Решение № 376 от 28.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500804 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№ 26715/2.10.2019г от Б. Г. Б., и въззивна жалба вх.№ 27314/07.10.2019г от ВЛ. ЕМ. ТР. срещу Разпределението, извършено на 1.07.2019 и предявено на страните на 30.09.2019 от ЧСИ М., рег.№ 711, с район на действие ОС-Варна, на паричната сума от 78 724лв, постъпила по изп.дело № 20157110400454, от публичната продан на недвижими имот.

С въззивна жалба вх.№ 26715/2.10.2019г Б. Г. Б.-взискател оспорва разпределението като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните норми.

Счита, че по отношение посочените в раздел I-ви-вземания по чл.136 т.1 ЗЗД за такси и разноски за ЧСИ -851,90лв и за взискателя - - 2 995лв или общо 3 846,90лв, правната норма, описана в Протокола, била неправилна, доколкото разпоредбата на чл.136 ЗЗД съдържала няколко алинеи, а не само точки, което възпрепятствало ефективната защита на взискателя и било пречка да се установи налице ли е правилно приложение на правна норма.

На сл.място. Ако се приеме, че приложимата правна норма била тази по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, то ЧСИ не бил присъдил на взискателя вземанията за разноски по направеното 1 обезпечение.

По отношение на раздел II-ри за вземания по чл.136 т.5 ЗЗД нормата била неправилно посочена, което възпрепятствало ефективната защита на вз-ля и било пречка да се установи налице ли е правилно приложение на правна норма.

Привилегията по т.5 на чл.136 ал.1 ЗЗД била приложима само за трудови възнаграждения, но не и за разноски и лихви.

Изчислявайки привилегията, включително с разноски и лихви, ЧСИ е разпределил по-малка сума за вз-ля. Затова изчисленията били неточни. Сумата, която следвало да бъде разпределена за вз-ля била значително занижена и неправилно изчислена.

Ето защо моли за отмяната на постановеното разпределение и за извършване на ново при съобразяване на гореизложеното.

Срещу подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от длъжника ВЛ.

ЕМ. ТР., която счита за допустима, но неоснователна, като излага следното:

В жалбата бланкетно се твърди, че доколкото разпоредбата на чл.136 ЗЗД съдържала няколко алинеи, а не само точки, то правната норма,посочена в Протокола, била неправилна.

Тъй като в правната норма на чл.136 ЗЗД има четири алинеи, но само ал.1 има точки, то твърдението е изцяло голословно.

Счита за несъстоятелно и другото оплакване, наведено в т.1, че доколкото приложима била нормата на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, то ЧСИ неправилно не бил присъдил вземания за разноски по направеното обезпечение.

В жалбата по чл.463 ал.1 ГПК липсва уточнение каква конкретна сума не е била взета предвид от ЧСИ и затова ВОС не би могъл да извърши проверка същото, доколкото е ограничен от посоченото в жалбата по смисъла на чл.463 ал.1 ГПК.

В подадената от длъжника ВЛ. ЕМ. ТР. в качеството му на ЕТ“ЕЛ ЕС БИ СИ ЛИМИТЕД“ въззивна жалба вх.№ 27314/07.10.2019г се излагат аргументи за неправилното разпределение на сл.суми :

- сумата 851,90лв - такси по т.т.3, 4, 5 и т.31 – невнесени от взискателя и разноски в полза на ЧСИ като привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, преди останалите привилегировани вземания по чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД.

Счита, че посочената сума не попада сред привилегиите по т.1.

За неплатени авансови или прости такси ЧСИ не разполага с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, за да ги събере за себе си приоритетно преди всички останали вземания и преди установените в закона привилегировани вземания.

Тази специална привилегия принадлежи само на взискатели в изп.производство, каквото качество ЧСИ няма /освен ако не се е снабдил с ИЛ по установения в закона ред, 2 каквато не е настоящият случай.

Съгласно т.11 от ТР № 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС, както и според съдебната практика, обективирана в Решение № 423/20.01.2016г по гр.д.№ 391/2015г на ВКС, IV ГО „както ЧСИ, така и взискателят дължат активност за определяне и внасяне на дължимата авансова такса за извършване на поискано изп.действие. Съгл.чл.80 от ЗЧСИ, взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимата авансова такса, както и да представи доказателства за това още с молбата си за поисканото изп.действие. Ако взискателят не е внесъл дължимите такси, ЧСИ е бил длъжен и е следвало да му изпрати съобщение и да изиска внасяне на таксата. При неизпълнение на разпореждането на ЧСИ за представяне на доказателства за внасянето на дължимата авансова такса, ЧСИ не следва да извършва поисканото изп. действие, както и да откаже извършването му.” Предвид горното, разпределението на сумата от 851,90лв в полза на ЧСИ за такси и разноски с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 и преди останалите привилегировани вземания по т.5 е неправилно.

ЧСИ не разполага въобще с правото да участва в разпределението, а още по-малко да участва дори и преди разпределянето на сумата по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.

В евентуалност, ако съдът приеме, че ЧСИ разполага с правото да се удовлетвори привилегировано, то възразява, че след като ЧСИ не е конкретизирал какви по вид, размер и правно основание такси се включват в сумата от 851,90лв, не може да се направи преценка дали същите не се дублират с вече заплатени от взискателя.

Отделно счита, че таксите по т.4, т.31 от ТТЧСИ не са свързани с действия по осъществяване на изп.способ по смисъла на чл.136 ал.1 т.1, като по никакъв начин нито е доказано реалното извършване на допълнителните разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ и не е изпълнено условието на забележката към т.31, според която допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, каквито документи по делото липсват. Ето защо тези разноски не се ползват с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.

Доколкото обжалваният акт на ЧСИ е изцяло необоснован - липсва посочване кои точно разноски на ЧСИ влизат в посочената сума и на какво основание се дължат, твърди, че ЧСИ възпрепятства длъжника да направи информирана преценка относно правилността на извършените от нея действия.

Счита за незаконосъобразно разпределението и в частта за сумата 2995лв - такси и разноски в полза на взискателя Б.Б., поради неяснотата за кои разноски се отнася по размер и основание. Ето защо жалбоподателят е поставен в невъзможност да провери кои от таксите, влизащи в тези разноски, имат отношение за осъществения изп.способ и кои - не.

Не може да се направи преценка дали включените в привилегията по т.1 суми не се дублират с вече включените в разпределението за ЧСИ суми.

Незаконосъобразното при разпределението на горните суми, води до незаконосъобразност при разпределянето на основание чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД на вземанията на 3 взискателите, доколкото с категоричност не може да се установи дали именно оставащата за разпределение сума е в размер на 74 877,10лв предвид неправилното разпределение на горните суми за такси на ЧСИ и разноски.

При извършване на разпределението са допуснати нарушения на изискванията на чл.462 ГПК във връзка с чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД.

Според т.2 от Разпределението вземането от 1 737,82лв на вз.Б.Б. се удовлетворява частично до сумата от 160,50лв. Процесното вземане касае присъдени с решение № 468/23.12.2016г. по гр.д.№ 1443/2012г на PC - Силистра разноски по делото в размер на 1 120лв, които разноски не се ползват с привилегия по реда на чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД, т.к. не представляват вземане за трудово възнаграждение.

Доколкото характерът на вземането се определя от материалното правоотношение, от което произтича, то изцяло незаконосъобразно е разпределянето на сума по реда на чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД за вземане взискателя за сумата от 1120лв, която представлява присъдени разноски.

Отделно от това липсва яснота върху каква сума е определена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и дали същата включва размера на разноските, събрани в изп.производство, в това число и начисленото в полза на взискателя адв.възнаграждение. Поради това счита, че неправилно е била определена и начислена таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ. Преди извършване на разпределението ЧСИ не е изпълнил и задължението си по чл.79 ЗЧСИ, като не е изготвил сметка за размера на дълга, нито постановление за разноски.

Ето защо моли за отмяна обжалваното разпределение

В депозирания писмен отговор срещу подадената жалба взискателят Б.Б. оспорва основателността на същата по сл.съображения:

1/ По твърдението на длъжника, че вз-лят следвало да плати авансово дължимите на ЧСИ такси и разноски и затова ЧСИ не разполагал с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД да ги събира приоритетно.

ИЛ в полза на Б.Б. е издаден въз основа на решение, с което са присъдени суми за неизплатени трудови възнаграждения

Съгласно разпоредбите на ГПК взискателят по такива вземания не дължи авансово заплащане на такси и разноски по изп.дело.

Що се отнася до оспорените от длъжника извършените от ЧСИ изп.действия на ЧСИ, така и дължимите за тях разноски, същите са подробно документирани в изп.дело. Актът не е необоснован. Описанието на всички действия и дължими за тях такси не е необходимо, а и не се изисква съобразно разпоредбите на ГПК, тъй като длъжникът в качеството му на страна по изп.дело може да ги провери и изчисли. В тази връзка не са наведени конкретни оплаквания за неправилност на разпределението.ЧСИ следва да събере дължимите му по изп.дело такси и разноски от длъжника, респ. при разпределението на постъпилите по 4 изп.дело суми.

Поради това счита оплакванията в тази част за неоснователни.

2/ Неоснователни са и твърденията за неправилност на разпределените суми в останалите точки от жалбата. Как, какви и на какво основание са разпределени описаните в жалбата суми е посочено подробно от ЧСИ. Посочени са и привилегиите при разпределението.

Поради изложеното счита оплакванията и в тази част на жалбата за неоснователни и затова моли за оставянето й без уважение изцяло

Присъединеният взискател по изп.д. Д. Д. Й., редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.

Постъпило е становище от ЧСИ Даниeла Петрова-Янкова, в който са изложени подробни обяснения и становище за неоснователност на жалбата, тъй като всички действия са извършени в рамките на закона.

СЪДЪТ, въз основа на данните по делото, пирема за установено от фактическа страна :

Изп.дело № 20157110400454 при ЧСИ М. е образувано на 16.10.2015г въз основа на изпратено на ЧСИ за продължаване на изп.действия изп. дело № 20113110408122 по описа на СИС при ВРС.

Изп.дело 20113110408122 е образувано по молба на Б. Г. Б. ЕГН ********** с адрес гр.Силистра, въз основа на ИЛ, издаден по в.гр.дело № 411/2007г на ОС-Варна против длъжника ЕТ „ЕЛ ЕС БИ СИ ЛИМИТЕД-В.Т.” с адрес гр.Варна, който е осъден да заплати неизплатени трудови възнаграждения, подробно описани в ИЛ.

В хода на производството по гражд.дело е допуснато обезпечение на исковете, предявени от взискателя, чрез налагане на възбрана върху недв.имот, находящ се в гр.Варна м-ст „Св.Никола” № 91 бл.2 ет.4 an.С-15.

По изп.дело са извършени справки относно притежаваното от длъжника като физическо лице имущество. Наложени са запори върху притежаваните от длъжника Б.и сметки.

Изпратените до длъжника като физическо лице и в качеството му на ЕТ призовки и съобщения са върнати в цялост по делото.

ДСИ по молба на взискателя е предприел процедура по назначаване на особен представител на длъжника. С определение от 06.04.2012г ВРС е отказал да назначи такъв на длъжника по изп.дело.

По изп.дело е депозирана молба от адв.Бр.Балачев като пълномощник на длъжника, 5 чрез който са били връчени всички книжа по делото до него момент.

ПДИ до длъжника е връчена чрез адв.Балачев на 28.05.2012г.

С протокол от 28.05.2012г ДСИ е извършил опис на възбранения в полза на взискателя недвижим имот. Изготвена е оценка на недв.имот, за което страните по делото са били надлежно уведомени