представляваща неиздължена главница към 16.08.2022 г. по договор за текущо потребление от 06.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 18.08.2022 г. до окончателното изплащане; - 1652,30 евро (3231,62 лева) – неиздължена главница по Договор за стоков кредит от 24.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2024 г. до окончателното й изплащане; - 520,18 евро (1017,39 лева) – договорна лихва, начислена за периода от 08.05.2021 г. до 23.04.2023 г.; - 132,28 евро (258,71 лева) – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 08.05.2021 г. до 23.04.2023 г.; 219,33 евро (428,98 лева) – обезщетение за забава, начислено за периода от 24.04.2023 г. до 25.04.2024 г., както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 51,71 евро (101,13 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро (100,00 лева).

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С Разпореждане № 2103/07.04.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 14.04.2025 г. Исковата молба е подадена на дата 12.05.2025 г., поради което е допустима и подлежи на преценка по основателност.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.430 от ТЗ, вр. чл.60, ал.2 от ЗКИ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Предявени са като установителни в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

3

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно, следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

В настоящото производство съдът следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител е изключена за индивидуално уговорените клаузи - чл.146, ал.1 от ЗЗП, но се прилага към останалата част на договора - чл.146, ал.3 от ЗЗП. При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза.

С Договор за стоков кредит от 24.04.2021 г., между страните по делото е уговорено отпускането на стоков кредит от банката-ищец на ответника в размер на 1652,30 евро (3231,62 лева), за закупуване на следните стоки от търговеца „Технополис България“ ЕАД: Телефон мобилен „IPHONE” на цена от 909,59 евро (1779,00 лева) и телевизор “SAMSUNG” на цена от 597,70 евро (1169,00 лева), както и за сключване чрез “Банка ДСК“ на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет 4

„Стандарт“ за лица от 65 до 78 години, с еднократна застрахователна премия в размер на 145,01 евро (283,62 лева). Срокът на издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. В т.6 от договора за кредит е уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 29,52 % годишно или 0,082 % на ден, като ГПР е 33,89 %. Договорено е кредитът да бъде погасен чрез 24 равни месечни анюитетни вноски с падеж 8-мо на месеца, всяка включваща главница и възнаградителна лихва, съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора за кредит, чрез разплащателна сметка в Банка ДСК на ответника с IBAN ******. Крайният падеж на задължението е 24.04.2023 г.

Въз основа на приетото по делото заключение по ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че договорения между страните стоков кредит е усвоен по предвидения в т.3 от договора начин – по безкасов път, чрез преводи на 24.04.2021 г., както следва: сумата от 2948,00 лева (1507,29 евро) по сметка на търговеца „Техномаркет България“ ЕАД и сумата от 283,62 лева (145,01 евро) по сметка на ЗК „Групама – стокови кредити“. Налице е забава от страна на длъжника при плащания на суми по главница/лихви по процесния договор за кредит. Ескпертът докладва, че дължимата неплатена главница към датата на подаване на заявлението, към датата на подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението е в размер на 1652,30 евро (3231,62 лева).