Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7655 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11947/2023
Вид
Решение № 7655
Подписан
15.12.2025
Състав
Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7655 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело № 20231100111947 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Д. Й. Т. срещу А. Й. Т. за осъждането на ответника да заплати на ищеца получени без основание суми по лична банкова сметка на ответника, които са били преведени от банковите сметки на бащата на страните по делото - Й.Н. Т. с IBAN: BG******** и с IBAN: ********, както следва:

1. сумата от 25 000 лв., представляваща частта от общо получените от ответника 50 000 лв. с банков превод от 26.09.2019 г.

2. сумата от 50 000 лв., представляваща частта от общо получените от ответника 100 000 лв. с банков превод от 30.09.2019 г.

3. сумата от 21 750 лв., представляваща частта от общо получените от ответника 43 500 лв. с банков превод от 27.11.2019 г.

Претендира се и законната лихва върху всяка една от гореописаните три суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.10.2023 г.

В исковата молба и уточнителна молба от 07.11.2023 г. са изложени твърдения, че ищецът и ответникът са братя и законни наследници на покойния им баща Й.Н. Т., починал на 25.05.2021 г., който е притежавал спестявания на суми в банкова сметка в Банка Пиреос, понастоящем с правоприемник Пощенска банка. Сочи, че в последните години преди смъртта си баща им е бил все по-трудно подвижен и не можел да организира погасяване на сметките си за консумативи и ежедневни разходи, поради което е упълномощил ответника да се разпорежда със сумите по банковите му сметки. Използвайки дадените му пълномощия, ответникът по делото се е разпоредил в своя полза и без основание с част от сумите по банковата сметка на баща им, като ги е превел, както следва: на 26.09.2019 г. - 50 000 лв., на 1

30.09.2019 г. - 100 000 лв. и на 27.11.2019 г. - 43 500 лв. Ищецът твърди, че сумите са преведени от банкова сметка на баща им с IBAN: BG********, закрита на 15.11.2019 г., като на нейно място, на 16.11.2019 г. е открита автоматично нова сметка с IBAN: ******** в правоприемника на банка Пиреос - „Юробанк България” АД. Като основание на първите две транзакции е посочено „прехвърляне в сметка“, а на третата - „захранване на сметка, наредено от пълномощник А. Т.“, което ясно сочело липса на основание за получаване на сумите.

Поддържа се, че по описания по-горе начин ответникът приживе на наследодателя Й.Н. Т. се е обогатил без основание, получавайки сумите по трите превода, в размер на 193 500 лв. за сметка на обедняването на последния. Поради това в патримониума на наследодателя Й. Т. е възникнало право на вземане към ответника от неоснователното обогатяване на последния в деня на всяка една от транзакциите. В качеството на законен наследник на ½ идеални части от наследството на баща си, ищецът счита, че за него се е породило право на вземане по всеки от трите банкови превода, за което предявява искове в горепосочените размери.

Ответникът А. Т. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сумите са преведени въз основа на валидно пълномощно и са получени на правно основание - по сключен между него и баща му договор за гледане и издръжка от 03.10.2019 г., по силата на който ответникът се задължава да гледа и издържа баща си срещу сумата от 200 000 лв.

Сочи, че е изпълнил договора си, като единствено той е полагал грижи за баща им, който е бил в тежко здравословно състояние, обусловено от рак на устата. Поддържа, че ищецът напълно се е бил дезинтересирал от състоянието на техния наследодател. С молба от 13.05.2025 г. и в о.с.з. от 19.05.2025 г. ответникът уточнява, че с подписания на 03.10.2019 г. договор за гледане и издръжка се формализират отношения по такъв договор, започнали веднага след издаването на пълномощното от 25.09.2019 г., когато здравословното състояние на Й. Т. се е влошило сериозно. Двата банкови превода от 26 и 30 септември 2019 г. била в изпълнение на задължението на бащата по договора за гледане и издръжка да предостави сумата от 200 000 лв. на А. Т..

Ищецът своевременно е възразил, че сключеният договор за гледане и издръжка е нищожен поради липса на основание предвид наличието на заболяване, предполагащо настъпването на смъртта на Й. Т. твърде скоро след датата на сключване на договора, и поради обстоятелството, че Й. Т. не се е нуждаел от издръжка, доколкото е разполагал с повече от 200 000 лв. в банковата си сметка, а отделно от това е получавал и пенсия.

Посочва се, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави и морала, тъй като с него е договорено изпълнението на морален законен дълг на сина по чл. 124, ал. 5 ГПК да се грижи и издържа безвъзмездно болния си баща, последният да му заплати значителна сума пари.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложено към доказателствения материал по делото Удостоверение за 2 наследници с изх. № РВТ23-УГО1-7981 от 03.07.2023 г. ищецът Д. Й. Т. и ответникът А. Й.

Т. са единствени законни наследници на починалия на 25.05.2021 г. Й.Н. Т..

Между страните в настоящото съдебно производство не е налице правен спор по отношение на обстоятелството, че следните суми с общ размер 193 500 лв. са били преведени на посочените дати от банковата сметка на Й.Н. Т. по банкова сметка на А. Й. Т., като последният наредил преводите в качеството си на пълномощник на баща си:

1. сума от 50 000 лв. с банков превод от 26.09.2019 г.

2. сума от 100 000 лв. с банков превод от 30.09.2019 г.

3. сума 43 500 лв. с банков превод от 27.11.2019 г.

Посоченото се потвърждава и от представени към исковата молба извлечения на транзакциите за банкови сметки с IBAN: BG******** и IBAN: ********.

Представено е и нотариално заверено на 25.09.2019 г. пълномощно, по силата на което Й.Н. Т. е упълномощил А. Й. Т. да го представлява пред всички търговски банки на територията на Република България, като разполага със следните правомощия: да открива банкови сметки, да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на името на лицето сметки, като внася и тегли неограничено суми в брой и извършва всякакви преводи, включително за част или за цялата наличност по съответната сметка; да сключва договори за срочен депозит при условия по преценка на пълномощника и да внася пари на депозит, като има правото да се разпорежда неограничено с внесените на депозит суми, включително да тегли такива суми преди датата на падежа на депозита.

От приложения към отговора на исковата молба договор от 03.10.2019 г., сключен между А. Й. Т. и наследодателя Й.Н. Т., по силата на който ответникът се задължава да предоставя издръжка и гледане на Й.Н. Т., като в замяна последният „предоставя на сина си А. Й. Т. сумата от 200 000 лв.“. Посочено е, че договорът се сключва с оглед на личността и се основава на морално-етичните отношения между баща и син.

По отношение на здравословното състояние на наследодателя видно от Експертно решение № 0846 от 13.04.2018 г. Й.Н. Т. е диагностициран със злокачествено заболяване на устната кухина, като поради заболяването е напълно неработоспособен. От Епикриза издадена от УМБАЛ „Александровска“ се установява, че към февруари 2021 г. лицето е диагностицирано с окончателна диагноза улцерозна лезия на гингивата, с оголване на алвеоларната кост на долната челюст лингвално в зоната на долните фронтални зъби, развиваща се след лъчетерапия.

В о.с.з. от 17.02.2025 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че към момента на издаването на експертното решение от 13.04.2018 г. до смъртта му Й.Н. Т. е бил в тежко здравословно състояние предвид диагностицираното животозастрашаващо заболяване – рак на устата.

Видно от изявленията на страните в о.с.з. от 19.05.2025 г., те не спорят, че от пролетта на 2019 г. грижите за наследодателя са били полагани само от ответника, но не и от ищеца.

Влошеното здравословно състояние на Й. Т. се потвърждава и от изслушаните в открито съдебно заседание свидетелски показания на свидетеля И.В.Ч., която е сестра на ответника А. Т. по майчина линия, и която посочва, че Й. Т. е бил лежащо болен, като 3 ответникът се е занимавал с всички грижи за него - храна, лекарства, медицински прегледи и специализиран превоз. Свидетелят твърди, че полагането на грижите е започнало през 2019 г., като А. Т. почти всеки ден е носел храна и памперси, водел е болния на прегледи и поел всичко, като се е грижел непрекъснато за него. Според свидетеля Ч. финансовите дейности, които ответникът е извършвал от името на своя баща, са се изразявали в закупуването на лекарства и храна, заплащане на сметки и използване на пари за такси или линейка при необходимост. Според свидетелските показания Й. Т. се е доверявал на сина си А. Т. за финансите, тъй като единствено той е полагал грижи за него и бащата не е имало към кого друг да се обърне. Свидетелят посочва, че бащата е предоставил възможност на сина си да се разпорежда със средствата му, тъй като се е намирал в невъзможност да върши това. Твърди се, че бащата е имал желание да сключи с А. Т. договор за гледане и издръжка, тъй като той е бил единственият, който се е грижел за него ежедневно, макар бащата да се е намирал в тежко състояние.

От свидетелските показания на М.Б.Г., първа братовчедка на Й. Т. и леля на страните по делото, се установява, че А. Т. не е живеел с баща си, но всеки ден е ходил и се е грижел за него, като грижите са започнали през 2018 г. - 2019 г. Свидетелката твърди, че е виждала ответника да обслужва бащата, да му купува лекарства и храна и да го води болница, като няма информация бащата да е дал на А. Т. да разполага с неговите финансови средства. Г-жа Г. също така посочва, че не е виждала Д. Т. на посещение при баща си от момента на неговото разболяване до смъртта му, като го е видяла на погребението, за което мисли, че последният е бил уведомен от страна на своя брат А. Т..

Според показанията на Е.Н.Х., която твърди, че познава Й. Т. от 2009 г. и живее в апартамента над този на Й. Т., неговият син А. постоянно го е обгрижвал дори през последните месеци преди смъртта му, когато се е грижел и за своето малко дете. Свидетелят твърди, че няма информация бащата да се е доверявал на своя син за финансовите си средства, но знае, че апартаментът, в който е живеел Й. Т., се е водел на А. за гледане, като знае това от мъжа си, който е домоуправител на блока. В периода от 2019 г. до 2021 г. свидетелката посочва, че е виждала А. Т. почти всеки ден. Твърди, че Й. Т. не й е споделял дали е имал намерение да сключва договор за издръжка и гледане с А..

Договорът за гледане и издръжка, сключен между Й. Т. и А. Т., по своята правна същност съставлява двустранен договор, въз основа на който прехвърлителят се задължава да прехвърли правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ или парична сума, а в замяна приобретателят се задължава да полага грижи и да заплаща издръжка на лицето в обем, съобразно уговореното. Договорът е ненаименован (липсва изрична правна уредба, която да урежда правата и задълженията между страните), поради което съдържанието на насрещните престации на страните е подчинено на принципа на свобода на договаряне, съдържащ се в чл. 9 ЗЗД. Договорът е и алеаторен, тъй като по общо правило едната от страните не знае точния размер на задължението си или на вземането си (в този смисъл са Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д. № 1853/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 50238/13.01.2023 г. по гр.д. № 3424/2021 г. на ВКС, IV г.о.).

4

Поради обстоятелството, че липсва ограничение по отношение естеството на престацията на лицето, получаващо гледане и издръжка, макар и да е широко разпространено по този вид договори да се прехвърля недвижим имот, няма правна пречка или забрана престацията на прехвърлителя да бъде и друга, включително парична сума, щом е годна да бъде предмет на възмездна прехвърлителна сделка.