Определение № 35850 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35850 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110115770 по описа за 2026 година

С искова молба с вх. № 178867/04.06.2026г. ищецът Р. Н. М. е предявил против ***** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 218.75 евро, представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за кредит № 9649832002/13.09.2025г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2026г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2025г. между страните е бил сключен договор за кредит № 9649832002, по който ищецът Р. Н. М. има качеството на заемополучател, и ответникът ***** имал качеството на заемодател, по силата на който на ищеца бил предоставен кредит в размер на 357.90 евро. Срокът на договора бил 30 дни, като бил уговорен годишен лихвен процент от 40.97 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.70%. Общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на 369.97 евро. Сочи се, че в деня на подписване на договора за кредит между страните е било сключено и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което се дължала такса в размер на 79,50 евро. Ищцата твърди, че на 14.04.2026г. е погасила изцяло задълженията си по кредита, като е заплатила в полза на ищеца сума в общ размер на 576.65 евро, включваща следните суми: 357.90 евро - главница, 12.06 евро - възнаградителна лихва, 79.50 евро - такса за бързо разглеждане и 127.19 евро наказателна такса. Поддържа се, че процесният договор и свързаното с него допълнително споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, доколкото не била спазена процедурата за сключване на договора от разстояние по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУС/ и чл. 8 и сл. от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУ/. На ищеца не била предоставена преддоговорна информация, ответникът не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него. Оспорва се разменените между страните 1 електронни съобщения във връзка с договора да отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Счита се, че договорът за потребителски кредит и свързаното с него допълнително споразумение са нищожни основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, които съставлявали съществен елемент от неговото съдържание. Излага се, че в нарушение на императивните правила ГПР е посочен в договора единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както и липсвала методика на формиране на ГПР по кредита относно компонентите, които са включени в него и не било посочено как се формира посоченият в договора ГПР от 49.70 %, което било в противоречие с чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В съдържанието на договора не били включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР, в това число начислените такси за бързо разглеждане. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният е в размер на 379.64 %, който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19. ал.

4 от ЗПК, като не е посочена и общата дължима сума. В договора била предвидена дължимостта на такса за бързо разглеждане в размер на 79.50 евро, която не се дължала на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и тази такса представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Поддържа се, че начислената такса за бързо обслужване е заплатена при начална липса на основание. Изтъква се и че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП- не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение, се изисква одобрение от кредитора.

Излага се и довод, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП. В нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК кредиторът не е включил ГПР разходите за заплащане на „такса за бързо разглеждане“, а действителният размер на ГПР възлиза на 379.64 %, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и има за последица нищожност на целия договор за кредит. Счита се и че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като клаузите за възнаградителна лихва /ГЛП/ са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми, като недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Предвид недействителността на договора за кредит, счита че на основание чл. 23 ЗПК за кредитополучателя е налице единствено задължение да върне на ответника предоставената от него в заем сума по процесния договор, а с 2 надплатената над този размер сума от 218,75 евро ответното дружество се е обогатило, тъй като сумата му е заплатена без основание. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и искане по чл. 190 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****, в който се оспорват предявените искове. Не оспорва и потвърждава, че между страните е сключен процесният договор, както и че на 14.04.2026 г. ищцата е заплатила по договора сумата общо от 576,65 евро. Оспорва се процесният договор за кредит да съдържа нищожни клаузи. Излагат се твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит - възнаградителна лихва, размер на таксата за бързо разглеждане и общия размер на кредита, и ищецът е имал възможност да откаже заявката си за кредит. Поддържа се, че е изпълнена процедурата за сключване на договора от разстояние, както и че ГПР е формиран в съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за бързо разглеждане да подлежи на включване в него, след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която се предоставя, преди да се стигне до сключване на договор за кредит и ползването на услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита, или за получаването му при предлаганите условия. Твърди се, че ГПР е в законоустановените граници. Оспорва се да са налице сочените от ищеца основания за нищожност на договора, както и не било налице основание и задължение за плащане на претендираната от ищеца сума като получена без правно основание. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Ответникът възразява по доказателствените искания на ищеца.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен договор за кредит № 9649832002/13.09.2025 г., по който ищецът Р.

Н. М. има качеството на заемополучател, и ответникът ***** има качеството на заемодател, с ГПР в размер от 49,70% и ГЛП в размер от 40,97%, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 357.90 евро, със срок на договора от 30 дни; 2) че 3 отпуснатата главница в размер от 357,90 евро е била изцяло усвоена от ищеца; 3) че във връзка с процесния договор за кредит между страните е сключено на 13.09.2025 г. споразумение за допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането, по което се дължи такса в размер на 79,50 евро, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 49,70 %; 4) че ищецът изцяло е погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като е заплатил на 14.04.2026 г. в полза на ищеца сумата в общ размер на 576,65 евро; 5) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за кредит № 9649832002/13.09.2025 г.; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи, респ. задържи процесната сума, а именно: валиден договор за кредит № 9649832002/13.09.2025 г., въз основа на който са извършени начисления на процесната стойност и в който не се съдържа скрито оскъпяване; че в процесния договор за кредит е посочен действителния размер на ГПР при вземане предвид на всички разходи по кредита.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на ответника да представи документи по реда на чл. 190 ГПК следва да се отхвърлят, доколкото същите не са необходими по делото, с оглед обстоятелствата, които са обявени за безспорни и предвид липсата на спор за релевантни за спора факти.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.11.2026 г. от 14,25 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.