Решение № 3318 от 17.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3318 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100500319 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД“ срещу решение по гр. д. №62095/2023 г. по описа на СРС, ГО,156 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата Л. П. чрез особен представител оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Нелбо“ АД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. К. П., в която се твърди, че ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 6876,40 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 1068,23 лева за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 20,09 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 4,48 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно претендираните вземания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез особения представител, като исковете се оспорват. Твърди се, че не е налице облигационно връзка между страните, тъй като не било безспорно установено, че ответницата бил собственик на процесния имот, което обосновава. Поддържа, че дори да се установи наличието на облигационно отношение между страните не било доказано, че е доставено топлинна енергия съответни в какъв размер. Навежда доводи, че вземането е погасено по давност, съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което аргументира подробно. Излага съображения по отношение приложението на чл. 119 ЗЗД във връзка с акцесорните вземания. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище, че за процесния период разпределението на топлинната енергия не е било извършвано от него.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 1975 г.

Представено по делото е писмо-запитване №П-3374/17.06.2015 г. от ищеца, ведно с отговор на същото от Столична община, район Красна поляна от дата 2

25.06.2015 г. относно обстоятелството кой е купувач на процесния имот.

Представено е постановление за налагане на възбрана от 22.08.2018 г.

Представено е удостоверение изх. №68-00-1110/20.09.2012 г. за идентичност на адрес.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер250871 с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

Представен разпределение. е договор от

03.10.2002 за предоставяне услуга дялово

Представени са декларация от упълномощено от ОС на ЕС лице, протокол на ОС на ЕС от 2002 г. и списък на етажните собственици.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е договор при Общи условия за извършване услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ.

Прието по делото е и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което се установява, че Л. К. П. и Л. К. З. са имена на едно и също лице.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за процесния период възлизат на 6876.22 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на същата се установява, че процесните суми не са заплатени от ответната страна.

С решение № 20409от 12.11.2024 г., постановено по гр. д. №62095/2023 г. по описа на СРС, ГО,156 с-в, исковете са изцяло отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, но по същество- частично неправилно.

3

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения по делото от ищеца договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, неоспорен от ответната страна, се установява, че собственик на процесния апартамент е станала през 1975 г. Л. К. З.. Че това е именно ответницата Л. К. П., съдът намира за установено посредством приетото по делото удостоверение за идентичност, находящо се на л. 91 от първоинстанционното производство. Този извод кореспондира с останалия събран доказателствен материал, включително постановлението за налагане на възбрана, в което е посочена именно ответницата. Същият не се разколебава от посоченото в писмо на Столична община от 25.06.2015 г., че процесният имот е закупен от Л. К. З.. На първо място документът не представлява титул за собственост, а е частен такъв и не се ползва с материална доказателствена сила относно обективираното в него. Отделно от това следва да се вземе предвид съвпадението на посоченото в писмото ЕГН на лицето З., и ЕГН на ответницата по исковата претенция.

Няма данни процесният имот да е бил продаден на трето за процеса лице. Така при съвкупния анализ на всички посочени писмени документи следва извод, че между ответницата като собственик и ползвател на процесния имот и ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, гр. София, , ж. к. ****, топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

Не се оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по 4 система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 6876.22 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, която не е заплатена от ответната страна./видно от заключението на счетоводната/.

В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано.

Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.

Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. Приложение в настоящия казус следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението. Искът следва да се счита предявен на 29.11.2022 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 29.11.2019 г. по принцип биха били погасени по давност, съобразно горното, т. е. вземанията за главница по всички фактури до септември 2019 г. включително. Следва да съобрази обаче чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 5